Определение № 312 от 02.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. София, 02.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503455 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т.1 от ГПК вр. чл. 129, ал.3 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. рег. № 144223 от 01.12.2025г. подадена от ищцата в исковото производство, а именно М. И. Т., представлявана от адв. В. И. от САК срещу Разпореждане № 30292 от 25.11.2025г. по гр.д. № 13228 по опис на СГС за 2022г. с което е върната исковата молба като нередовна.

В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в неповредено производство по реда на чл. 129, ал.1 от ГПК и при неправилни преценки на съда за липсата на правен интерес.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав на САС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

Исковото производство е образувано възоснова на искова молба с вх. рег. № 140462 от 24.11.2025 г. В нея, ищцата в съответствие с основен принцип (чл.3) от ГПК е представила всички доказателства, измежду които и се намират и документи за предходно исково производство и постановените по него актове, с които е приключено. При липса на проведено производство по реда на чл. 129, ал.1 от ГПК, в денят следващ образуване на делото, исковата молба е върната на ищцата. Решаващите мотиви на съда са свързани от една страна с нередовността на исковата молба (незаплатена държавна такса), а от друга страна със съображения за недопустимост на предявените искове (макар и изложението в разпореждането да е в обратния ред).

1

Настоящият състав на САС приема, че определението е неправилно.

Поправяне на нередовност на исковата молба по реда на на чл. 129, ал.1 от ГПК и преценката за допустимост на исковете и на тяхното съединяване са два отделни статия в исковия процес. Проверката, която извършва съда е в последователността, която Гражданският процесуален кодекс систематично определя, т.е. първо се предприемат действия за отстраняване на нередовности на исковата молба и едва тогава се преценява допустимостта на исковете предявени с нея. Като е подходил в обратния ред и е пропуснал процедурата по отстраняване на нередовна искова молба, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което определя обжалваното определение като неправилно.

Неправилна е и преценката на съда за недопустимост на исковете. За да обоснове такава съдът се е позовал на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че след като има формирана СПН по частична претенция, тя (СПН) е процесуална пречка за предявяване на иск за другата част от претенцията. Тълкувателното решение изрично сочи, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. За да е налице фактическия състав на недопустимостта на предявените искове е необходимо съдът да изложи съображения за идентичността (с изключение на размера) между предмета на двете дела. В тази връзка следва да се има предвид, че когато съдът обосновава извод за недопустимост на конкретно исково производство, следва да изложи конкретни мотиви по всеки от обективно съединените искове, а при съмнения за обективните предели на СПН и да поиска от ищеца да уточни правния си интерес като му разясни, защо счита, че не е налице такъв възоснова на обстоятелствената част от исковата молба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като не е била дадена установена в закона възможност за ищцата да отстрани нередовните на исковата молба както и да изясни правния си интерес като отговори на конкретно поставени от съда въпроси.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 30292 от 25.11.2025г. по гр.д. № 13228 по опис на СГС за 2022г. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба; обосноваване на допустимостта на предявените искове, вкл. и 2 за кои от тях е допустимо кумулативно съединяване, като при извършване на съдопроизводствените действия, следва да се спазва стриктно последователността на подредбата им в ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. София, 02.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503455 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т.1 от ГПК вр. чл. 129, ал.3 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. рег. № 144223 от 01.12.2025г. подадена от ищцата в исковото производство, а именно М. И. Т., представлявана от адв. В. И. от САК срещу Разпореждане № 30292 от 25.11.2025г. по гр.д. № 13228 по опис на СГС за 2022г. с което е върната исковата молба като нередовна.

В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в неповредено производство по реда на чл. 129, ал.1 от ГПК и при неправилни преценки на съда за липсата на правен интерес.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав на САС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

Исковото производство е образувано възоснова на искова молба с вх. рег. № 140462 от 24.11.2025 г. В нея, ищцата в съответствие с основен принцип (чл.3) от ГПК е представила всички доказателства, измежду които и се намират и документи за предходно исково производство и постановените по него актове, с които е приключено. При липса на проведено производство по реда на чл. 129, ал.1 от ГПК, в денят следващ образуване на делото, исковата молба е върната на ищцата. Решаващите мотиви на съда са свързани от една страна с нередовността на исковата молба (незаплатена държавна такса), а от друга страна със съображения за недопустимост на предявените искове (макар и изложението в разпореждането да е в обратния ред).

1

Настоящият състав на САС приема, че определението е неправилно.

Поправяне на нередовност на исковата молба по реда на на чл. 129, ал.1 от ГПК и преценката за допустимост на исковете и на тяхното съединяване са два отделни статия в исковия процес. Проверката, която извършва съда е в последователността, която Гражданският процесуален кодекс систематично определя, т.е. първо се предприемат действия за отстраняване на нередовности на исковата молба и едва тогава се преценява допустимостта на исковете предявени с нея. Като е подходил в обратния ред и е пропуснал процедурата по отстраняване на нередовна искова молба, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което определя обжалваното определение като неправилно.

Неправилна е и преценката на съда за недопустимост на исковете. За да обоснове такава съдът се е позовал на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че след като има формирана СПН по частична претенция, тя (СПН) е процесуална пречка за предявяване на иск за другата част от претенцията. Тълкувателното решение изрично сочи, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. За да е налице фактическия състав на недопустимостта на предявените искове е необходимо съдът да изложи съображения за идентичността (с изключение на размера) между предмета на двете дела. В тази връзка следва да се има предвид, че когато съдът обосновава извод за недопустимост на конкретно исково производство, следва да изложи конкретни мотиви по всеки от обективно съединените искове, а при съмнения за обективните предели на СПН и да поиска от ищеца да уточни правния си интерес като му разясни, защо счита, че не е налице такъв възоснова на обстоятелствената част от исковата молба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като не е била дадена установена в закона възможност за ищцата да отстрани нередовните на исковата молба както и да изясни правния си интерес като отговори на конкретно поставени от съда въпроси.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 30292 от 25.11.2025г. по гр.д. № 13228 по опис на СГС за 2022г. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба; обосноваване на допустимостта на предявените искове, вкл. и 2 за кои от тях е допустимо кумулативно съединяване, като при извършване на съдопроизводствените действия, следва да се спазва стриктно последователността на подредбата им в ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3