Решение № 467 от 29.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20222100101300 по описа за 2022 година Делото е образувано по исковата молба на „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204384543, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Хан Крум № 3, ет. 6, и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 1, офис 114, адв. Стоян Кацаров срещу Й. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Видно от изложеното в исковата молба ищецът претендира от ответницата сумата от 50 000 лева-частичен иск от дължимата такава от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се навреждане на доброто име на търговеца, което е направено с виновни противоправни действия от страна на ищцата.

Излага се фактология, че между бащата на ответничката и ищеца е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като преговорите за сключването са водени от ответничката. Така сключения договор е прекратен от ищеца на основание предвидена в него възможност за продавача да г о прекрати с връщане на заплатеното по договора, ведно с уговорена неустойка. Твърди се, че след прекратяване на договора, ответницата е предприела трайно поведение, насочено срещу дружеството, като в периода 22.02.2022г.-03.03.2022г., е публикувала съобщение във 1

Фейсбук групите „Забелязано в Бургас“ и „Шофирай в Бургас“, че търси хора, на които им е прекратен договора, както е прекратен на нейния баща и в публикациите е използвала думите „новата схема с имоти“, „търся хора, които са потърпевши“, „схемата е такава“, „легална схема за измама“, „от етична гледна точка нормално ли е“ и „това което правят е абсолютно нередно“. Ищецът счита, че въпросните публикации, които са стигнали до много хора, сочат неговите съобразени с договора и закона действия по прекратяване на договора на бащата на ответницата, като измама и схема и нещо нередно, което е довело до уронване на престижа и репутацията на ищеца и е довело до отказ на много хора да сключват договори с ищеца, като считат, че ще бъдат измамени.

Отделно от това се твърди, че ответницата е ходила на строителния обект, като е притеснявала работниците, създавала е смут и е пречила на работния процес, като с това си поведение отново е уронила престижа на ищеца пред работниците му.

Твърди се също така ответницата е притеснявала галеристката, която работи в галерията на собственика на ищцовото дружество, с което отново е уронила имиджа на дружеството.

Твърди се също така, че ответницата се опитвала да оказва натиск на ищеца чрез медиите, като посредством същите, ищецът е бил подканван да продава имотите на по-ниски цени, за да не бъде спряган в негативен план по медиите.

Твърди се също така, че в резултат на уронването на престижа на ищеца от страна на ответничката се е стигнало до спиране и отлагане на друг строителен проект на ищеца, предмет на договор с архитектурното дружество „КРЕАРХ“ ЕООД.

Отделно от това се сочат имена на клиенти, които са се отказали от сключване на договори с ищеца за закупуване на имоти от него, именно защото са разбрали за публикациите на ответницата.

Ищецът счита, че описаното поведение на ответницата е довело до увреда на доброто му име сред работниците, изграждащи обектите на ищеца, в медиите, в художествената галерия и пред близки на собственика на ищцовото дружество, поради което се търси обезщетяване на претърпяните от него неимуществени вреди от това.

2

Ответницата счита, предявения иск за неоснователен, като намира че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността и.

Ответницата оспорва изложената фактология от ищеца. Твърди че, не е писала публикации във въпросните групи във Фейсбук. Твърди се, че ответницата никога не е ходила в галерията и съответно не е притеснявала никой. Твърди се, че ответницата само веднъж е ходила на строителната площадка и това е било преди да бъде прекратен договора на баща и за имота, който се строи, като не е имала поведението, за което твърди ищеца. Твърди се, че ответничката не е оказвала твърдяния натиск на медиите. С оглед на което и ответничката счита, че липсва каквото и поведение от нейна страна в ущърб на престижа на ищеца. Ответничката счита, че настоящото дело има за цел да бъде притисната и сплашена заради заведените дела от нейния баща по повод на договорите с имотите. Ответничката счита, че политиката на ищеца по прекратяване на договорите, с уговорената клауза за едностранно прекратяване на договорите от продавача, е недобросъвестно. Твърди се, че липсва виновно противоправно поведение на ответницата, както и няма причинно следствена връзка между нейно поведение и твърдяните вреди за ищеца. Твърди се освен това, че е невярно твърдението на ищеца, че поради поведението на ответничката е налице отказ на клиенти да купуват от ищеца.

Твърди се, че всички апартаменти в сградата, за които е налице отказва от страна на купувачите, са продадени.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД, а именно търси се обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вредиуронване на престижа му от виновното противоправно поведение на ответницата.

Предявеният иск е допустим, с оглед наложилата се актуална съдебна практика на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 1690 по описа за 2019г., решение по гр.д. № 5120 по описа за 2017 година , решение гр.дело № 3901 по описа за 2018 год. и практиката на Съдът на ЕС, предвиждаща възможността едно юридическо лице да претендира и неимуществени вреди.

Налице е предприета тълкувателна инициатива за постановяване на тълкувателно решение, което да даде категоричен отговор на въпроса, дали и кои юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, предвид на наличието на противоречива практика в тази насока. До постановяването на 3 такова тълкувателно решение съдилищата могат да се позовават на правната доктрина и съдебната практика съобразно закона и вътрешното си убеждение, като настоящият съдебен състав ще се позове на актуалната такава, предвиждаща възможността всяко юридическо лице да може да твърди и да докаже неимуществени вреди от конкретно поведение на друго лице.

