Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260086 от 25.09.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1100/2020
Вид
Решение № 260086
Подписан
25.09.2020
В сила
16.10.2020
Състав
ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

25.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на десети август две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Й. при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……, като разгледа докладваното от съдия Й. АНД № 1100 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БЕНИТА ОЙЛ” ООД, депозирана против наказателно постановление № 499787-F509870/17.03.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение по чл. 118, ал. 6, вр. чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДДС.

С жалбата се ангажират твърдения, че не е извършено административно нарушение от страна на дружеството. Ангажират се твърдения, за допуснато нарушение на чл.

52, ал. 1 и ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление. Във връзка със застъпеното с жалбата становище, че не е осъществен състав на административно нарушение от страна на дружеството се релевират доводи, че в търговския обект се използва ЕСФП от одобрен тип, което фискално устройство има обратна връзка със сървъра на НАП и за посочения в АУАН и НП период от разпечатените служебни бонове от „нивомерна доставка“ и „Документална доставка“ се установява, че статусът им е „0“, а съобщението е „ОК“, което означава, че системите са работили правилно и са подавали информация към ЕСФП и към НАП.

Моли се, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощниците си поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното постановление, тъй като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения за доказаност на нарушението.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F509870/26.09.2019г., против дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 03.09.2019г. проверка в ИС на НАП, в Офис Русе на търговски обект – бензиностанция „Бенита 8“ , находящ се в град Русе, ***, стопанисван от дружеството жалбоподател, било установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, не предава на НАП по установената дистанционна връзка на регистрираната в обекта ЕСФП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за периода 01.08.2019г. – 27.08.2019г., с което е нарушен реда и начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП. При проверка на разпечатаните Z-отчети от фискалната памет на книгата за дневни финансови отчети на ЕСФП ОЙЛ СИС 2.0 Д-КЛ ИН на ФУ OS005840 и ИН на ФП 58005840 и при сравнение с данните от управленската информационна система на НАП е била установена разлика между доставено количество гориво по документи и изпратени съобщения към НАП от „нивомерна система“ за посочения период в размер на 278 220 литра, по 30 броя доставки.

Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

Срещу така съставения АУАН не са депозирани възражения в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Преди съставянето на АУАН са били депозирани възражения от дружеството във връзка с констатациите обективирани в Протокол за извършена проверка № 0388603/03.08.2019г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така приетото за установено нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.

Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

С оглед обстоятелството, че в наказателното постановление изрично е отразено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, не е налице съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, като в санкционната част на наказателното постановление санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл е Решение на Административен съд – Русе постановено по КАНД № 105 по описа на съда за 2020г.

Не са допуснати и сочените в жалбата нарушения на чл. 52, ал. 1 и ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен и издаването на наказателното постановление след него, но в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, не води до незаконосъобразност на същото. В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани възражения срещу АУАН, такива не са били направени и с АУАН, поради и което не са били налице основанията на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, за произнасяне по тях от страна на наказващия орган. Във връзка с твърденията за нарушение по чл. 53, ал. 1 ЗАНН с издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е приел, че нарушението е доказано и не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН, като обсъждането наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН е винаги задължително, но обективирането им в НП не е, доколкото липсва такова изискване в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства безспорно се установява, че за посочения в АУАН и НП период от 01.08.2019г.

– 27.08.2019г. във връзка с доставките на гориво – бензин А95 в общо количество от 278 220 литра в НАП не са получени изпратени съобщения от нивомерната система за автоматичната доставка на гориво, макар че данните са били въведени, работният режим на системата за връзка със сървъра на НАП на нивомерната система не е спирал и при обратната връзка системата не е отразила, че изпратените данни не са получени.

Дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2, изр. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, което извършва продажби на течни горива, чрез средства за измерване на разход е въвело в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, с изградена дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, има сключен договор за техническо обслужване с лице, получило разрешение от БИМ и удостоверение за сервизно обслужване на съответния вид фискално устройство.

Видно от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Ж.К.А. дружеството е изпълнило задълженията си да подаде необходимите документи, а самите данни от нивомерната система се подават автоматично, което е без участие на служител на дружеството. Свидетелят посочва, че системата има обратна връзка и ако данните са подадени излиза бележка от самия нивомер, че връзката е „ОК“. Същото се установява и от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел И. Й. И.

По делото е представено и прието становище от „Партнер“ ООД, в качеството си на сертифициран обслужващ сервиз на търговския обект на дружеството жалбоподател, от което е видно, че при коректна работа на нивомерната система във връзка с подаване на данните към ЕСФП системата издава служебен бон за „Нивомерна доставка“ със статус „0“ и състояние

„ОК“, което означава, че данните са изпратени коректно и както обслужващия сервиз, така и търговеца не са в състояние да разберат кои от изпратените данни е получено на сървъра на НАП, тъй като техният ангажимент по коректността на изпратените данни приключва с отпечатване на служебен бон „Документална доставка“ със статус „0“ и „ОК“.

От представените и приложени по делото служебни бонове, касаещи нивомерна и документална доставки, за процесния период се установява, че всички са със статус „0“ и съобщение „ОК“.

По гореизложените мотиви, във връзка с приобщените по делото доказателствени източници следва да бъде обоснован извод, че дружеството е изпълнило изискванията, въведени с Наредба № Н-18/2006г. на МФ към лицата по чл. 3, ал. 2 от същата и въз основа на така установените факти, липсва основание да се обоснове извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна връзка коректни данни за доставки и налични количества горива в резервоарите.

Ангажирането на безвиновна отговорност на юридически не означава, че неизпълнението на вмененото по закон задължение не се осъществява чрез действия или бездействия на негови представляващи, служители и работници. В актовете на приходната администрация по конкретния случай, не се сочи извършването на каквото и да било действие или бездействие от страна на лице от състава на дружеството жалбоподател, което да е в пряка причинно-следствена връзка с непредаване/неполучаване от НАП на коректни данни за вид и количество гориво, по конкретните доставки през посочения период.

За неполучаването на данните от

НАП, дружеството е разбрало едва при извършена проверка от страна на НАП, а преди това факта, че данните не са получени в сървъра на ТД на НАП не е могло да бъде установено по никакъв начин от дружеството.

Всичко това сочи, че служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство.