Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1386 от 19.12.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4991/2022
Вид
Решение № 1386
Подписан
19.12.2022
Състав
Кристина Николаева Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Перник, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104991 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: 000386751, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 859.81 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в гр. *****, от които главница в размер на 764.86 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл и 94.95 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4405/2022 г. Пернишкия РС – 01.08.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

1

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на чл. 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски. Не се представят писмени доказателства.

В депозираното по ч.гр.д. № 4405/2022 г. Пернишкия РС възражение се твърди, че в имота по силата на договор за наем е било настанено трето лице.

В хода на производството по делото са представени: електронна извадка в табличен вид през процесния период, в които са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период, както и фактури.

В открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, че не намира за необходимо допускането на експертизи. По същество иска постановяване на решение съобразно доказателствата, като обръща внимание на възражението за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2647/02.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4405/2022 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

2

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представени по делото: извлечение от сметка, фактури, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 764.86 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 94.95 лева – лихва за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., като същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение от сметка партида за имот – апартамент № 21, находящ се в гр.

*****, се води на лицето Марин Илиев Захариев. От друга страна фактурите за имота, както и уведомленията за просрочени суми са адресирани до лицето СТ.Г..

Страните обаче не спорят, че апартамент № 21, находящ се в гр. ***** е актуван като частна общинска собственост. По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че процесният имот е собственост на ответника Община Перник в процесния период.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2647/02.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4405/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите 3 части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба, представените по делото писмени доказателства и твърденията и възраженията на ответника, следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.

В тази връзка и възражението, че ответникът не следва да отговаря за процесните вземания /което възражение е наведено срещу заповед № 2647/02.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4405/2022 г. на Пернишкия РС/, доколкото в имота има настанено лице по наемно правоотношение са неоснователни.

Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че съгласно цитираното Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. собственикът/вещноправният ползвател на имота може да се освободи от задълженията си към топлофикационното дружество само ако имотът се ползва от трето лице на договорно основание И между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период. Посоченото разрешение е възприето, доколкото собствеността респ. вещното право на ползване, са обстоятелства, противопоставими на трети лица в правния мир единствено въз основа на документи, които са публично оповестени – подлежащи на вписване в съответни регистри /към Агенция по вписванията/, от където и подлежат на установяване от топлопреносното дружество. Същото не се отнася до 4 договора за наем /въз основа на който най-често възниква фигурата на облигационния ползвател/, който поначало подлежи на вписване в регистър само в ограничени хипотези. Доколкото дори в тези хипотези вредните последици от невписването на наемния договор рядко могат да се определят като значителни, то в практиката преобладаващо такива договори не се вписват. Последното не влияе на тяхната валидност като не засяга правоотношението наемател наемодател. Ищцовото дружество обаче се явява трето лице за облигационното отношение между собственик/вещен ползвател на имота и облигационния ползвател. В тази връзка и топлопреносното дружество няма как обективно да е наясно с обстоятелството, че процесният имот респ. доставяната до него топлинна енергия се позват от лице, различно от собственика/вещния ползвател. Няма как и от това правоотношение за ищцовото дружество да възникнат права или задължения, които същото да може да упражни ефективно /така например няма как доставчикът на топлинна енергия да предяви иск за сключване на договор между него и облигационния ползвател/. В този контекст и тезата, че наличие на облигационен ползвател на имота само по себе си, без да е доведено до знанието на доставчика на топлинна енергия, е достатъчно, за да се освободи от отговорност собственикът/вещният ползвател на имота, не може да се възприеме. Това е така, доколкото в такъв случай всеки собственик/вещен ползвател би имал възможност по всяко време да наведе възражение за наличие на облигационен ползвател на имота дори въз основа на неформален договор /какъвто в общата хипотеза е договорът за наем/ и да се освободи от отговорност от задълженията си за топлинна енергия за имота. От своя страна топлопреносното дружество би било поставено в положение да издирва лице, с което не то, а собственикът/вещноправният ползвател е в облигационни отношения, респективно да доказва съдържанието на тези отношения, по които не е страна. Последното означава и че ищецът няма как да обори възраженията на облигационния ползвател, произтичащи от това отношение.