Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8600 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21302/2022
Вид
Решение № 8600
Подписан
11.05.2026
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 8600 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110121302 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.председател на УС, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. П.Н., против А. А., гражданин на Република Кипър, роден на ********** г., с постоянен адрес ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Нелбо Инженеринг“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде конституирано като трето лице – помагач на ищеца, „Нелбо инженеринг“ ООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот. Моли съда да задължи „Нелбо Инженеринг“ ООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно 1 съединени осъдителни искове против ответника за осъждането му да заплати следните суми: главница в размер на 471,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г. в размер на 57,77 лв., главница от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 29,92 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение от 15.06.2020 г. до 07.04.2022 г. в размер на 3,98 лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че никъде в исковата молба не е посочено какво е продадено на ответника, каква е единичната и общата стойност на продадените стоки или предоставени услуги, периода за който са предоставени и др.

Ответникът оспорва приложените към исковата молба счетоводни документите и навежда твърдения за нищожност на фактурите и таблиците. Сочи, че заявлението – декларация се отнася за лице различно от ответника и оспорва подписа върху него. Оспорва действителността и на договорите са предоставени на услуга по дялово разпределение, сключени между „Небло Инженеринг“ ООД и Етажната собственост и между „Небло инженеринг“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД. Навежда доводи за неоснователност на аксецорните претенции за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, основани на нищожност на клаузите на 33 ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, с което се определя падежа на задълженията, тъй като се неравноправни.

Особеният представител на А. А. оспорва всички приложени към исковата молба документи и моли да бъде задължен ищеца да представи техните оригинали.

Противопоставя се на допускането на поисканите съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.

С протоколно определение от 16.07.2024 г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, ЕИК 175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 58.

Третото лице помагач „Нелбо“ АД изразява становище по основателността на предявените искове. В становището излага, че е осъществявал дяловото разпределение в процесната сграда етажна собственост. Сочи, че по отношение на вътрешната инсталация на процесния имот през исковия период е налично три топлинни разпределителя върху трите присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатора. Има една щранг-лира, находяща се в банята и един индивидуален водомер за топла вода. Предоставя информация за индивидуални справки от изравнителни сметки, относими документи за отчет, протоколи за необитаемост, документ, относно сертификация на уредите за дялово разпределение, договор със СЕС за извършване на услугата дялово разпределение. Излага, че абонатът за процесния имот е консуматор на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лирата в банята, и за подгряване на вода. При изготвяне на изравнителните сметки са взети показанията за топла вода в края на отоплителните сезони. Излага, че абонатът за процесния имот е консуматор на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лирата в банята, и за подгряване на вода. При изготвяне на изравнителните сметки са взети показанията за топла вода в края на отоплителните сезони.

По делото са събрани писмени доказателства. Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-почеркова експертиза и съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

2

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че не са заплатени процесните суми.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ( „битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Основният спорен въпрос по делото е наличието на пасивна материалноправна легитимация на ответника, т.е. дали той има качеството на „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на ЗЕ и страна по договорно правоотношение с ищеца. Ответникът оспорва това качество, позовавайки се на заключението на съдебно-почерковата експертиза, според което подписът под молбата-декларация за откриване на партида не е положен от него.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за нея. Облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и битовите клиенти възниква по силата на закона при наличие на публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150 от ЗЕ.

Тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

В настоящия случай, от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том IV, дело № 641/2007 г., безспорно се установява, че ответникът А. А. е собственик на процесния апартамент за исковия период. Качеството на собственик на топлоснабден имот в сграда-етажна собственост е юридическият факт, който поражда задължението за заплащане на доставената топлинна енергия. Това е последователната и задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според него собственикът на топлоснабдения имот дължи цената на доставената топлинна енергия, освен 3 ако не е доказано, че ползвател на имота е сключил директен договор с топлопреносното предприятие. По делото липсват доказателства за наличието на такъв договор с трето лицеползвател.

Следователно, заключението на съдебно-почерковата експертиза, че молбатадекларация не е подписана от ответника, е ирелевантно за възникването на задължението му.

Тази молба има предимно административно и отчетно значение за откриване на партида, но не е правопораждащ факт за облигационната връзка, която възниква ex lege. Установената съдебна практика приема, че дори при липса на подадено заявление, топлопреносното предприятие има право служебно да открие партида на името на собственика въз основа на документ, удостоверяващ собствеността.

Поради изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия и е пасивно материалноправно легитимиран по предявените искове за главница.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от 16.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.