Решение № 104 от 09.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110205428 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т.1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от *** чрез адв. ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила за издаването му, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че при описанието на нарушение не е посочено мястото на извършването му. Твърди се още, че неправилно е приложен материалният закон, като се настоява, че дейността на превозвача се регулира не от Наредбата за работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, а от Закона за автомобилните превози и Наредба № Н-3/07.04.2009 г. Затова и се настоява, че издалият НП орган е некомпетентен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, а се представлява от упълномощената адв. Д., която поддържа жалбата. Моли за отмяната на НП поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна квалификация на нарушението. Претендира присъждането на разноски, като представя списък.

Въззиваемата страна – директорът на дирекция ДИТ София, се представлява от юрисконсулт ***, която счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

Намира за правилно установено нарушението и приетата правна квалификация. Сочи, че от писмените и гласни доказателства се установява, че дружеството не е изпълнило даденото му предписание, което е влязло в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа 1 обстановка:

Жалбоподателят *** е със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *** и се занимава с дейност по обществен превоз на пътници с автобуси на територията на Столична община.

Дружеството имало сключен трудов договор № А-13/21.02.2023 г. с работника *** със служебен № *** на длъжност „шофьор на автобус“ в поделение ***.

В периода 18.12.2023 г. до 16.01.2024 г. служители от „Инспекция по труда“ гр. София извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на дружеството ***, в обект на контрол – поделение ***, находящ се на адрес: гр. София, ул. Капитан Любен Кондаков № 7, към което бил зачислен и ***. Проверката приключила по документи на 16.01.2024г., като служители от ДИТ София, сред които св. Н. Г., констатирали при преглед на работните дневници, че множество лица, работещи като „шофьор на автобус“ в поделението са положили извънреден труд в размери, надвишаващи значително размера на разрешената продължителност за една календарна година, съответно за един месец и една седмица.

Последното нарушение на седмичното работно време, квалифицирано по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, било констатирано с Протокол за извършена проверка № ПР 2400676 от 16.01.2024 г., съставен от св. Г.. Със същия протокол, връчен на упълномощен представител на жалбоподателя – ***, на същата дата, било предписано в т. 3 работодателят да не надвишава средната продължителност на седмичното работно време от 48 часа на лицата, работещи като „шофьор на автобус“ в поделение ***, на основание чл. 4, ал. 1 от Наредбата. В протокола бил даден срок за изпълнение на предписанието – от 17.01.2024 г. В предписанието били констатирани идентични нарушения и предписания, касаещи продължителността на извънредния труд, считано за една година и за един месец.

Предписанието не било оспорено по реда на АПК и влязло в сила, като на основание чл.

404, ал.1 от КТ то имало предварително изпълнение.

След един месец, в периода от 15.02.2024 г. до 28.02.2024 г. била извършена последваща проверка от служители на ДИТ-София, като те отново посетили поделението в Дружба и се запознали с представените документи от дружеството. При последващата проверка, служителите на ДИТ София, включително и св. Н. Г. установили, че дружеството не е изпълнило част от дадените му предписания, включително и това по т. 3 от Протокол за извършена проверка № ПР 2400676 от 16.01.2024 г. От св. Г. и колегите й било установено при преглед на работния дневник за месец февруари 2024 г., че служителят ***, работещ на длъжност „шофьор на автобус“ в поделение *** за периода от 05.02.2024 г. /понеделник/ до 11.02.2024 г. /неделя/, включително, е отработил 53.53 часа за една седмица. Било изчислено, че изрично даденото предписание № 3 в случая е било нарушено на 10.02.2024 г., когато е надвишен лимита на продължителността от седмично работно време в размер на 48 часа. В заключение, при проверката било констатирано, че работодателят не бил изпълнил задължителното предписание № 3 от протокола от 16.01.2024 г., което било влязло в сила.

Така установеното било описано в Протокол за извършена проверка № ПР 2406427 от 28.02.2024 г. съставен от св. Г.. Протоколът бил връчен на упълномощени представители на дружеството на същата дата.

