Решение № 261 от 27.12.2024, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Сливница, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100314 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Е. Ц. Б., В. Д. Б. – П. и А. Д. Б. срещу Община Божурище, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на дворно място, находящо се в село Хераково, общ. Божурище, с площ от 308 кв.м., при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, което дворно място представлява частта от имот с пл. № 344 от кв.34 по плана на село Хераково от 1970 г., предвидена за включване в терен за озеленяване и за алея, част от което е с площ от 81 кв.м.

/предвиждането за алея/ в действащата кадастрална карта е заснето като имот с идентификатор ***, а останалата част от 227 кв.м. е включена заедно с общински имот в имот с идентификатор ***, целият с площ от 299 кв.м, при квоти 4/6 ид.ч. за Е. Б. и по 1/6 ид.ч. за останалите двама ищци.

В исковата молба и в молба от 04.06.2024 г. са изловени твърдения, че ищците са придобили собствеността на посоченото дворно място по силата на наследствено правоприемство от своя наследодател Д.С. Б., както и по силата на давностно владение.

Твърди се, че този имот първоначално /при действието на предходния регулационен план от 1927 година/ е представлявал южната част на урегулиран поземлен имот Ш-256 от квартал 72 по плана на село Хераково,записан в разписния лист към плана на братя Б.и. От извадка от плана било видно, че в южната част на парцела е налице пълно съвпадение на имотни и парцелни граници, тоест няма неуредени регулачни сметки в тази част и е налице приложена регулация. Към 1969 година братя Б.и са били собственици на имот пл.№256 от действащия към този момент кадастрален план на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като са владели имота непрекъснато, явно и безспорно поне от 1959 година- ограждали са го, застроявали са го, обработвали са го. С приемането на нов кадастрален и регулационен план на село Хераково през 1970 година бившият парцел Ш-256 от квартал 72 е заснет като два поземлени имота - южен, представляващ имот пл.№344 и северен, представляващ имот пл.№342. Източната, южната и западна граница на имот пл.№З44, съвпадали почти напълно със същите границина парцел Ш - 256 /респективно на имот пл.

№256/ от предходния план. В плана тези граници са заснети и като трайно материализирани 1 огради. Площта на имот пл.№344 , съгласно предвижданията на плана от 1970 г., се разпределяла, както следва: 940 кв.метра са включени и съставляват основната част на УПИ VI-344 от кв.34, 47 кв.метра са предвидени за включване в улица, 81 кв.метра са предвидени за изграждане на алея, а 227 кв.метра са предвидени за изграждане на остров за озеленяване. г. единият от братя Б.и – дядото на ищците - С. Б. Г. е дарил на наследодателя им Д. С.ов Б. своята 1/2 идеална част от имот пл.№344. В нотариалния акт всъщност е записано, че се дарява часта от имота, включена като основната част на парцел Ш-344 от кв.34 /вероятно, поради предвижданията на плана/, но всъщност били описани границите на целия имот 344, включително и частите от него, предвидени за алея и озеленяване /от две страни улици/.

През 1975 година, в резултат на постигната съдебна спогодба с останалите наследници на братя Б.и по гр.дело №450 по описа за 1974 г. на Софийски селски съд, целият имот пл.

№344 е поставен в дял на наследодателя на ищците Д. С.ов Б., като в протокола от съдебната спогодба е описана часта от имота, включена в УПИ, но като граници са посочени тези на целия имот /от две страни улици/. В последствие Д. Б. е уредил сметките, видно от Нотариален акт Х240,том 24,дело N24245 от 1975 г.,за придаваемите се от имот пл.№342 /който бил идентичен със северната част на имот пл.№256 от предходния кадастрален план и е бил собственост на наследниците на единия от братята Б.и. Така наследодателят на ищците Д. Б. се е снабдил с документи за собственост на парцел VI-344 от кв.34, като в тези документи са посочени границите на целия имот пл.№344, включително и часта му, попадаща извън парцела. Наследодателят на ищците Д. Б. от делбата през 1975 г. до смъртга си през 1980 година, а след смъртта му до днес-ищците като негови наследници, владеели непрекъснато, явно и безспорно целия имот пл.№344 по кадастралния план на селото от 1970 година /единствено без 47-те кв.метра от югоизточната част на имота, предвидени за включване в улица с ОК,ОК 91-103, като за тях през 1984 г. е проведена отчуждителна процедура и е определено обезщетение за отчуждаването в полза на наследодателя им в размер на 110 лева/. Оградите на владяното от ищците дворно място съвпадали на запад и юг с имотните граници на имот пл.№344, а на югоизток —с улица. Тези огради не били местени поне от 1980 година до днес и в рамките на тези огради ищците владеят имота непрекъснато, явно и безспорно, като твърдят, че към 1990 година са придобили имот пл.

№344 /без отчуждената за улица част от 47 кв.метра/ по давност. Твърди се, че никога община Божурище не е започвала отчуждителна процедура за частите от имота, предвидени за алея и озеленяване, нито пък е завземала тези части. Тези части от 1975 г. били част от ограденото дворно място на ищците. Нещо повече, единственият им достъп до имота, повече от 40 години, се осъществявал именно през портата, намираща се непосредствено на улицата с ОК,OК 92-91-103, тоест през частта от имота, предвидена за алея и терен за озеленяване. Твърди се, че първоначално с приемането на КРП от 1970 година е било предвидено към УПИ VI-344 от кв.34 да се придадат по регулация 77 кв.метра от имот пл.

