Решение № 17133 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17133 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110153453 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Aлександър Александров, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника М. Н. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „** I“, **, ч е същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 2496,39 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ с е на адрес: гр. София, ж.к. „** I“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –03.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 382,47 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. до 25.07.2023 г., сумата от 39,13лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Нелбо“ АД, като начисляваните месечни суми са 1 прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по основание и размер, като излага съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 11.11.2024 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Ж., който поддържа писмения отговор.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 3133/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2496,39 лева (двe хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и 39 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „** I“, **, инсталация **/аб.№ **, ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 382,47 лева (триста осемдесет и два лева и 47 стотинки),за периода от 15.08.2021 г. до 25.07.2023 г., сумата от 39,13лева (тридесет и девет лева и 13 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 8,98 лева (осем лева и 98 стотинки), за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г. С възражение от 25.08.2023 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

Видно от удостоверение за наследници на **, починал на **г., последния е оставил наследници по закон- отв. М. Б.-съпруга и две деца- ** и ** Б..

Съгласно данъчна декларация по ч. 14 ЗМДТ вх. №**г. на СО, район „**“, ответника е декларирал, че притежава 4/ 6 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ ап.9, находящ се в гр. София, ж.к. „** I“, **. В декларцията е посочено още, че ** и ** Б. притежават по 1/6 ид.ч.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ж.к. „** I“, **, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Нелбо Инженеринг“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 03.09.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото е приети 3бр. изравнителни сметки, представени от „Нелбо“ ЕАД за периода от 01.05.19г. до 30.04.20г., от 01.05.20г. до 30.04.21г. и от 01.05.21г. до 30.04.22г., 3 бр. талон за извършен отчет на 25.05.2020г., 40.04.2021г. и 17.05.2022г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № 1009738703/30.06.2021г. и съобщение към фактура № 1016606922/30.06.2022г., както и периодични фактури.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от 2

„Нелбо“ ЕАД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2566,25 лв., от която сумата от 1201,75,11 лв. за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., а сумата от 1364,50 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а и от приетата данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, се установява че ответника е съсобственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , сумата за изразходвана ТЕ е 2566,25 лв., като с оглед притежаваните от ответника 4/6 ид.ч., иска следва да бъде разгледан до размера от 1710,83 лв.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

3

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 03.08.2023г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 03.08.20203г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., като последното е с падеж 15.07.2020г. Задължението за м. юни 2020г. е с падеж 14.08.2020г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.

Или с оглед заключението на вещото лице по ССЕ (Таблица №5а), съгласно което за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г., размера на сумата за ТЕ е 2432,35 лв., то съразмерно с притежаваните от ответника 4/6 ид.ч., последния дължи сумата от 1621,57 лв., определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2020г.