Въз основа на така установеното, на 28.02.2024 г. св. Н. Г. на длъжност „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда (ДИТ) София съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2400046/28.02.2024 г. В акта било установено, че жалбоподателят ***, не е изпълнил задължително предписание № 3, издадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокола от 16.01.2024 г., а именно средната продължителност на седмичното работно време на лицата, работещи като „шофьор на автобус“ в поделение ***, да не надвишава 48 часа, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за организацията на работното 2 време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт.

Допълнено е, че служителят *** на длъжност „шофьор на автобус“ в поделението, за периода от 05 до 11.02.2024 г. е отработил 53.53 часа за една седмица.

В АУАН е прието, че срокът за изпълнение на предписанието е започнал да тече от 17.01.2024 г., а нарушението е извършено на 10.02.2024 г. /денят, когато седмичната продължителност на работното му време е надвишила 48 часа/ и е установено при проверка на 28.02.2024 г. Св. Г. преценила, че деянието представлява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и втори свидетел при съставяне на акта, както и на упълномощен представител на дружеството, което е удостоверено с техните подписи. Препис от акта е връчен на представителя на дружеството на същата дата, като възражение срещу него не е постъпило в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН № 22-2400046/28.02.2024 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и приетата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 21.03.2024, като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В НП изрично е прието, че нарушението е извършено на 10.02.2024 г. - денят, в който продължителността на седмичното работното време е надвишила 48 часа.

НП е редовно връчено на представител на жалбоподателя на 29.03.2024 г. видно от известието за доставяне, а жалбата срещу него е депозирана на 12.04.2024 г. в ДИТ-София.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Н. Г., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., която лично е извършила проверка в поделението на дружеството, а в последствие се е запознала и с представените от дружеството документи, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Съдът намира, че несъмнено от представения работен дневник на водача на автобус *** за месец февруари 2024 г., който е приложен о преписката, се установява, че той е положил 53.53 часа труд през седмицата от 05.02.2024 г. /понеделник/ до 11.02.2024 г. /неделя/, включително. Това очевидно надвишава допустимата продължителност на работното време от 48 часа, като при преглед на дневника се установява, че лимитът е преминат на 10.02.2024 г. Съдът се довери и на трудовия договор и длъжностната характеристика на този служител, които установяват, че той попада сред лицата, за които се отнася процесното предписание – шофьор на автобус, нает от Столичен автотранспорт ЕАД и работещ в поделение ***.

От приложения протокол от 16.01.2024 г. се установява и даденото предписание под № 3 в протокола, срокът за изпълнението му и фактът на връчването му на работодателя. От жалбоподателя не се оспорва, че предписанието е влязло в сила, като същото не е било обжалвано, нито се твърди да е искано от съда да постанови спиране на предварителното му изпълнение.

Съдът намира, че фактите по делото не са спорни между страните, доколкото жалбата се ограничава преди всичко до излагането на правни доводи относно приложимата правна уредба.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни 3 изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно представената Заповед от 11.02.2014 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и на материалния закон.

Нарушението е подробно и ясно описано, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, от кого е било извършено, ясно е индивидуализиран и работникът, който е допуснат да работи повече от 48 часа за една седмица.

Съдът се солидаризира с изложеното в жалбата, че в АУАН и НП липсва изрично посочване на мястото на извършване на нарушението, но доколкото това място е изводимо от изложеното в НП, съдът намира, че това не представлява съществено процесуално нарушение. Описано е, че служителят е работил повече от допустимото за една седмица, както и че мястото му на работа е в поделение на Столичен автотранспорт ЕАД - ***. В НП е посочено и че седалището на дружеството е в гр. София. Поради това съдът намира, че нарушението е извършено на територията на гр. София, което определя и местната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, а оттам и на СРС.

Безспорно дружеството-жалбоподател – *** е било работодател на *** по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, видно от представения трудов договор, допълнително споразумение и работен дневник на същия. От показанията на св. Г. се установява, че по време на първоначалната проверката са установени множество нарушения на правилата за работното време и полаган извънреден труд от водачите на автобуси над разрешеното, поради което правилно тя е издала предписание за спазване на правилата на чл.