Решение № 1288 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509530 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11870 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 35632/2021 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 99 от ЗЗД, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Я. М. Т. за признаване за установено, че Я. М. Т. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 1099,08 лв. – главница по договор за кредит № 9873096003 от 24.12.2017 г., сключен между ответницата и „4финанс” ЕООД, за периода от 24.12.2017 г. до 30.01.2018 г., ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 19.11.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4700/2021 г. на Софийски районен съд.

С решението е прекратено производството по делото в частта по предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Я. М. Т. иск за установяване дължимост на сумата 1017,17 лв. – обезщетение за забава за периода 31.01.2018 г. – 26.01.2021 г., на основание чл. 232 от ГПК.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца „Агенция за 1 събиране на вземания” ЕАД с доводи за неговата неправилност и постановяването му в протИ.речие с материалния и процесуалния закон. Излагат се възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал сключването на процесния договор за кредит. Изтъква се, че договорът за кредит е бил сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно чл. 6 от ЗПФУР.

Договарянето между страните било осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние и договорът бил сключен под формата на електронен документ, подписан с обикновен електронен подпис, който съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП има стойността на саморъчен, когато това е уговорено от страните. Сочи се, че извод за постигнато между страните съгласие в този смисъл може да се изведе чрез тълкуване на общите условия към договора за потребителски кредит, където било предвидено, че с натискането на бутона „подпиши” от кредитополучателя, се счита, че същият е подписал всяка страница на договора за кредит, вкл. общите условия, доколкото същите са представени на траен носител в подсигурен PDF формат, и който не позволява те да бъдат изменяни. Изтъква се, че от страна на ответника било дадено надлежно съгласие по отношение на съответното съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и общите условия, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя имейл, които в съвкупност разкривали съзнателно взето от него решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение.

Навежда и довод, че е налице извънсъдебно поведение на ответницата – получаването от нея на определена сума с разписка, в която изрично като основание за превода бил отразен процесния договор за кредит, което според въззивника, освен доказателство за получаване на сумата, представлявало и признание за сключването на договора като неизгоден за страната факт.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата Я. М. Т., чрез назначения й по реда на ЗПП процесуален представител, оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Агенция за събиране на взамения” ЕАД е предявило срещу Я. М. Т. искове за установяване съществуването на негови вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4700/2021 г. на СРС, за сумите: 1099,08 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит № 9873096003 от 24.12.2017 г., сключен между Я. М. Т. и „4финанс” ЕООД, за периода от 24.12.2017 г. до 30.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.01.2021 г. до изплащане на вземането; и сумата 1017,17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2018 г. до подаването на заявлението.

2

Ищецът твърди, че на 24.12.2017 г. между „4финанс” ЕООД, като кредитодател, и Я. М. Г.а, като кредитополучател, бил сключен договор за кредит № 9873096003, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит срещу задължение на кредитополучателя да усвои и върне отпуснатия кредит при уговорените в договора условия и сроковете, както и да му заплати възнаградителна лихва. Твърди се, че договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние и договорът е сключен във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП, ЗПК. Сключването на договора били инициирано от кредитополучателя с подадено от него искане за отпускане на кредит във формуляра, предоставен на началната страница на кредитора - www.vivus.bg. След получаване и запознаване с общите условия и извършване на регистрация от страна на кредитополучателя, кредиторът му предоставил на началната страница стандартен европейски формуляр и проект за договора за кредит, вкл. специални условия и общи условия към него.

Кредитополучателят приел договора като го подписал посредством натискане на бутона „подпиши”, с което той потвърждавал, че се съгласява кредиторът да предостави и преведе сумата по кредита по негова сметка или по друг избран алтернативен начин. Сочи се, че договорът за кредит се счита за сключен от датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на кредитора. За целта, след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши”, кредиторът изпраща до него потвърждение по формата имейл на посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес, с който потвърждава сключването на договора. Сочи се, че страните са се съгласили изрично съобщенията по електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Срокът на договора започвал да тече от датата на превеждане на сумата по сметка на кредитополучателя.

