Определение № 35125 от 25.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35125 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110158233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „**********“ ЕООД за изменение на Решение № 13098/04.07.2025 г. по гр. д. № 58233/2024 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, като не се присъжда адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“, или при условията на евентуалност – възнаграждението се намали от присъдените 240 лв. с ДДС на 50 лв. Молителят твърди, че ищецът е предявил множество искове в различни производства с цел увеличаване на разноските, което представлява злоупотреба с право. Възразява, че делото е лишено от фактическа и правна сложност и извършената от адвоката работа не отговаря на присъденото възнаграждение. Счита, че в случая не следва да се присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Постъпила е и молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на решението в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено присъденото му възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 240,00 лева с ДДС. Моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди в полза на адвокатското дружество възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС съобразно минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Молителите са взели становище за неоснователност на молбите на насрещната страна.

Молбата на „**********“ ЕООД е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. С оглед обстоятелството, че се оспорват разноските, присъдени на насрещната страна, допустимостта на молбата не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК /в този смисъл Определение № 51 от 18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 755/2022г., I г.о./.

Молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ също е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е спазено изискването на чл. 80 от ГПК.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни.

По молбата на ЕАД „Д. М.“:

С постановеното по делото решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в 1 размер на 240,00 лева с ДДС, като е съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото, както и реално осъществените процесуални действия от адв. Д. М., вкл. факта, че делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което адв. М. не се е явил. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан в преценката си от критериите на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Доколкото тя служи единствено за ориентир при определяне на разноските, съдът я е взел предвид и не счита, че следва да увеличава определения размер на възнаграждението.

По молбата на „**********“ ЕООД:

Съдът счита, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“, доколкото по делото са представени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като адв. М. е взел участие по делото. Ответникът се позовава в молбата си на наличието на няколко производства, инициирани от ищеца, с предмет процесния договор за кредит, за да обоснове, че за тях следва да се дължи едно общо адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя тези аргументи, тъй като предметът на настоящото производство и на това по гр. д. № 36929/2023 г. на СРС, 159 състав, е различен. В настоящото производство ищецът претендира прогласяване на нищожност на целия договор за кредит и възстановяване на недължимо платени суми, а в предхождащото го – недействителност на отделни клаузи от договора. Ищецът има правен интерес да води тези искове в отделни производства, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат за всяко производство, доколкото исковете са уважени. За да се възложат разноските върху ищеца, ответникът следва да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска (чл. 78, ал. 2 ГПК), като в случая не е налице нито едно от тези условия. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е сключен нищожен договор (изцяло и в отделни клаузи), по който той е начислявал недължими суми.

Не е налице и признание на иска. В допълнение цитираната от ответника практика на ВКС е неотносима към настоящия случай, тъй като касае претенция за заплащане на отделно адвокатско възнаграждение в производството по чл. 248 ГПК във висок размер, която съдът е счел за злоупотреба с право.

По отношение на размера на възнаграждението, в решението по делото съдът е определил адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. под минимума, предвиден в необвързващата го Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, като е съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото и факта, че е приключило в рамките на едно заседание. Поради това възнаграждението не следва да бъде намалявано допълнително.

Що се отнася до начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение, то се начислява върху размера на възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.

38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (относно дължимостта на ДДС - определение № 988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).

Доколкото по делото са налице доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, съдът намира, че към определеното адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева с решението правилно е начислено ДДС в размер на 40 лв. или 20%.

2

По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх. № 247124/16.07.2025 г. на „**********“ ЕООД, ЕИК 175074752 и, с която на основание чл. 248 ГПК се иска изменение на Решение № 13098/04.07.2025 г. по гр. д. № 58233/2024 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, като не се присъжда адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“, или при условията на евентуалност – възнаграждението се намали от присъдените 240 лв. с ДДС на 50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх. № 251773/21.07.2025 на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която на основание чл. 248 ГПК се иска изменение на Решение № 13098/04.07.2025 г. по гр. д. № 58233/2024 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, като се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС вместо 240 лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3