Решение № 754 от 08.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на и сл. ГПК.

С Решение № 20046549/07.07.2022г. по гр.д. № 10286 по описа за 2018г. н а Софийски районен съд, 177-ми състав е признато за установено на основание на чл. 108 от ЗС по отношение на Столична община, че С. А. Д., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, Ц. Г. Д., ЕГН ********** и А. Г.

Д., ЕГН ********** конституирани на мястото на починалия в хода на процеса ищец Г. Ц.ов Д. , ЕГН ********** с а собственици по придобивна давност на имот с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри на София, одобрен със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, район Подуяне, ул. „Витиня” с площ от 709 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, кв. 2 при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***; № ***; №

***; № *** и № ***, като Столична община е осъдена да заплати на С . А. Д., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, Ц. Г. Д., ЕГН ********** и А. Г. Д., ЕГН ********** солидарно сумата от 238,79лв. разноски за държавна такса и 1800лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25055619/26.07.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – 1

Столична община в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че решението е постановено само въз основа на показания на един свидетел, той бил приятел на сина на ищеца, а и заявил ползване на имота от около 2000г., а не като твърдял ищеца – от 1971г. Другото доказателство сочено от съда и от ищците било откриването на данъчната партида. Тази доказателства не били достатъчни за да се уважи иска. За имота имало издаден АОС № 2022/12.01.2004г., той се ползвал с материална доказателствена сила на официален документ , не бил опроверган от ищците Едва през 2016г. имотът бил заснет в кадастрална карта, наличието на ограда или друг физически белег за границите му не променяли обстоятелството, че до този момент имотът не съществувал като такъв в кадастралния регулационен план. Така нямало обект който да се придобие по давност. Не било установено владението за 10 години Имотът бил частна общинска собственост и за него срокът на придобиването по давност бил 10 години. Този срок можел да започне да тече на 01.06.1996г., но на 31.05.2006г. бил спрян съобразно § 1 от ЗД на ЗС Практиката на ВКС по въпроса била безспорна предвид съществуването на ТР № 3/2017г. на ГК на ВКС. С Решение № 3/24.02.2022г. на конституционния съд по к.д. № 16/2021г. били обявени за противоконституционни разпоредбите на §1 от ЗД на ЗС от 2006г. и на § 2 от ЗР на ЗИЗС от 2018г., като мораториумът за придобиването на имотите отпаднал. Това решение обаче имало действие занапред. Дори да се приемело, че СО не била придобила имота на годно основание, то с владение от 10 години тя го била придобила по давност. Най-ранния момент, в който установила това владение било съставянето на АОС през 2004г., открила била и партида за имота пред данъчната администрация .

Въззиваемите - ищци С. А. Д., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, Ц. Г. Д., ЕГН ********** и А. Г. Д., ЕГН ********** конституирани на мястото на починалия в хода на процеса ищец Г. Ц.ов Д.

, ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението било правилно в обжалваната част. Посочили са, че установено било по делото, че Г. Д. владял имота като свой от 2001г. до подаване на исковата молба, доказателства за същото били показанията на свидетеля и плащането на данъци за имота, започналата процедура още през 2017г. за същото, но препятстване на същата поради издаденото удостоверение, че имота има акт за общинска собственост. Не било установено СО да е собственик на имота, не бил потвърден АОС в частта за основанието на придобиване на имота.

Разпоредбата на чл. 13, ал.2 от ЗОС изисквал безстопанственост на имота и владение на СО, а това не било установено по делото. Не били събрани доказателства за придобиването на имота по давност от СО. Правилно било прието от СРС че от 2007г. до 2017г. посредством владение на имота като свой придобили имота по давност. Решението на КС давало защита на правото на частната собственост предполагало института на придобивната 2 давност да се възприема като по-широк фактически състав, елемент от който били владението и срока му, волеизявление на владелеца. Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2003957/14.02.2018г. вписана в Агенция по вписвания на 14.02.2020г. вх.рег.

№ 7420/14.02.2020г., акт 107, том ІІ, дело № 5439/2020г. уточнена в о.с.з. от 30.10.20203г. пред СГС н а Г.Ц. Д. , ЕГН ********** починал в хода на процеса на чието място са конституирани наследниците му по закон С . А.

Д., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, Ц. Г. Д., ЕГН ********** и А.

Г. Д., ЕГН ********** срещу Столична община, с която е поискал от съда да признае за установено на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с чл. 79 от ЗС , че е собственик по придобивна давност на имот с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри на София, одобрен със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, район Подуяне, ул. „Витиня” с площ от 709 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, кв. 2 при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***; № ***; № ***; № *** и №

*** без построените в него сгради и му се присъдят разноски.

Навел е твърдения, че владее имота от 1971г. и до момента необезпокоявано, явно и непрекъснато. Посочил е, че заградил имота, построил в него две сгради, които ползвал – едната с идентификатор ***. която ползвал за автосервиз, а другата с идентификатор ***. , която била стопанска постройка. Декларирал имота пред данъчната администрация през 2005г. и плащал данъци за него. Не разполагал с титул за собственост и затова започнал през 2017г. процедура по снабдяване с нотариален акт за собственост по давност , но в издаденото от СО, район Подуяне било посочено, че за имота има АОС от 12.01.2004г. за земята, но не и за изградените в него сгради, Това пораждало правния му интерес от установителния иск за земята. В АОС не било посочено конкретно правно основание за издаването му, а с писмо от 13.10.2017г. се сочело ясно че имот не е отчуждаван за жилищно строителство. АОС бил само констативен, не създавал права. Придобил имота в резултат на 40 години необезпокоявано владение на същия като свой. В о.с.з. от 30.10.2023г. пред СГС е посочил, че иск е само за земята , не е предявил иск за сградите, построени в имота.

