Решение № 236 от 26.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Д. като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900224 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба на „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД, ЕИК 205270083, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „25-ти септември“ № 25, вх. Д, ет. 1, ап. 1, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД срещу „ЕКО ЕГС“ ООД, 201324605, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бяла мура“ № 20-22, за установяване на вземане по Заповед № 308/20.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по ч. гр. дело № 547/2025 г. по описа на ВРС, 25 състав, за сумата от 300 000 лв., представляваща частично вземане за главница, цялото в размер на 800 000 лв., по подписано между страните на 10.12.2024 г. споразумение за признаване на задължения по рамков договор от 08.01.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6571/10.12.2024 г. по описа на нотариус Р. Г. с рег. № 330 и с район на действие РС - Добрич, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане

С Определение № 1350/19.09.2025 г. по делото са присъединени за разглеждане и предявените искове, по които е било образувано т. д. № 225/2025 г. по описа на ВОС. Същото е било образувано по искове на „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против „ЕКО ЕГС“ ООД за установяване на вземане по Заповед № 852/18.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по ч. гр. дело № 1889/2025 г. по описа на ВРС, 11 състав, за сумата от 200 000 лв., представляваща частично вземане за главница, цялото в размер на 800 000 лв., по подписано между страните на 10.12.2024 г. споразумение за признаване на задължения по рамков договор от 08.01.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6571/10.12.2024 г. по 1 описа на нотариус Р. Г. с рег. № 330 и с район на действие РС - Добрич, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковите молби и уточнителната такава „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД твърди, че поради неизпълнение на задължението на ответника да достави определените стоки в уговорения краен срок същият дължи компенсаторна неустойка в търсения размер (съответно 300 000 лева и 200 000 лева от общо 800000.00 лева), която е предмет на Споразумението от 10.12.2024 г. и е пряко формирА. на базата на чл. II, т. 5 от Рамковия договор от 08.01.2024 г.

Посочва, че е инициирал производства по чл. 417 ГПК, в които са издадени съответно Заповед № 308/20.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. дело № 547/2025 г. по описа на ВРС за сумата от 300 000 лева, представляваща частично вземане за главница, цялото в размер на 800 000 лева, по подписано между страните на 10.12.2024 г. споразумение за признаване на задължения по рамков договор от 08.01.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6571/10.12.2024 г. по описа на нотариус Р. Г. с рег. № 330 и с район на действие РС - Добрич, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 6000.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса, както и Заповед № 852/18.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. дело № 1889/2025 г. по описа на ВРС за сумата от 200 000 лева, представляваща частично вземане за главница, цялото в размер на 800 000 лева, по подписано между страните на 10.12.2024 г. споразумение за признаване на задължения по рамков договор от 08.01.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6571/10.12.2024 г. по описа на нотариус Р. Г. с рег. № 330 и с район на действие РС - Добрич, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 4000.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса, както и сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради депозирани в срока по чл. 414 ГПК възражения от длъжника, кредиторът предявява и настоящите претенции за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК са постъпили отговори съответно с вх.

№ 23282/13.08.2025 г. и с вх. № 17836/20.06.2025 г., в които ответникът излага становище за неоснователност на исковите претенции. Счита исковите молби за нередовни, доколкото ищецът не сочи конкретни обстоятелства, във връзка с които твърди, че за него е възникнало претендираното вземане за компенсаторна неустойка, вкл. след дадените от съда указания и постъпилата в тази връзка уточнителна молба. Твърди, че между страните въобще не е сключван въпросният Рамков договор от 08.01.2024 г. (абсолютна симулация), който счита за нищожен, както и споразумението във връзка с него. Същите са и антидатирани с единствената цел да увредят интересите на съдружника и управител Л.Я.. На самостоятелно основание твърди, че процесната компенсаторна неустойка е нищожна поради противоречието и с добрите нрави. Възразява ищецът да е изпълнил или въобще да е бил готов да изпълни собствените си задължения по симулативния рамков договор и споразумение.

2

В тази връзка излага подробни съображения за влошените (след лятото на 2024 г.) лични отношения между двамата му съдружници, които са довели до твърдените привидни и прикрити отношения между страните в настоящото производство. Поддържа, че са образувани множество дела срещу дружеството от кредитори, които се представляват от доверени на другия съдружник и управител А.А. адвокати. Твърди, че те са заведени от привидни „кредитори“ на „ЕКО ЕГС“ ООД и са част от организирани от А. действия, които имат за крайна цел осигуряване на контрол върху активите на дружеството и придобиването им чрез подставени лица по несъществуващи вземания. Друга негова цел е и да декапитализира дружеството, с което също ще се увредят интересите на Л.С.Я., имаща право на ликвидационен дял от имуществото при успешно провеждане на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, какъвто е предявен. Освен това се твърди, че ищецът не разполага с организационния и финансов ресурс да заплати и реализира на пазара количеството стока, за която се твърди, че не е доставена от „ЕКО ЕГС“ ООД и която да предпоставя уговаряне на компенсаторна неустойка в размер на 800000.00 лева при неизпълнение – индиция за твърдяната симулация. На тези и други основания, счита предявените искове за неоснователни.

