Определение № 154 от 21.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Велико Търново, 20.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000056 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.127-чл.129 от ГПК вр. чл. 14 от КМЧП във вр. чл.11 от ЗН.

Образувано е по частна жалба, подадена от Белар ЕООД, със седалище и адрес на управление област Велико Търново, Община Елена, с.Бойковци, представлявано от управителя Д. А., чрез адвокат Д. Н. А. и адвокат М. С. И., двамата от Адвокатска колегия-Пловдив, срещу определение №46 от 03.02.2023г., постановено по т.д. №52/2022г., с което Окръжен съд-Велико Търново е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска с оглед липсата на надлежна страна и е върнал исковата молба на ищеца.

Въззивникът счита атакувания съдебен акт за неправилен. Счита, че след като ответното дружество не е заличено от търговския регистър, същото се явява правосубектно, но няма законен представител, поради което съдът е трябвало да му назначи особен представител и да продължи разглеждането на делото.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, като неправилно и незаконосъобразно.

Като разгледа направените във въззивната частна жалба оплаквания и прецени данните по делото Апелативният съд намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна по делото, притежаваща правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, който подлежи на обжалване и тъй като същата е подадена в срок.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца Белар ЕООД-с.Бойковци, Община Елена, област Велико Търново, 1 представлявано от управителя Д. А., срещу ответника Вайкингдъм ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Бойковци, Община Елена, област Велико Търново, представлявано от управителя О. Е. Х. Й., с предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, датиран с дата 28.05.2021г., за покупко продажба на 7 поземлени имота-ниви и 1 жилищен имот – терен с 2 къщи, намиращи се в с.Бойковци, Община Елена, Великотърновска област.

Исковата молба е подадена на 14.04.2022г. пред Окръжен съд-Велико Търново.

В хода на делото пред първата инстанция се установява, че О. Й. е починал на 18.11.2021г. т.е. преди завеждане на делото, за което е съставен акт за смърт от длъжностното лице по гражданското състояние на ОбщинаЕлена.

Видно от справка в търговския регистър за актуалното състояние на Вайкингдъм ЕООД, с ЕИК 201757866, се установява че същото не е прекратено и едноличен собственик на капитала му е О. Й., гражданин на Дания.

Видно от писмо от 12.07.2022г. на Административния заместник на посланика на Дания, по информация на Датския национален регистър на населението и Датската национална полиция О. Й. няма роднини.

Безспорно е по делото и е установено, че същият е бивш гражданин на Дания.

Безспорно е и е установено по делото, че ответното дружество Вайкингдъм ЕООД не е прекратено.

Установява се по делото, че наследодателят О. Й. няма наследници.

При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.14 от Кодекса на международното частно право, тъй като Й. е гражданин на Дания, към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в България и част от имуществото му се намира в България, във връзка с наследяването се прилага българският закон от българския съд.

Съгласно чл.11 от Закона за наследството в случая наследници на О. Й., б.гр. на Дания са Българската държава – за къщите и Община-Елена за нивите, като чл.31 от ГПК предвижда, че Държавата се представлява от Министъра на финансите.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че евентуално по делото понастоящем пасивно легитимирани са Държавата чрез Министъра на финансите и Община-Елена.

Посочените правни норми не са в противоречие на разпоредбата на чл.157 ал.1 от Търговския закон, съгласно която дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта 2 му, ако не е постановено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.

Разпоредбата на чл.157 ал.1 от ТЗ би следвало да се приложи след изчерпване на процедурата на чл.127-чл.129 от ГПК, като съгласно чл.229 ал.1 т.2 от ГПК в случай на смърт на представляващия ответното ЕООД производството по делото се спира.

Действително чл.127 ал.1 т.2 от ГПК вменява като задължение именно на ищеца да посочи точния ответник, а в настоящия случай ищецът не е поискал конституиране на наследниците по закон на ответника, както и не е поискал спиране на производството по делото с цел тяхното установяване.

Независимо от неизпълнение на законовото задължение на ищцовата страна да посочи надлежен ответник, с оглед защита на правата на същата и тъй като чл.129 от ГПК задължава съда да проверява редовността на исковата молба във всяко едно положение на делото и при констатиране нередовност да даде указания и възможност, както и да задължи ищеца в едноседмичен срок да отстрани тази нередовност, Апелативният съд намира че с обжалваното определение Великотърновският окръжен съд е нарушил разписаната процедура от ГПК във връзка с проверка редовността на исковата молба и отстраняване на констатирани нередовности, поради което прекратителното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Първоинстанционния съд за даване указания на ищеца, възможност както и същият да бъде задължен, в еднеседмичен срок да посочи точен ответник респективно ответници, с предупреждение, че при неотстраняване на тази нередовност производството по делото ще бъде прекратено. Би могло да се приложи и правилото на чл.229 ал.1 т.2 от ГПК за спиране на делото.

На този етап от развитието на делото крайният решаващ извод на въззивната инстанция не съвпада с този на първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Окръжния съд за продължаване на съпроизводствените действия по посочения по-горе начин.

По искането за присъждане на разноски за настоящото частно производство в полза на жалбоподателя съдът ще се произнесе с последващ съдебен акт, в зависимост от изхода на спора. Не е налице хипотезата на чл.81 от ГПК за присъждане на разноски, тъй като настоящото определение не е съдебен акт, с който да приключва делото.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №46 от 03.02.2023г., постановено по т.д. №52/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, с оглед липсата на 3 надлежна страна и е върната исковата молба на ищеца Белар ЕООД, представлявано от Д. А..

ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4