Ответникът Столична община в предоставения срок за отговор е оспорил иска. Навел е твърдения, че имотът е общинска собственост, за него бил съставен АОС 7 2022/12.01.2024г. и като такъв не можел да се придобие по давност съобразно ЗС, евентуално ако не се установяло основание за собственост , то бил придобил имота по давност в резултат на владение от 2004г. до подаване на исковата молба. Този имот бил терен на ъгъла на ,л.

3

Железни врата” и ул. Витиня, по АОС бил с площ от 600кв.м., не знаел как площта е променена на 709 кв.м. съгласно приетата скица. АОС бил вписан на 11.07.2006г. и той бил ползван от общината за разполагане на мобилни клиники за защита на животните, съгласно писмо от 13.01.2006 На 28.05.2005г. била регистрирана данъчна партида за имота № 7219Н40163 на името на ищеца, тя била въз основа на декларация на лицето, нямало документ за собственост на имота, заедно със земята били декларирани и сграда – гараж от 200 кв.м., това било направено далеч след срока 31.05.1998г. по § 2, ал.1 от ЗМДТ. За сградата нямало строителни книжа, тя била незаконна и не можела да служи за доказателство за владение, защото никой не можел да извлича права от собственото си правонарушение, не било ясно и кога е построена сградата. Отделно СО също плащала данъци за имота по сформираната партида за имота 0000028, първото задължение по което било възникнало на 13.02.2004г. Обстоятелството че имот не бил отчуждаван не доказвало че СО не е негов собственик Имотът бил в терен за озеленяване съгласно действащия и към момента кадастрален и регулационен план от 1966г. това означавало че имотът към 1966г. бил държавна собственост и така на основание на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС станал общинска собственост Не можело имотът да се придобие по давност до 31.12.2022г. Давността по силата на закона можела да започне да тече на 01.06.2006г., но била спряна на 31.05.2006г. до 31.12.2022г. доказал се като обективния така и субективния елемент на владението на имота от СО с всички законови последици от същия. Претендирал е разноски.

По делото е приета скица за имот с идентификатор *** издадена от АГКК на 16.09.2019г. съгласно която имотът е с площ от 709 кв.м. по предходен план е в кв.2, намира се в гр. София, район Подуяне, ул.

Витиня” и е записан като собственост на СО.

Приета е молба декларация от Г.Ц. Д. от 10.07.2017г. до нотариус чрез кмета на СО, район Подуяне, с която е поискал да му се издаде нотариален акт за собственост по давност на имот с идентификатор *** гр.

София, район Подуяне, ул. Витиня”. Прието е удостоверение от 30.06.2017г. издадено от СО, район Подуяне, съгласно което на 28.05.2005г. Г.Ц. Д. е декларирал пред ПАМДТ-Подуяне, СО имотът по декларацията от

10.07.2017г.

Прието е удостоверение от 06.12.2007г. издадено от СО, район Подуяне, съгласно което за имот в гр. София, район Подуяне, ул. Витиня” с идентификатор *** няма данни за акт за държавна собственост до 01.06.1996г., но има акт за частна общинска собственост № 2022/12.01.2004г. вписан в СлВписвания на 01.07.2006г.

Приет е Акт за частна общинска собственост № 2022/12.01.2004г. съгласно който терен с площ от 600 кв.м. на ъгъла на ул. Железни врата” и ул. Витиня”, попадащ под Първа задгарова артерия, м. Квартали от североизточен град, прилежащи на Първа задградска артерия” е общинска собственост на 4 основание на чл. 13, ал.2 от ЗОС.

Прието е писмо от СО от 13.10.2017г. съгласно което за имота имот с идентификатор *** не се установяват данни за отчуждаване.

Приета е заверка на молба-декларация да обстоятелствена проверка от 29.06.2017г. издадена от СО, Дирекция Общински приходи, съгласно които земя от 700 кв.м. и сграда-гараж с площ от 200кв.м. на ул. ******* са записани на името на Г.Ц. Д. и има непогасени задължения към 29.06. 2017г.

Прието е удостоверение за наследници, издадено на 31.01.2019г. от СО, район надежда, съгласно което Г.Ц. Д. е починал на 27.01.2019г-. и е оставил за наследници по закон съпругата си С. А. Д.а и децата си А. Г. Д., Ц. Г. Д. и А. Г. Д..

Прието е писмо от СО, Дирекция Общински приходи издадено на 01.04.2020г., съгласно което на 28.05.2005г. Г.Ц. Д. е декларирал с декларация по чл. 14 от ЗМДТ земя от 700 кв.м. и гараж от 200кв.м. на ул. *******, не е представил документ за собственост, партида е открита по декларирани данни от него, за този имот не били установени закрити партиди за имота, за 2019г. данъците са платени.

Приета е справка съгласно която по давност са отпаднали начислени задължения за данък и за такса битови отпадъци за периода 2005-2010г. за имот на ул. Железни врата”.

Прието е писмо от 13.01.2006г. от кмет на СО, район Подуяне, с което по имот по АОС 2022/12.01.2004г. е определен за място за работа на мобилни клиники на територия на район Подуяне.