Решение № 784 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507229 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Лазерни и оптични технологии“ АД, представлявано от изпълнителния си директор Г.Д., срещу Решение №8453/09.05.2025 г., постановено по гр. д. №2866/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34 с-в. С обжалвания съдебен акт въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД на М. В. М. сумата от 15 786. 41 лв.- главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на бетонна плътна ограда, поставена в собственото на ищеца УПИ Х – 854 – „за обществено обслужване“, кв. 21, по плана на местност НПЗ „Орион и съседни жилищни територии“, СО, район Връбница, гр. София, с идентификатор № *** по КККР и с административен адрес гр. София, ул. ****, поради причинени на 29.03.2023г. при разчистване на съседно УПИ Х – 788 с идентификатор № *** по КККР, собственост на ответното дружество, ведно с законната лихва от подаване на искова молба - 16.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен. Въззивникът поддържа, че 1 правото му на участие и на защита в процеса е било ограничено, което води до порочност на обжалваното решение. Излага, че с изрична писмена молба от 31.03.2025 г. районният съд е бил уведомен за оттеглянето на пълномощията на процесуалния представител по делото, което е наложило самостоятелно организиране на защитата на дружеството. На 03.04.2025 г. била депозирана молба, с която било заявено искане за отлагане на делото за друга дата поради здравословни причини и настъпило внезапно заболяване на законния представител на дружеството. Въпреки наличието на доказателства за настъпило внезапно препятствие, съдът незаконосъобразно не уважил молбата за отлагане на делото и разгледал последното в отсъствието на представител на страната. На следващо място, се сочи, че решението е и необосновано, тъй като изводите на съда се основават на дадените от сина на ищеца свидетелски показания, а той, от своя страна, се явява заинтересовано от изхода на делото лице. Не било кредитирано представеното по делото Постановление от 05.12.2023 г. на СГП, в което били анализирани снетите обяснения на П. И.технически ръководител в „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД и Е.Г.монтажист при посоченото дружество. От същите се установявало, че багерът е закачил повредената ограда един път, в резултат на което се е образувала дупка в кухо блокче с размери 10х10 см. При тези съображения моли решението да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен. В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. В. М., представляван от адв. Н. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна счита, че съдът не е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, доколкото законът не предвижда отлагане на делото, когато страната не е ангажирала адвокат и нейния законен представител не може да се яви. Сочи, че страната като акционерно дружество е имала достатъчно време и ресурс да ангажира друг процесуален представител. На следващо място, изтъква, че представителният орган на дружеството се състои от трима членове- две физически лица и едно юридическо лице, респ. при възпрепятстване на изпълнителния директор, то той може да бъде заместен от останалите членове на съвета. В обобщение твърди, че процесуалното поведение на ответника показвало незаинтересованост към делото и опит за шиканиране на процеса. По съществото на спора поддържа, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи основателността на предявената от него претенция, а ответникът не е успял да докаже нито едно от релевираните възражения.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, 2 поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД от М. В. М. срещу „Лазерни и оптични технологии“ АД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца в качеството му на собственик на на УПИ Х – 854 – „за обществено обслужване“, кв. 21, по плана на местност НПЗ „Орион и съседни жилищни територии“, СО, район Връбница, гр. София, с идентификатор № *** по КККР и с административен адрес гр.

София, ул. **** в размер на 15 786, 41 лв., настъпили при възлагане на работа от ответника на трето лице, при която работа - почистване на УПИ, собственост на ответното дружество, са нанесени имуществени вреди на оградата, собственост на ищеца.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел за доказано, че ищецът е собственик на недвижимия имот, чиято ограда е била увредена. Намерил е, че на твърдените от ищеца дати, ответното дружество е било възложило на лица да извършват почистване и ремонт в съседния на процесния имот. Приел, че от доказателствата по делото се установяват нанесените върху оградата щети, както и механизма на причиняването им, поради което е намерил иска за доказан по основание. С оглед даденото експертно заключение относно стойността, необходима за ремонт и възстановяване е намерил иска за основателен в пълния предявен размер.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

За проверка на правилността на съдебното решение не е достатъчна само квалификация на порока на съдебното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния и/или процесуалния закон, необосновано или при непълнота на доказателствата, а е необходима обосновка или конкретно оплакване, водещо според въззивника до посочения порок. Ако това не е сторено, проверката, която въззивният съд се извърши досежно правилността на решението, ще засяга единствено съобразяването му с императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно.

С оглед изложеното следва да бъде отделени като безспорни пред настоящата инстанция обстоятелствата, че М. М. е собственик на УПИ Х – 854 – „за обществено обслужване“, кв. 21, по плана на местност НПЗ „Орион и съседни жилищни територии“, СО, район Връбница, гр. София, с идентификатор № *** по КККР и с административен адрес гр.

