Решение № 827 от 17.10.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 17.10.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

МАРИЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 3111 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда от 28.02.2017 г. постановена по НОХД № 3835/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав е признал подсъдимия А.Р.Б. за виновен в това, че на 14.03.2015 г., около 23.50 часа в гр. София, ж.к. „*********, ет. 4, на етажната площадка пред апартамент № 79 е причинил средна телесна повреда на П.Д.К. като го хванал с две ръце за врата, рязко го дръпнал към себе си и го хвърлил на етажната площадка, като средната телесна повреда се изразява в счупване – луксация /разместване/ на шийни прешлени на ниво С1-С2 /първи-втори шийни прешлени/, със стесняване на гръбначно – мозъчния канал и счупвания на спинозните израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни прешлени, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на врата“, поради което и на основание чл. 129, ал.

2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание

„лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия А.Б., чрез упълномощения му защитник адв.

П.В., с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по възведеното обвинение, алтернативно – преквалифициране на извършеното в престъпление по чл. 133 от НК.

Въз основа на постъпилата въззивна жалба и допълнение към нея е образувано ВНОХД № 6055/2017 г., разгледано от СГС. С решение № 99 от 29.01.2019 г. постановено по ВНОХД № 6055/2017 г., СГС, VІ Въззивен състав е потвърдил присъда от 28.02.2017 г. постановена по НОХД № 3835/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107 състав. С решение № 308 от 15.07.2019 г. по НД № 640/2019 г., САС, НО, 7-ми състав е възобновил производството по ВНОХД

№ 6055/2017 г., по описа на СГС, НО, отменил е въззивно решение № 99 от 29.01.2019 г. постановено по ВНОХД № 6055/2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане на СГС, от друг негов състав, от стадия на закрито съдебно заседание.

В разпоредително заседание на

24.07.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, и с оглед задължителните указания на САС е необходимо да бъде назначена повторна тройна съдебно – медицинска експертиза с участието на съдебен медик и двама травматолози, която да отговори на въпросите : Каква е медико-биологичната характеристика на получените от П.Д.К. телесни увреждания?

Какъв е механизма на получаването им и могат ли те да бъдат причинени по време и начин, съобщени от пострадалия в показанията му?

В открито съдебно заседание на

18.09.2019 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което след изслушване на вещите лица д-р Х.М., д-р А.М. и д-р Т.Ш., по делото е приета назначената от въззивния съд съдебно-медицинска експертиза, със задача да даде отговор на посочените по- горе въпроси.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия Б. – адв. Цветков изразява становище, че посочения от пострадалия и неговата съпруга механизъм на причиняване на телесните увреждания не намира потвържение в наличната по делото доказателствена маса. В тази връзка отбелязва, че неправилно първоинстанционния съд е игнорирал показанията на полицейските служители, които описват друг механизъм, който не кореспондира със съобщеното от пострадалия и св. С. досежно начина на причиняване на уврежданията, както и с изводите на СМЕ, като подчертава, че изводите на СРС за безпротиворечивост между посочените гласни доказателствени източници са неправилни. Посочва, че следва да бъде взето под внимание обстоятелството, че сигнала за извършено престъпление е подаден на по – късен етап, а именно 16.03.2015 г., а в докладната записка от инкриминираната дата обективно не се съдържат данни за престъпление от общ характер, което не е било обсъдено от СРС. Защитникът намира за неаргументиран изводът на първия съд за подкрепеност на показанията на пострадалото лице от заключението на СМЕ, като изтъква, че както СМЕ, така и тройната СМЕ не дават категоричен отговор на въпроса, касателно точния механизъм на причиняване на процесните телесни увреждания. В този смисъл приема, че по делото остава неизяснен въпроса за установяването на фактическите характеристики и естеството на упражненото спрямо пострадалия физическо въздействие. Коментира колебанията в показанията на пострадалия и св. С., като пораждащи основателно съмнение за начина на причиняване на телената повреда и за евентуалната съпричастност на подсъдимия в извършване на деянието. В заключение се моли за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на държавното обвинение, моли за потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт, с който подсъдимия е признат за виновен и осъден за причиняване на средна телесна повреда. Намира за безспорно доказани по делото времето, мястото и характера на телените увреждания. Основния спорен въпрос, а именно механизма на причиняване на телесната повреда, счита за изяснен и намерил своя отговор в заключението на тройната СМЕ, от която е видно, че телесното увреждане не може да бъде причинено при падане, т.е не е налице самоувреждане от страна на пострадалия. В тази връзка предлага на въззивния съд да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на св. И., с която същият живее на семейни начала. Обсъжда показанията на пострадалия К., които оценява като последователни и непротиворечиви при описвания от него механизъм на причиняване на телесната повреда. Застъпва становището, че посоченият от пострадалия механизъм е единствено възможен в процесния случай, доколкото всички останали възможни начини за причиняване на травмата са изключени от вещите лица, тъй като предполагат наличие на мекотъканни увреждания. В заключение се предлага на въззивния съд да приеме, че телесната повреда е причинена при самото хващане на пострадалия за врата и рязко издърпване, а не е настъпило вследствие на хвърлянето му на междуетажната площадка. Моли се за потвърждаване на присъдата в частта относно наложеното наказание.

