Решение № 379 от 06.12.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. гр. Димитровград, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100844 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, както и иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит.

Ищецът Т. Т. Ч. твърди в искова молба, че на 06.10.2021г. сключила с ответното дружество "СТИК - КРЕДИТ" АД Договор за потребителски кредит №741487, по силата на който била усвоена главница в размер на 1600 лева. В договора били записани ГЛП по кредита от 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. В чл. 17 от договора било посочено, че кредитополучателят се задължава на основание ЗЗД, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или да представи банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на "Стик-Кредит" АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ответника за заплащане на тези задължения.

Във връзка с така посочените изисквания за обезпечение, в чл.27 от договора и чл.45 от Общите условия било уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в чл.17 от договора, ще причини на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба, следва да обезщети.

Уговорено е, че в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от 1 стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. В чл.27 ал.2 от договора било предвидено, че страните декларират съгласие, в случай че посочената неустойка, стане дължима от страна на кредитополучателя, последният да я заплати с всяко лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане. Конкретният размер на неустойката бил включен в погасителния план и възлизал на 1104,57 лева. В резултат на това, за усвоен заем в размер на 1600 лева и за срок на ползване от 8 месеца, от кредитополучателя се изисквало заплащането на 2957.33 лева, включващи главница, лихва и неустойка.

Поддържа, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора действало като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем представлявал договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила. Той бил сключен в нарушение на правилата на чл.10 ал.1 от ЗПК, като бил с размер на шрифта по-мaлък от 12. Същият договор не отговарял и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Той не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл.10, ал.1 3ПК, като в него липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Това водело до нищожността на целия договор на основание чл.10 ал.1 във вр. чл.22 от ЗПК. На следващо място, клаузите на чл.27 вр. чл.17 от договора и чл. 45 от Общите условия, налагали разбирането, че по своето същество представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният прикрил, обозначавайки го като неустойка. Кредиторът не включвал т.нар. "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита в нарушение на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК и към ГПР, в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като по този начин заобиколил нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Вземането за неустойка, представлявало скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало да бъде включено в ГПР. Заобикалянето на закона представлявало самостоятелно основание за нищожност въз основа на чл.21, ал.1 от ЗПК. Всичко това обуславяло недействителността на процесния договор, поради нарушаване на изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК във връзка с чл.19 ЗПК. При условие, че неустойката била включена, действителният размер на ГПР щял да възлизa на повече от 700%. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация, която подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Договорът за паричен заем бил нищожен и поради това, че клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави". Прието било, че противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити — двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора била предвидена лихва в размер на 36% годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора, накърнявала договорното равноправие между 2 страните, противоречало на добрите нрави и било в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явявала нищожна. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор.

Счита, че клаузите на чл.27, чл.17 от процесния договор и чл. 45 от Общите условия нарушават изискванията на чл.143 ал.2, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Те противоречали на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, задължавайки последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). За главница по договора в размер на 1600 лева за потребителя била предвидена неустойка в размер на 1104.57 лева, т.е. съизмерима с размера на договорената главница по договора и надвишаваща повече от 4 пъти размера на договорната лихва, която би следвало да бъде възнаграждението за кредитора от кредитната сделка.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл.11, ал.1 т.20 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, в договора за потребителски кредит следвало да се съдържа приложимия лихвен процент на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен процент не се съдържал. Налице било заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.2, пp.2 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ЗПК по повод предвидените в Тарифата на „Стик-Кредит" АД такси и разходи за събиране. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С посочените клаузи за неустойки в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобни неустойки обезпечавали вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо и незаконосъобразно.

На последно място, съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 50 лева като частичен иск от 1357,33 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и усвоената главница в размер на 1600 лева.

Иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №41487 от 06.10.2021г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП; Да осъди, на основание чл.23 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, вр чл. 55 ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника "СТИК - КРЕДИТ" АД, да заплати на Т. Т. Ч. сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 1357,33 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, 3 считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до датата на окончателно й заплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното на 14.11.2024г. съдебно заседание по делото, по искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, като измени неговия размер от 50 лева на 1581,78 лева.

Ответникът „СТИК-Кредит“АД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са неоснователни и необосновани. Не оспорва, че на 06.10.2021г. между „СТИК - КРЕДИТ АД, като кредитор, и Т. Т. Ч., като потребител по смисъла на 3ПК, е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №741487. По силата на този договор кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1600 лева, която сума тя е била длъжна да върне заедно с възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията 3ПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата, ответното дружество предоставило на ищеца горепосочената сума чрез банков превод по посочена от нея банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Съгласно чл.20 и следващите от горепосоченият договор, при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, можела да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави посочва, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ — страните ползвали Интернет като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез действия по кандидатстване за отпускане на кредит.

Кандидатстването можело да се извърши чрез попълване на електронна форма за регистрация — заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

Ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт".

Електронната поща, посочена от потребителя във Формата/3аявлението за кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора.

В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 06.10.2021 година чрез създаденият от Т. Т. Ч. личен профил, същата попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни — три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за 4 контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за кандидатстване и одобрение на същата от ответника, на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща проект на Договор за потребителски кредит — кредитна линия сключен от разстояние № 741487 от 06.10.2021 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 06.10.2021 година ищеца е натиснала бутона „Подпис", с което изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „СТИК — КРЕДИТ" АД и Т. Ч. на 06.10.2021г. бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит — кредитна линия предоставен от разстояние с №741487.

Разпечатката съдържа 21 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2227760c-cee5-4837-ba8b-a25f834f5ae7