В подадената в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба ищецът счита възраженията на ответника за нередовност на предявената претенция за неоснователни. Още веднъж излага твърдения за основанието, на което се дължи претендирА.та в търсения размер компенсаторна неустойка.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е подаден допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът поддържа изложените в първоначалния отговор аргументи, вкл. за нередовност на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А. П., поддържа така предявените установителни искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ЕКО ЕГС“ ООД, чрез процесуалните си представители адв. О. Д. и адв. Л. Д., моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените в производството разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на остА.лите изисквания на ГПК, видно от приложените ч. гр. д. № 547/2025 г. по описа на ВРС, 25 състав и ч. гр. дело № 1889/2025 г. по описа на ВРС, 11 състав.

С оглед на изложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК за предявяване на установителните искове, съдът намира същите за допустими, като съображения за това са изложени и в определение № 3

2340/24.04.2025 г., постановено по присъединеното дело.

Ищецът „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД основава претенциите си и по двете заповедни производства на сключено между него и „ЕКО ЕГС“ ООД Споразумението от 10.12.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6571/10.12.2024 г. на Р. Г. – нотариус с район на действие Районен съд – гр.

Добрич, вписан под № 330 в регистъра на Нотариалната камара. В същото е посочено, че се сключва във връзка с неизпълнение на задълженията на „ЕКО ЕГС“ ООД по Рамков договор от 08.01.2024 г., като с него дружеството потвърждава, че към датата на подписване на споразумението дължи на „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД сума в размер на 800 000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задълженията му по посочения рамков договор.

В уточняващата молба с вх. № 13979/16.05.2025 г. „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД е конкретизирало, че посочената в споразумението неустойка има компенсаторен характер и се дължи за неизпълнение на задълженията на „ЕКО ЕГС“ ООД по чл. 2, т. 5 от сключения на 08.01.2024 г. рамков договор, в който текст се предвиждало задължение за плащане на неустойка в размер от 800 000 лв., в случай, че „ЕКО ЕГС“ ООД не изпълни задължението си за доставка на стоките в уговорения краен срок. Самото споразумение е подписано от А.Р. А., в качеството му на Управител на „ЕКО ЕГС“ ООД.

Същият в качеството си на такъв е подавал по двете заповедни производства молби за оттегляне на подадените от другия съдружник и управител в „ЕКО ЕГС“ ООД – Л.С.Я. възражения по чл. 414 от ГПК. В настоящото исково производство „ЕКО ЕГС“ ООД участва чрез Управителя си Л.С.Я.. Същата е вписА. в ТР като управител на търговското дружество заедно с А.Р. А., като е посочено, че двамата имат право да управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. От изложеното следва, че двамата управители на дружеството имат различно отношение към претендираното от „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД вземане за неустойка по отношение на ответното дружество.

С подписване на Споразумението от 10.12.2024 г. А.Р. А. на практика е признал задължението на „ЕКО ЕГС“ ООД към „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД за искА.та от последното дружество неустойка в размер на 800 000 лв.

Доколкото обаче другият управител на „ЕКО ЕГС“ ООД изрично оспорва не само размера, но и съществуването на самото задължение за неустойка, то извършеното с подписването на Споразумението от 10.12.2024 г. от А.Р. А. признание за наличието на това задължение не може да бъде преценявано като обвързващо. Касае се за извънсъдебно признание на факт, което може да бъде вярно или невярно, поради което не обвързва съда и той следва да го преценява с оглед на всички факти и доказателства по делото. Затова и с оглед изричното противопоставяне на втория управител Л.С.Я. на извършеното признание, то „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД би следвало да ангажира допълнителни доказателства за съществуването на вземането си за неустойка извън представеното Споразумение от 10.12.2024 г. Такива доказателства по делото обаче не са представени. „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД се позовава на уговорка за неустойка, включена в сключения между него и „ЕКО ЕГС“ ООД рамков договор от 08.01.2024 г. За да възникне такова вземане за неустойка по такъв договор, следва да бъде установено, че той съществува и е бил валидно сключен и в него има изрича уговорка за неустойка при осъществяване на предвидени в договора предпоставки.