Решение № 3958 от 28.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3958 гр. С., 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110151264 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

Предявени са от И. К. Т. от гр. С. срещу Н. У.

К. ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С. обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед ****6/12.09.2025 г. на директора на Н. У. К.

ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, поради „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, връчена на И. К. Т. на 12.09.2025 г., като незаконосъобразно; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен учител, общообразователен предмет в гимназиален етап“ при Н. У. К. ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С. и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 23403.42 лв. /11965.98 ЕВРО след превалутирането на лева в евро/ – парично обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода от 12.09.2025 г. до 12.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.11.2025 г. до окончателното й плащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Н. У. К. ПО КУЛТУРА с

1

Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С., в писмен отговор на исковата молба, подаден на 12.12.2025 г. по пощата, в срока по чл. 131 ГПК, входиран в регистратурата на Софийски районен съд на 16.12.2025 г., заявява възражения против предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения паричен иск, ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ до размер на сумата от 11326.11 лв. /5790.95 ЕВРО след превалутирането на лева в евро/ – изплатено на ищцата по повод прекратяване на трудовия й договор парично обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, както и до размер на сумата от 12077.31 лв. /6175.03 ЕВРО след превалутирането на лева в евро/ – част от изплатеното на ищцата по повод прекратяване на трудовия й договор парично обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 31, ал 2 КТД №*****/28.12.2023 г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а и видно от съдържащите се в личното трудово досие на И. К. Т. документи, включително Трудов договор № ****/01.09.2008 г. и Допълнителни споразумения към трудов договор, последното от които ****/03.01.2024 г. е, че към 12.09.2025 г. страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по което И. К. Т. е била служител на длъжност „Главен учител – БЕЛ, общообразователен предмет в гимназиален етап“ при Н. У. К. ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С., а ответникът е бил „работодател“, по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

Видно от ангажираната и от двете страни по делото Заповед *****/12.09.2025 г. на директора на Н. У. К.

ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С. е, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, поради „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, считано от 12.09.2025 г., когато същата е връчена на служителката Т., при условията на чл. 335, ал. 2, т.

2 КТ.

Основен аргумент на ищцата за незаконосъобразност на извършеното уволнение /в широк смисъл/ е, че към 12.09.2025 г., макар ищцата да има навършената възраст за пенсиониране, същата няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца, съобразно чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

От съдържащите се в личното трудово досие на ищцата, представено по делото от ответника в препис документи, включително справката на лист 52 от делото, се установява, че И. К. Т. към 24.09.2019 г. има общ педагогически 2 стаж като учител 25 години, 4 месеца и 24 дни, като същата продължава да работи като учител при ответника към 12.09.2025 г.

По правилата на чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца, като от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2029 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.

Видно от СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА изх. № ****** на длъжностно лице при НОИ ТП С. – град, Дирекция ПЕНСИИ /лист 238 от делото/, приложена към ПИСМО на Директор НОИ ТП С. – град, и двете получени в Софийски районен съд чрез Системата за сигурно електронно връчване на 30.01.2026 г., приета като доказателства по делото е, че И. К. Т. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО към 18.12.2019 г., като на основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд към датата на издаване на служебната бележка възлиза на 34 години, 8 месеца и 27 дни.

Горното мотивира съда да приеме, че към 18.12.2019 г. И. К. Т. е придобила право на пенсия в намален размер за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО.

По правилата на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор с работник или служител, като отправи до последния писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО.

От потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изрично е изключена хипотезата на чл. 69в КСО, установяваща придобиване от учителите на право на „намалена пенсия“ за осигурителен стаж и възраст.

За да са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ е необходимо към датата на връчване на писмения акт за прекратяване на трудовия договор, служителят да е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, като кумулативно е достигнал определената в закона възраст и установената в закона продължителност на осигурителния стаж, а именно относно жените – при навършване на възраст 60 години и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца, като от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2029 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

По правилата на чл. 15, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА за пенсиите и 3 осигурителния стаж. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 23 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.) от 1 януари 2025 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от жените при възраст 62 години и 4 месеца и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца.

По делото липсват доказателства към 12.09.2025 г. И. К. Т. да има осигурителен стаж 36 години и 8 месеца, поради което и ответникът – работодател, към посочената дата не разполага с правото да прекрати трудовия договор с първата на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

Последното мотивира съда да признае за незаконно уволнението /в широк смисъл/ на И. К. Т., извършено със Заповед ****6/12.09.2025 г. на директора на Н. У. К. ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, поради „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, при неспазване срока на предизвестие, съобразно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, считано от 12.09.2025 г., и като такова да го отмени, като уважи предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, със законните последици.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:

Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед *****/12.09.2025 г. на директора на Н. У.

К. ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, поради „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, считано от 12.09.2025 г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищцата И. К. Т. е работила при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределено време, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението работа – „Главен учител – БЕЛ, общообразователен предмет в гимназиален етап“ при Н. У. К. ПО КУЛТУРА с Лицей за изучаване на италиански език и култура, гр. С., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:

За да бъде уважен така предявеният паричен иск, следва да са налице следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно; да е налице вреда – вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е 4 останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2026 г., съдът е констатирал по представената в оригинал трудова книжка на И. К. Т., че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, в периода от 12.09.2025 г. до датата на посоченото открито съдебно заседание – 10.02.2026 г., включително, не се установява И. К. Т. да е била започнала работа по трудово правоотношение при същия или при друг работодател. С това съдът приема за доказано оставането на ищцата без работа в част от процесния на делото период – от 12.09.2025 г. до 10.02.2026 г., включително.

Безспорно установено по делото е и, че ищцата е останала без работа в периода от 12.09.2025 г. до 10.02.2026 г., включително , именно поради незаконното уволнение.

Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 11.02.2026 г. до 12.03.2026 г. не е установен по основание, доколкото е недопустимо да се предполага оставане без работа на ищцата през ненастъпил период, поради което в тази част следва да бъде отхвърлен.

Спорна между страните по делото е базата за определяне на паричното обезщетение за оставане без работа поради уволнението по чл. 225, ал. 1 КТ.

Ответникът, чрез адв. Г., в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. поддържа, че последния пълен отработен месец на ищцата при ответника е месец март 2024 г. и за този месец тя е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3775.37 лв.

Според ищцата претендираното от нея обезщетение за оставане без работа поради уволнението следва да се изчисли въз основа на полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец 06.2025 г. в размер на 3900 лв., въпреки, че през този месец е ползвала един ден отпуск на стойност 176.83 лв. /изявление на адв. П. в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г./.