№343 и именно през тази част да се осигури достъпа до УПИ на ищците към улица /улица с ОК,ОК 102-103/. Тъй, като сметките по регулация никога не са били уреждани, нито пък придаваемата се част е била завзета от ищците, община Божурище е одобрила изменение на плана по реда на пар.8, ал.2,т.2 от ПР на ЗУТ, съгласно което границата на УПИ Ш-344 в източната му част, съвпада напълно с имотната граница между имоти пл.№344 и пл.№343. С одобряване на това изменение, на практика УПИ VI-344 нямало лице на улица. От общината обяснили на ищците, че лицето всъщност трябвало да бъде предвидената алея, но това е както законово, така и фактически невъзможно. Видно от издаваните през годините скици било, че теренът е с денивелация от изток на запад и на алеята е предвидено изграждане на стьлби,именно,за да се преодолее тази денивелация. Доколкото ищците искали да уредят проблема с имота документално отправили искане с вх. №ТС-1З58/0З.06.2022 г. до кмета на община Божурище, с което искали да се допусне изработване на проект за частично изменение на ПУП на основание 134, ал.22, т.1 ЗУТ, тьй като за часта от имот 344, предвидена за озеленяване и алея нито е започвала отчуждителна процедура, нито е заемана от общината. От общината бил постановен отказ за това с мотив, че собствеността на ищците се ограничава само до УПИ, но не и за частите за алея и озеленяване.

Междувременно била приета нова кадастрална карта на територията, след която частта от 2 имот с пл. № 344 с площ от 81 кв.м., предвидена за алея е заснета като отделен имот с идентификатор *** и е записана като второстепенна улица – публична общинска собственост. Останалата южна част от имот пл. № 344 намираща се извън УПИ, с площ 227 кв.метра е включена заедно с общински имот в имот с идентификатор ***, целия с площ 299 кв.метра. Считат, че въпреки, че алеята и терена за озеленяване са били предвидени да преминат и през съседния ни от запад имот пл. №341 това не било отразено в кадастралната карта и целият имот 341, включително и часта му извън УПИ е заснета като един имот с идентификатор ***. Считат, че няма как часта от имот пл.№З44, предвидена за алея, да е публична общинска собственост. Това било така, доколкото предвижданията на плана за обществени мероприятия нямат директно отчуждително действие. Не била налице и хипотезата на чл. 16 ЗУТ, тьй като територията е била урегулирана с предходен регулационен план от 1927 г. и регулацията по този план в часта му, касаеща алеята е била приложена /съвпадат парцелни с имотни граници/. Твърди се, че никога не е започвала процедура по отчуждаване на тази част от имот пл.№344, нито пък имотьт е бил завземан от общината. Ето защо считата, че няма на какво основание община Божурище да е придобила правото на собственост върху тази част от имота на ищците. С оглед оспорванет она общ. Божурище на правото на собственост на ищците за тях се е породил правния интерес от предявяване на иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Счита, че имота не е придобит по давност, доколкото е общински такъв.

Молят за отхвърляне на исковете.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно, кумулативно съединени половителни установителни искове за собтвеност с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.

За да бъде уважен искът ищците следва да установят, че са наследници на Д.С. Б., както и че са придобили по наследство и давностно владение дворното място, описано в исковата молба, че наследодателят им Д.С. Б. е бил собственост на същото, както и правата си в собствеността, че са владели имота в продължение на повече от 10 годин по начин да станат собственици – явно, трайно и необезпокоявано.

Ответникът носи насрещно доказване, а по отношение на твърдението на ищците за изтекла придобивна давност, следва да докажат обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, както и своите права по отношение на имота, че е частна или публична общинска собственост.

С Определение от 29.08.2024 г. като безспорно между страните е отделено, че площта на имот пл.№ 344, съгласно предвижданията на плана от 1970 г., се разпределяла, както следва: 940 кв.метра са включени и съставляват основната част на УПИ VI-344 от кв.34, 47 кв.метра са предвидени за включване в улица, 81 кв.метра са предвидени за изграждане на алея, а 227 кв.метра са предвидени за изграждане на остров за озеленяване. Не се спори, че по отношение на алеята и остров за озеленяване не е проведена отчуждителна процедура, както и че площта от 81 кв.м. /предвиждането за алея/ в действащата кадастрална карта е заснета като имот с идентификатор ***, а останалата част от 227 кв.м. е включена заедно с общински имот в имот с идентификатор ***, целият с площ от 299 кв.м.

Спорно по делото е собственост ли са на ищците процесните имоти.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.02.1982 г. /л.12/ се установява, че Д. С.ов Б. е придобил в собственост ½ ид.ч от дворно място и ½ ид.ч. от паянтова постройка, цялото от 940 кв.м., съставляващо парцел VI – 344 в кв.34, в село Хераково, Софийско, като целият парцел е с площ от 1610 кв.м. и 706 кв.м. с 3 неуредени сметки по регулация, при съседи – от две страни улица, Ф.Ф., наследници на Д.

Б., наследници на П.Г. и М.Й..

В тази връзка от изготвената по делото Съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно плана на село Хераково от 1927 г. е съществувал имот с пл. № 256, който с плана от 1970 г. е разделен на два имота УПИ VI – 344 и УПИ с пл. № 342.

От представеното по делото удостоверение за идентичност, на общ. Божурище /л.22/, изготвено на база на комбинирана скица /л.19/ се установява, че парцел VI-344 от кв.34 по плана на село Хераково е частично идентичен с имот пл. № 256 по архивен кадастрален план от 1927 г.

В тази връзка, видно от комбинираната скица на VI-344 от кв.34 /л.19/, във връзка със скицата на същото УПИ от 1989 г., по плана от 1970 г. е предвидено, че част от имот пл. № 256 е отреден за остров за озеленяване и алея.