Решение № 2722 от 30.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2722 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110158880 по описа за 2021 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплатил същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина дължи и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При тези твърдения иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата 565,84 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. и сумата 18,00 лв. за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 г., до окончателното им изплащане; сумата от 95,03 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2020 г., както и сумата от 4,14 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2017 г. – 14.12.2020 г.

Претендира разноски.

Ответникът, оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови 1 нужди за процесния имот, както и наличието на облигационни отношения с ищцовата страна при твърдение, че не собственик или ползвател на самостоятелния обект в сградата.

Оспорва на негово име да е откривана партида с аб. № 198720. Твърди, че ищецът неоснователно изчислил потребената топлинна енергия „на база“, тъй като не било установено до процесния имот да не е осигуряван достъп за отчет, за да се приложи този метод на изчисление и не бил изготвян нарочен протокол за това обстоятелство. Оспорва се методиката на изчисляване на сумата за дялово разпределение и основанието за дължимост на тази сума. Липсвали и доказателства ищецът да е заплатил претендираната такса за дялово разпределение на топлинния счетоводител, макар последният да бил титуляр на това вземане. Релевира възражение за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца, тъй като същите задължавали потребителя да притежава компютър или друго подобно техническо средство и достъп до Интернет, за да се запознава с публикуваните от ищеца фактури, а по този начин и с падежа на задълженията си, което поставяло потребителя в неравностойно икономическо положение спрямо търговеца.

Поради нищожността на тези клаузи се твърди да не е настъпвала забава и да не е възниквало задължение за мораторна лихва. Такова задължение липсвало и поради факта, че процесните фактури не били публикувани. По отношение на лихвата за забава за сумата за дялово разпределeние се твърди недължимост на още едно основание, а именно – липсата на писмена покана до длъжника. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност, за началото на която следвало да се вземе предвид ежемесечният падеж на съответното задължение за заплащане на топлинна енергия, а не датата на изравнителните сметки. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

ФДР „Нелбо Инженеринг ” ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца, не ангажира становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.

Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ). Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД.

2

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 20.11.1980 г.. се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № * находящ се в гр.София, *****. Качеството си собственик ответникът е признал и полагайки подпис върху списъка на собствениците срещу процесния имот, което представлява извънсъдебно признание на право.

Предвид изложеното между ответника и ищеца е възникнало облигационно отношение, по силата на презумиран договор за покупко – продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания от него апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).

Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в периода от 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. , за който е предявен искът, се установява от съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Последните са съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици с договор. Ответникът е сред тези етажни собственици, поради което няма основание да се приеме, че документите, въз основа на които е изготвена техническата експертиза, не са с противопоставима по отношение на него доказателствена сила. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че в имота не е начислявана топлинна енергия за отопление, БГВ и общи части, а единствено за сградна инсталация, както и че за периода 17/18 г. и 18/19 г. процента на отопление от сградна инсталация надхвърля 50 % и инсталираната мощност е намалена над 50 % спрямо проектната и съгласно чл.78 от Наредба № 16-334/2007 г. ( отм. ) следва да се направи подробно обследване на сградата, което не е извършено.

Неизпълнението на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. (отм. ), но действащо право през процесния период, (при намален топлинен товар на отоплителните тела в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата, вследствие на което количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за 3 отопление на отделните имоти) не съставлява основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сградата - етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на материалното продажбено правоотношение ( в този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС ).

Дори да е виновно, това неизпълнение не може да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост за заплащане на цената на топлинната енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е и сградната инсталация (чл. 140, л. 3 от ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него, при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения при сключването на договора. В действащите нормативни актове, регулиращи правоотношение по продажба на топлинна енергия, не е предвидена възможност за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия за общите части на етажната собственост при неизпълнение на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна инсталация и общите части на етажната собственост. известните общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Липсата на прекратяване на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие), съответно на договора за продажба на топлинна енергия, въпреки неизпълнено задължение на насрещната страна по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, абонатите дължат цената на топлинната енергия за общите части на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация.

Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание за посочения по – горе период.

Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно – счетоводната експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на ответника е за плащане на доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в посочения по – горе период е доказан до размера 565,84 лв. за топлинна енергия. Възражението за изчисление на база, без да са налице предпоставките за това, е неотносимо, тъй като в имота е изчислявана само енергия за сградна инсталация.

Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията.

Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които 4 независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.