Повереникът на частния обвинител К. - адв. С., намира за безспорно доказана виновността на подсъдимото лице, поради което моли за потвърждаване на присъдата на СРС, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Изтъква, че категорично вещите лица са изяснили естеството на телесната повреда, за която е ангажирана наказателната отговорност на подс. Б., поради което този въпрос не следва да се обсъжда като спорен. Коментира противоречията в пледоарията на защитата, като сочи първоначално застъпената позиция за наличие на осъществено физическо въздействие от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия и последващото отдръпване от същата, и заключението за недоказаност на твърдяното съприкосновение. Повереникът счита последното обстоятелство за безспорно доказано и приема за неотносимо към предмета на доказване по делото евентуално счупване на по-долни прешлени, което не касае обвинението и виновността на подсъдимия. Отбелязва, че приетия от първоинстанционния съд механизъм на причиняване на телесното увреждане се подкрепя от събраните по делото доказателства, включително заключението на тройната СМЕ. Изразява становището, че наличието на средна телесна повреда и механизма на причиняването й са безспорно установени, с оглед на което правилно подсъдимият е бил признат за виновен и осъден от СРС. В тази връзка моли за потвържадване на присъдата на първостепенния съд.

Защитникът на подсъдимото лице при упражняване правото си на реплика по чл.295 ал.1 от НПК, изразява несъгласието си с твърдението за признаване на механизма на осъществяване на деянието.

Акцентира върху разминаването в показанията на разпитаните по делото свидетели и тяхното несъответсвие с изтъкнатия механизъм.

Подчертава, че при последния, с оглед изнесените разяснения от вещите лица се получава травма на главата, каквато обаче не е описана в медицинската документация.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Б. моли да бъде признат за невиновен в извършването на процесното деяние.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и отразеното в Решение № 308 от 15.07.2019 г. по НД № 640/2019 г., САС, НО, 7-ми състав и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички обективно възможни и относими към предмета на делото доказателства, а именно: гласните доказателства – обясненията на подсъдимия А.Б. /частично/, показанията на свидетелите: П.К., в това число показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 26, л. 28 и л. 36 от ДП), приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 вр., , т. 2 и т. 2 от НПК, А.С., в това число показанията на свидетелката от досъдебното производство (л. 25, л. 30, л. 35 от ДП), прочетени частично и приети на основание чл.

281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1 от НПК, показанията на Х.И., дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, показанията наП.Н.от досъдебното производство (л. 33) , приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от

НПК, показанията на П.П.от досъдебното производство

(л. 32) , приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на Е.К. от досъдебното производство (л. 34) , приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, и способи за доказване от досъдебното – съдебномедицинска експертиза (л.38-л.44), съдебнотехническа експертиза (л.69-л.74), съдебнопсихиатрична експертиза с освидетелствано лице А.С.(л.46-л.54), съдебнопсихиатрична експертиза с освидетелствано лице П.К. (л.57-л.65), които следва да бъдат допълнени с назначената и приета в хода на проведеното пред настоящата съдебна инстанция въззивно съдебно следствие, повторна тройна съдебномедицинска експертиза.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт и след собствена комплексна преценка на доказателствата стигна до същите фактически констатации, до които е стигнал и районния съд, като събраните в хода на съдебното производство пред настоящия съд такива, не променят възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, а даже напротив, изслушаното заключение на повторната тройна СМЕ и допълнителния разпит на вещите лица по категоричен и несъмнен начин подкрепиха фактическите и правни изводи, направени от първостепенния съд.

СГС не намира причини за съществена корекция на данните по фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, която като цяло възприе, като чрез новосъбраните доказателства единствено бяха доизяснени детайли във връзка с механизма на причиняване на телесната повреда и конкретното участие на подсъдимия, която е следната:

Подсъдимият А.Р.Б. е роден на *** г. в гр. Девин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и ул. „*********, ЕГН : **********.

Свидетеля

П.К. и подсъдимия А.Б. били съседи, тъй като обитавали един и същ вход „Г“ на блок „21“, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“.

Разпечатката съдържа 38 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2221fdb7-4c5f-41c7-a91f-f8cd0e09bc36