Определение № 369 от 15.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. К., 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500243 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 8170 от 14.07.2025г., п. кл.

08.07.2025г., подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. - като управител на ЕАД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване, и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. Частната жалба е подадена срещу Определение N 857/03.07.2025г., постановено по гр.д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., с което районният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно - да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1 320 лв. с ДДС, над присъдените с решението 480 лв. с ДДС, с искане определението като неправилно да се отмени и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да се уважи. В жалбата се сочи, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1 800лева. Посочено е, че искането за присъждането е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено, наред с което до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено 1 възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава в случая представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е представил отговор по частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна.

Гр. д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно съединени главни искове при условията на евентуалност - за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.19 от ЗПК. При условията на евентуалност на тези главни искове е предявен иск за прогласяване само на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „F.“ в полза на ответника. С постановеното по спора решение N 89/10.03.2025 г. РС - К. е признал за установено по предявения от Д. М. Н. от гр.К. против „Ф.Б.“ ЕООД иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние N * г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Със същото решение „Ф.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. М. Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 250 лв. за счетоводна експертиза и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. По делото ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, респ. от адв.

Д.М., съгласно представен договор за правна защита и съдействие с предмет : оказване на правна защита и съдействие по гр.д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС.

Към договора е представена фактура за адвокатско възнаграждение по гр.д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., ведно с фискален бон за сумата от 1 800 лв.

При така установеното по делото, настоящата съдебна инстанция 2 намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1 800 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна. В случая насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение и неоснователно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 от ГПК относно договаряне на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно материалния интерес по делото. Неоснователно също така първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважат според броя на предявените и уважени искове, в частност за произнасянето само по уважения първи главен иск, тъй като именно с успешното провеждане на този иск е постигната целта на търсената от ищцата защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, вместо което искането по чл.248 ГПК следва да се уважи и на частната жалбодателка – ищца в първоинстанционното производство, следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 1 320 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 857/03.07.2025г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр. д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., вместо което:

ИЗМЕНЯ решение N 89/10.03.2025 г., постановено по гр. д. N 1242/2024 г. по описа на РС – К., в частта му за разноските, както следва:

3

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., бул. „А.М.“ N 51, вх.*, ет.*, офис *, с ЕИК *, да заплати на Д. М. Н. с ЕГН **********, гр. К., ул. А.К..*, вх.*, ет.*, ап.*, допълнително сумата в размер на 1 320 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. К., 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500243 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 8170 от 14.07.2025г., п. кл.

08.07.2025г., подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. - като управител на ЕАД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване, и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. Частната жалба е подадена срещу Определение N 857/03.07.2025г., постановено по гр.д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., с което районният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно - да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1 320 лв. с ДДС, над присъдените с решението 480 лв. с ДДС, с искане определението като неправилно да се отмени и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да се уважи. В жалбата се сочи, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1 800лева. Посочено е, че искането за присъждането е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено, наред с което до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено 1 възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава в случая представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е представил отговор по частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна.

Гр. д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно съединени главни искове при условията на евентуалност - за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.19 от ЗПК. При условията на евентуалност на тези главни искове е предявен иск за прогласяване само на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „F.“ в полза на ответника. С постановеното по спора решение N 89/10.03.2025 г. РС - К. е признал за установено по предявения от Д. М. Н. от гр.К. против „Ф.Б.“ ЕООД иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние N * г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Със същото решение „Ф.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. М. Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 250 лв. за счетоводна експертиза и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. По делото ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, респ. от адв.

Д.М., съгласно представен договор за правна защита и съдействие с предмет : оказване на правна защита и съдействие по гр.д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС.

Към договора е представена фактура за адвокатско възнаграждение по гр.д. N 1242/2024 г. по описа на РС - К., ведно с фискален бон за сумата от 1 800 лв.

При така установеното по делото, настоящата съдебна инстанция 2 намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1 800 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна. В случая насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение и неоснователно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 от ГПК относно договаряне на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно материалния интерес по делото. Неоснователно също така първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважат според броя на предявените и уважени искове, в частност за произнасянето само по уважения първи главен иск, тъй като именно с успешното провеждане на този иск е постигната целта на търсената от ищцата защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение.