Решение № 515 от 17.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Плевен, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430106669 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А. А. А., АК-Пазарджик, със съдебен адрес за връчване: ул.„Златица“№3, гр. Пазарджик, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, с представител Н.П.П., в която се твърди следното : ищецът сключил договор за потребителски кредит №505630 с ответника на 15.03.2021 г., който влиза в сила от същата дата. Условията по договора са за усвояване на сумата от 1000 лева при ГЛП 40,05%, ГПР 47,85% и срок на връщане 8 месеца и обща сума за връщане 1186,78 лева (без неустойката). В чл.8 от Договора се предвижда, че ако ищецът не предостави поръчител, съгласно изискванията на чл. 6 от Договора, в тридневен срок се начислява неустойка в размер на 901,22 лева, като тази сума се разсрочва на погасителните вноски. Твърди се, че клаузата на чл. 8 от Договора противоречи на ЗПК.

Разпоредбата на чл.8 от Договорa предвижда неустойка, която се разсрочва със седмичните вноски. Нормата на чл.19, ал.5 от ЗПК предвижда, че когато клауза в договор надвишава законно допустимите граници на ГПР се счита за нищожна клауза. Клаузата на чл. 8 от Договорa противоречи на чл.

19, ал.4 от ЗПК, тъй като видимо за посочените седмични периоди предвидената неустойка е 50% от главницата и лихвата. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза в Договорa е нищожна, тъй като надвишава значително законно позволеното. За 8 месеца при отпусната главница 1000 лева, се изисква неустойка в размер на 901,22 лева – т.е. почти 100% Неустойката в Договора е уговорена извън присъщата обезпечителна функция и кумулирането в погасителните вноски води до оскъпяване на

1 кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. Тази неустойка е уговорена извън присъщата обезпечителна функция, тъй като кредиторът не е търси реално обезпечение, доколкото е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител.

Клаузата на чл.8 от Договорa е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения тридневен срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Налице е уговорка – чл.8 от Договора, с която изначално се определя размер на неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните (касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД). Уговорената и дължима неустойка, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове/евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал.

5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Ако сумата на неустойката бъде включена в ГПР, същият ще надвиши 100% за Договорa. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание чл.19 ал.5 и чл.21 от ЗПК, тази клауза за неустойка – чл.8 от Договор №505630 от 15.03.2021 г. следва да бъде обявена за нищожна и да не поражда действие за моя доверител.

2

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да установи, че разпоредбата на чл.8 от Договор №505630 от 15.03.2021г. е нищожна клауза на основание чл. 21 във вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва.

В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват. Депозирали са писмени изявления.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск е допустими, а по същество – основателен и доказан.

Безспорно по делото е, че на 15.03.2021 год. между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1000лв., с разрочено плащане на 8 вноски, с определен ГПР – 47,85 %, фиксиран лихвен процент – 40,05%, обща сума за плащане – 1186,78лв.

Съгласно чл.6 от договора страните се споразумели договорът за кредит да бъде обезпечен с : т.1.банкова гаранция или 2.поръчителство, с условия ,препращащи към чл.23 от ОУсловия към договора за кредит, с посочен срок 3 дни от сключването на договора. В чл.8 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.6, заемателят дължи неустойка в размер на 901,22лв.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗ Д:

Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.6 вр. чл.8 от договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Предоставеният кредит е на стойност 1000лв., а дължимата неустойка –901,22лв. Неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка 3 възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл.16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.

Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл.143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.4 от процесния договор за кредит, на която ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. С оглед изложеното, предявеният от ищцата иск на основание чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ 4 са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.