Твърди се, че общата усвоена сума от страна на кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 1100 лв. и същият се задължил да върне на кредитодателя сума в размер на 1137,06 лв., включваща отпуснатата сума и възнаградителна лихва, до 30.01.2018 г., посредством една погасителна вноска в размер на 1364 лв. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимия паричен заем.

Твърди се, че вземането на кредотодателя „4финанс” ЕООД е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 19.11.2019 г., за което длъжникът е бил уведомен от името на „4финанс” ЕООД с изпратено от ищеца уведомително писмо.

За претендираните вземания срещу ответника в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4700/2021 г. на СРС, срещу която длъжникът подал възражение.

3

С писмена молба от 07.10.2021 г. ищецът е заявил, че оттегля иска си за установяване дължимостта на сумата 1017,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения й по реда на ЗПП процесуален представител адв. И. Г., оспорва исковете. На първо място излага възражение за липса на процесуална легитимация на ответника – поради липса на доказателства, че същият е придобил от „4финанс” ЕООД вземане срещу ответницата.

На следващо място, се оспорва възникването между страните на облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит. Твърди се, че ответницата Я. М. Т. не е страна по договор за кредит с кредитодател „4финанс” ЕООД и спрямо нея не действат представените общи условия. Поддържа се, че не са налице доказателства ответницата да е изразила воля, че е съгласна с условията, възпроизведени в представения с исковата молба документ, наименуван договор за кредит № 9873096003/24.12.2017 г., и ОУ, на които ищецът основава претенцията си.

Твърди се, че ответницата не е получавала процесната сума от „4финанс” ЕООД. В условията на евентуалност, ако се приеме, че ответницата е страна по посочения договор за кредит, се излага възражение, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, както и съдържа неравноправни клаузи. Прави се и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.

99 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР – за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 1099,08 лв., представляваща невърната заемна сума по договор за кредит от разстояние, сключен между ответницата и „4финанс” ЕООД.

С оглед направените от ответницата оспорвания, в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е сключила с „4финанс” ЕООД договор за потребителски кредит от разстояние при описаните в исковата молба условия, че претендираната като предоставен в заем сума е била получена от ответницата, както и че възникналите вземания на кредитодателя по този договор за прехвърлени на ищеца – обстоятелства, доказването на които е разпределено в негова тежест с доклада на първоинстанционния съд.

Ищецът твърди, че договорът за кредит, от който претендира вземането си, е сключен по реда на ЗПФУР – чрез предоставяне на финансови услуги чрез средства за комуникация от разстояние.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от 4 системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Така отношенията между страните по този договор се уреждат по електронен път – чрез организираната от доставчика система, като от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, и не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.

По делото не са налице доказателства за осъществена между страните по твърдения договор за кредит комуникация по електронен път и отправяне на електронни волеизявлениия, обективиращи съгласието им за сключване на такъв договор. Не са ангажирани от ищеца доказателства ответницата да се е регистрирала в сайта на „4финанс” ЕООД, да е направила заявка в електронната му платформа, да е получила на имейла си преддоговорната информация и парола за достъп до личен акаунт, да е приела предложение за сключване на договора и ОУ към него, както и да е натиснала бутона „Приеми”, с което се завършва фактическия състав по сключването на договор от разстояние. Както е посочил първоинстанционният съд, не са налице доказателства за направени от страните по твърдения договор изявления в електронна форма, с оглед на което е недоказано наличие на изразено от страните съгласие за сключване на твърдения от ищеца договор за кредит. Изрично с доклада по делото в изпълнение на задължението му по чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че ответницата е сключила твърдения договор за кредит от разстояние съгласно ЗПФУР. Доказателства за това обаче не са ангажирани от него в първоинстанционното производство. Едва с въззивната жалба е направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване извършването от ответницата на електронни изявления – кандидатстване в електронната платформа на кредитодателя за отпускане на кредит, получаване на предложение за сключване на договор и приемането му ведно с ОУ и за хронологията на извършените от страните „стъпки”. Това доказателствено искане е било недопустимо предвид забраната по чл.