София, ул. ****, а ответното дружество на УПИ Х – 788 с идентификатор № 3

*** по КККР, което е съседно на имотът, собственост на ищеца; че ответното дружество на процесните дати е извършвало почистващи и ремонтни дейности, като за това е натоварило трето за делото лице; че ищецът е изградил и построил сам оградата; че при оглед на място са констатирани множество щети по последната, дължащи се на упражнен натиск от страна на имота на „Лазерни и оптични технологии“ АД, представляващ УПИ Х-788 с идентификатор ***; че стойността, необходима за ремонт на оградата се равнява на 13 155,34 лв. без ДДС и 15 786,41 лв. с ДДС. По отношение на тези факти настоящият състав се солидаризира с изложеното в обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му.

Спорен се явява единствено въпросът дали ответникът- въззивник чрез възложените от него на трети лица действия, е причинил вредоносния резултат, по който съдът намира следното. От приетото по делото експертно заключение по назначената СТЕ по ч. гр. д. № 59513/2023 г., по описа на 32 състав с предмет предварително обезпечение на доказателства - чл. 207 ГПК, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обосновано и пълно, се установява по процесната ограда има множество щети, дължащи се на упражнен натиск от страна на имота на „Лазерни и оптични технологии“ АД, представляващ УПИ Х-788 с идентификатор ***. Вещото лице е заключило, че предвид мащабите на щетите такъв натиск може да бъде осъществен от тежка машина като багер при товарене на пръст и други елементи и натискане с кофата по стената на оградата за пълнене и загребване. Установено е напукване в основата под колоните, разрушаване на стоманобетоновия пояс най-отгоре, разрушаване на 4 броя колони и зида от бетонови блокчета. В съдебно заседание експертът заявява, че всички щети, които констатирал се дължат само на работа с машини, багера, натрупана пръст. Заявява с убеденост, че механизмът на причиняване на щетите е като от страната, на която е била тежката машина при загребване, е подпирала кофата към оградата и по този начин я е натискала, вследствие на което бетонът се е напукал, тъй натискът е бил много голям. От свидетелските показания на сина на ищеца В. М. М., които съдът при отчитане на вероятната му заинтересованост от изхода на делото, намира за достоверни и логични в своята цялост се установява, че процеса на почистване е продължил в рамките на известно време, а не се осъществил за един ден, наблюдавал изземването на пръст и храсти и голям багер, който бил паркирал, съобщава, че няколко дни по-късно (след началото на почистването с големия багер) се приближил към оградата, като установил, че на няколко места има дупки в оградата, като свидетелят посочва, че били в размер може би на 60 см. и през тях можело да мине куче. Свидетелят има преки впечатления от това как на други места блокчетата на оградата били разместени, а също така установил, че две от колоните били спукани, не само в горната част , но и в масивния долен борд, който бил пропукан, а самата ограда имала лек наклон. Свидетелят посочва също така, че оградата е изградена в целостта си по едно и също време, но на другите места, които не са съседни на УПИ на ответника, т. е. на мястото на 4 което не се извършили дейностите по почистване, нямало такива повреди.

Заявява, че преди почистването на съседния имот с багера, оградата на имота на баща му била в добро техническо състояние и нищо от това, за което разказва не е било налице.

При така събраните доказателства настоящият състав намира, че по безспорен начин е установен и начина на причиняване на щетите, а именно вследствие на извършваните в имота на ответника дейности от наети от последния лица. Неоснователно се явява оплакването, че районният съд не е отчел снетите в хода на воденото наказателно производство обяснения на П.

И.- технически ръководител в „Енергоинвестинженеринг“ ЕООД и Е.Г.монтажист при посоченото дружество. Последните по своя характер представляват свидетелски показания в писмена форма, които са недопустимо доказателствено средство по правилата на ГПК, поради което районният съд правилно не ги е обсъждал при формиране на своите фактически и правни изводи.

На последно място, по отношение на оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е отложил, проведеното на 04.04.2025 г. съдебно заседание, настоящият състав намира следното. В действителност да са били налице предпоставките по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, тъй като законният представител на ответника е ангажирал доказателства, че е била налице обективна пречка да не присъства на заседанието. От друга страна, във въззивната жалба не е релевирано искане за събиране на доказателства, които не са били приобщени към доказателствената съвкупност поради това неправилно процесуално действие на съда, то нарушението не би могло да бъде отстранено по служебен почин на въззивната инстанция, респ. отразява на правилността на постановения от първоинстанционния съд акт по съществото на спора.