Решение № 80 от 12.06.2024, Районен съд - Кубрат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Кубрат, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100162 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал.

2 от ГПК.

Ищците Г. Б. А., Ф. И. А., Р. К. (Р. И. Х.), Г. Ш. (Г. И. А.), Л. З. М. и А.

З. В. чрез адв. Н. М. от АК – Разград твърдят, че с Решение № и0515/27.08.1993 г. на ПК – Кубрат по преписка № и0515/26.02.1992 г.е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. М. М., б. ж. на с.

Бисерци, върху имот – Нива от 24.500 дка, шеста категория, в землището на с.

Бисерци, местност „Чалъ алтъ“, представляваща имот № 350004 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот № 350003 – нива на И.

К. К., имот № 478, имот № 350005 – нива на А. Х. ХА. и имот № 282.

Заявител по преписката била С. Х. С. – майка на първата ищца и баба на Л. и А.. Посочват, че в края на 2022 г. ищците узнали, че по отношение на цитираната нива първият ответник Н. М. С. по време на брака си със С. О. С. се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 139, том I, рег. № 00952, дело № 98/02.03.2022 г. на Нотариус рег. № 004 на НК, вписан в СВ с вх. Рег. № 366/02.03.2022 г., акт № 1

19, том 2, дело № 224/2022 г., парт. кн. стр. № 51209, както и че същият упражнява фактическа власт върху процесния имот от три години, както и понастоящем.

Поради изложеното молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на Поземлен имот с идентификатор *** по КККП, одобрени със Заповед № РД-18419/19.06.2019 г. на Директора на АГКК, находящ се в землището на село Бисерци, общ. Кубрат, с площ 24507 кв. метра, шеста категория, с начин на трайно ползване нива, номер по предходен план 350004, при граници и съседи: ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № *** и ПИ

№ ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени издадения НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 139, том I, рег. № 00952, дело № 98/02.03.2022 г. на Нотариус рег.

№ 004 на НК. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците Н. М. С. и С. О. С. чрез пълномощник адв. Р. К. от АК– Разград заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърдят, че през 2003 г. между първият ответник и С. Х.

СА. е постигната договореност да му продаде процесната нива за сумата 1000 лева, която ответникът платил, за да може СА. да подпомогне дъщеря си Г. А. да закупи малък апартамент в ***. През 2004 г. страните са набавили документи, като част от тях С. СА. е предоставила на първия ответник, но не успели да оформят сделката по нотариален ред. Именно от 2003 г. и понастоящем единствено и само С. е обработвал нивата, като никога не е имало претенции от някои от наследниците, в тови число и от Г. А., която назад във времето е идвала в с. Бисерци и се е срещала с ответника. Като твърдят, че са придобили имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност още през 2013 г., молят съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № и0515 от 27.08.1993 г. на ПК – Кубрат (л. 7 от делото) на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, по заявление на С. Х. С., на наследниците на Х. М. М., б. ж. на с. Бисерци, е възстановено правото на собственост върху 2 нива, находяща се в землището на село Бисерци, с площ 24.500 дка, шеста категория, местност „Чалъ алтъ“, съставляваща имот № 350004 по плана за земеразделяне, а съгласно Скица № 15-129840/06.02.2023 г. – поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-419/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Бисерци в местност „Чалъ алтъ“, с площ 24507 кв. метра, с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, шеста категория, при съседи:

***, ***, *** и ***.

От заключението на изготвената по делото СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните, се установява, че имотът възстановен по КВС под № 350004 с площ 24.500 дка в местността „Чалъ алтъ“, шеста категория, в землището на село Бисерци е идентичен с имот опознат от кадастралната карта на с. Бисерци, общ.

Кубрат, местност „Чалъ алтъ“ с идентификатор *** и площ 24507 кв. метра.

Общият наследодател, на който е възстановена процесната нива – Х. М.

М. (М., М.), роден на 08.05.1910 г. и съпругата му Ф. СА. М., родена на 01.07.1911 г. са се изселили в Република Турция през 1978 г., видно от приложения изселнически паспорт л. 69. Същите са придобили турско гражданство и имена Х. Й. и Ф. (Ф.) Й.. Х. Й. е починал на 10.09.1980 г., а Ф.

Й. е починала на 06.01.1980 г. в Република Турция (препис от граждански регистър л. 37).