Възможността едно юридическо лице да търси неимуществени вреди намира опора както в доктрината, така и в конкретни законови разпоредби. Разбира се неимуществените вреди за едно юридическо лице, за разлика от тези, претърпяни от физическите лица-болки и страдания, са свързани с накърняване на репутацията му, доброто му име сред клиентите и в обществото като цяло. Напълно мислимо е, тези вреди да имат както материално изражение, така и нематериално такова, като последните могат да са свързани с налагане на лош имидж на юридическото лице, което да му попречи за развиване на съответната търговска дейност, без да може да се изчисли конкретна материална вреда от това. Допускането да се търси неимуществена вреда от юридическо лице имат законово предвиждане в българското законодателство-например чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 631а, ал. 1 от ТЗ, чл. 57а, ал. 1 от Закона за промишления дизайн, Закона за защита на търговската марка. Безспорно са налице постановени решение на СЕС и ЕСПЧ, в които се присъждат обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица, като практиката на Съда на ЕС има директно приложение по отношение държавите членки на Европейския съюз като производно право на ЕС и съдът може да се позове на същата.

С оглед на становището на настоящия съдебен състав, че ищецът, в качеството си на юридическо лице, може да претендира неимуществени вреди, от действия на ответничката, следва да се разгледа по същество, дали по делото се доказа такова поведение на ответничката, което е виновно и противоправно, и в резултат на което се е стигнало до причиняване на твърдяните вреди за ищеца, каквото изискване поставя разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът приема за установена по делото следната фактология:

Безспорно установено по делото, че бащата на ответничката П. е имал сключени предварителни договори за закупуване от ищеца на два недвижими имота-апартамент и гараж, които се намират в строящата се сграда в гр.

4

Бургас, ж. к. Изгрев. Този факт не е спорен между страните, а и по делото са представени въпросните договори с дата на сключване 29.03.2021г. Не е спорно, а и са представени писмени доказателства-уведомително писмо от ищеца с изх. № 22 от 22.02.2022г., с което ищецът е прекратил едностранно договорите на бащата на ответничката на 22.02.2022г. Страните не спорят и на съда е служебно известно, че са налице образувани искови производства гр. дело № 697/2022г. и гр. дело № 1039/2022г. по описа на БОС, които касаят предявени искове от страна на бащата на ответничката за сключване на окончателни договори по цитираните предварителни такива, които съдебни дела не са приключили с влязъл в сила съдебен акт. От отговора на исковата молба, както и от изслушване на ответничката по реда на чл. 176 от ГПК е видно, че същата не оспорва, че е била в течение на всичко свързано със сключването на споменатите предварителни договори и тяхното прекратяване, тъй като имотите е следвало да бъдат закупени и ползвани именно от нея и нейното семейство.

От всички твърдяни от ищеца действия на отчетничката, с които се е стигнало до уронване на неговия престиж, съдът приема за доказано само действието на същата касаещо, извършени от нея публикации в социалната мрежа „Феисбук“, в която мрежа, ответничката е излага мнение, че прекратяването на договорите на баща и и изобщо възможността за прекратяване на подобни договори по предвидения начин е „схема, която представлява легална възможност за измама на клиентите“. Ответничката е изразила становище, че лицата, на които са прекратени договорите се считат за „потърпевши лица“, като прекратяването по този ред се нарича „порочна практика“. По делото е налице оспорване от страна на ответничката, че от своя профил във „Фейсбук“ е правила такива изявление, но съдът намира, че при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че има такива публикации и автор на същите е именно ответничката. Този извод на съда следва на първо място от установеността по делото, че самата ответничка не оспорва, че има профил във „Фейсбук“, който е именно този, от който изхождат публикациите в цитираната онлайн социална мрежа. Видно от дадените от ответничката обяснения по реда на чл.

176 от ГПК, същата счита, че до телефона и имат достъп много хора, следователно, съобщенията могат да бъдат написани от всеки с достъп до същия. Това твърдение противоречи на всяка житейска и правна логика, тъй 5 като както вече беше коментирано по-горе, ответничката е тази, която е запозната със сключените договори от баща и тяхното прекратяване и съответно същата има интерес да търси информацията, която е потърсена във „Фейсбук“, с цел защита на правата по договорите, защото както се установи по делото, имотите е следвало да бъдат закупени за нейното семейство. Няма логика, случаен човек да се интересува от конкретния казус с прекратяване на договорите, каквото твърдение има от страна на ответничката, съответно същият да има достъп до телефона или компютър, на които устройства се ползва профила на ответничката и да публикува от нейния профил. В подкрепа на факта, че именно ответничката е започнала публикации във „Фейсбук“, с цел да разбере, дали има и други хора, на които като на баща и са прекратени предварителните договори, е фактът, че по делото на лист 17 е налице такава публикация от 22.02.2022г., което съвпада с датата на прекратяване на договорите на бащата на ответничката. Свидетелят П., също установи, че на 26.02.2022г. е получил съобщение по месинджъра на „Фейсбук“ от профила на ответничката, от което съобщение е видно, че се търси информация за други хора, на които са прекратени договорите за имотите в същата сграда, което може да бъде направено само от лице, което е засегнато от прекратяването и което лице съдът приема за логично, че е ответничката. И като последно в посока на доказаност на авторството на публикациите, съдът приема, че с получаване на нотариалната покана от ищеца с предупреждение да преустанови своите действия, ответничката не е отрекла изцяло изложената в нотариалната покана фактология.