Решение № 1033 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300501701 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2043 от 11.05.2023г. на Пловдивски районен съд, Х-ти гр. състав, постановено по гр. дело №3294/2023г., с което с е задължава Й. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес- *** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на Т. И. З., ЕГН ********** и Д. Й. Г., ЕГН ********** и се осъжда Й. П. Г., ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на Районен съд- Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Жалбоподателят Й. П. Г., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

Въззиваемите страни Т. И. З., ЕГН ********** и Д. Й. Г., ЕГН ********** чрез адв. И. считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди решението на районния съд. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

В декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, и молбата за взимане на мерки за защита от домашно насилие, Т. И. З. твърди, че на 13.02.2023г. около 22.10ч. получила телефонно обаждане от мъжа, с който е живяла във фактическо съпружеско съжителство и баща на детето ú - Й. П. Г. , като е поискал да разговаря с дъщеря си, но 1 тя си била легнала и затова помолила бащата да се обади на следващия ден. Това го ядосало и той отправил обиди и заплахи, подробно посочени в декларацията.

В отговора на молбата за защита от домашно насилие ответникът оспорва иска.

За установяване на изложеното в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗД и молбата за защита от домашно насилие са разпитани свидетелите Н. и С..

От показанията на първата свидетелка се установява, че е била на гости в дома на Т. И. З., когато около 21.00 часа по телефона ú се е обадил Й. П. Г.. Т. З. се е уплашила от чутото по телефона и затова е включила високоговорителя и по този начин свидетелката е възприела обидите и заплахите, изречени от Й. Г.. Така проведения разговор е събудил малолетната Д., която е чула част от думите на нейния баща, от които се е уплашила.

От показанията на свидетелката С., с която жалбоподателят понастоящем живее във фактическо съпружеско съжителство, се установява, че е присъствала на разговора между страните и потвърждава, че е чула, че Й. Г., който е казал на Т., че ако тя още един път настрои детето срещу него, ще отиде у тях и ще ги изхвърли от терасата.

От свидетелските показания се установява, че на процесната дата Г. е отправил обиди и заплаха към Т. З..

В жалбата се възразява, че телефонното обаждане и взаимната размяна на реплики не е акт на домашно насилие.

Това възражение е неоснователно. В нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН изрично е посочено, че домашното насилие може да се осъществи и като психическо или емоционално насилие. В настоящия казус отправените от въззивника заплахи и обиди са обективно годни са възбудят основателен страх у пострадалата, а и от представената и неоспорена като автентичност електронна кореспонденция между страните се установява, че отношенията им са изострени, което е още едно основание да се счита, че изречените от жалбоподателят обиди и заплахи представляват акт на емоционално и психическо насилие.

Доколкото това насилие е извършено в присъствие на малолетното дете, то съгласно нормата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН такова насилие е осъществено и спрямо Д. Г..

Следователно, налице е акт на домашно насилие, а съдът е наложил най – леките мерки за защита по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, т.е. не са наложени мерките по чл. 5, ал.1, т. 2 и т.3 от закона и затова така наложените мерки не препястват осъществяването на личните контакти между бащата и детето, каквито опасения изрази жалбоподателят в хода на устните състезания пред въззивния съд.

Така наложените мерки са достатъчни, за да окажат възпиращо въздействие върху извършителя от по-нататъшно извършване на актове на домашно насилие спрямо пострадалите лица. Предвид изложеното решението на районния съд е 2 правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата разноски в размер на 500лв., което под минималния размер, посочен в нормата на чл.

22 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2043 от 11.05.2023г. на Пловдивски районен съд, Х-ти гр. състав, постановено по гр. дело №3294/2023г.

ОСЪЖДА Й. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на Т. И. З., ЕГН **********, от *** сумата 500 (петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3