Не се спори между страните, че Х. Й. и Ф. Й. са имали три деца – С. Х.

С., Б. Х. и М. Х. М., роден на ***, като видно от приложения на л. 13 от делото акт за смърт, последният е починал на 15.12.1955 г. в с. Бисерци.

Видно от приложения изселнически паспорт на л. 63, И. А. Ю. заедно със съпругата си Б. и деца Ф., Г. и Р. са се изселили в Република Турция през 1969 г. и са приели турско гражданство именувайки се И. Х. и Б. Х..

Последната, дъщеря на общия наследодател Х. М. М. (Й.) е починала на 18.06.2015 г. в Република Турция, оставяйки свои наследници съпруг И. Х. и деца Ф. Х., Г. Ш. и Р. К. (л. 91). Видно от приложеното удостоверение за наследници и И. Х. е починал на 20.02.2018 г. и е оставил законни наследници трите си деца – Ф. Х., Г. Ш. и Р. К., ищци в настоящото производство.

3

От приложеното на л. 18 Удостоверение за наследници № 144/19.10.2022 г. изд. от Кметство с. Бисерци се установява, че С. Х. С. е починала на 01.11.2018 г. в гр. Русе и е оставила свои законни наследници Г.

Б. А. (първата ищца) и наследниците на починалата си дъщеря Г. Б. Л., поч. на 25.06.1994 г., З. М. Л. – съпруг и деца А. З. В. и Л. З. М. (петия и шестия ищец по делото).

В съдебно заседание пълномощникът на ответниците представя документи, предоставени му от С. Х. С. във връзка с продажбата на процесния имот – удостоверение за данъчна оценка, протокол за въвод във владение и заявление до ПК Кубрат, приети като доказателства по делото.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 139, том I, рег. № 00952, дело № 98/2022 г. на Нотариус С. С. с рег. № 004 на НК с район на действие РС Кубрат, вписан в СВ с вх. рег. № 366/02.03.2022 г., акт № 19, том 2, дело № 224, първият ответник Н. М. С. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4 19/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Бисерци в местност „Чалъ алтъ“, с площ 24507 кв. метра, с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, шеста категория, при съседи: ***, ***, *** и ***.

По инициатива на ищците са събрани гласни доказателства. В показанията си св. Д. и Т., и двете съседки на първата ищца в гр. Русе, сочат, че Г. е закупила апартамент в гр. Русе, в кв. Чародейка, като е ползвала кредит. И двете заявяват, че С. Х. С. до смъртта си през 2018 г. е живяла при дъщеря си Г. в гр. Русе. При разговори е ставало въпрос, че баба С. има ниви в землището на село Бисерци, но не е посочвала кой получава рентата за тях.

От показанията на св. В. – съпруг на петата ищца се установява, че от съпругата си разбрал, че имат наследствена нива в с. Бисерци, но не може да я опише по площ и местност. Миналата година разбрал, че тази нива се работи от първия ответник, който я е присвоил и работил повече от двадесет години.

По искане на ответниците също са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелите Р., Ш. и Х. единно посочват, че Н. купил процесната нива от Б., който е съпруг на С.. Първоначално Б. е работил 4 нивата, а после я продали на Н.. И тримата заявяват, че първият ответник обработва процесния имот от 2003 г. необезпокоявано, като те като трактористи, са извършвали различни услуги на Н. като са пръскали и др. нивата, намираща се в местността „Чалъ алтъ“ с площ около 24-25 дка.

Свидетелят Х. бил извикан за свидетел, когато през 2003 г. Н. платил 1000 лева на Б. и С. за процесната нива. Свидетелят посочва, че от тогава само Н. обработва нивата, никой не е оспорвал правото му на собственост, не е виждал наследниците на С. и другите ищци в селото, нито да работят нивата.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност, възпроизвеждащи факти, които са възприели лично.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищците претендират да бъде признато за установено, че са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор *** и площ 24507 кв. метра в землището на с.

Бисерци, местността „Чалъ алтъ“. Изложените в исковата молба твърдения са, че първият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за имота, който е възстановен на наследниците на общия наследодател, а ответникът твърди, че го е придобил въз основа на придобивна давност.

Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. Предвид изложените по-горе твърдения и заявените от всяка от страните оспорвания, съдът намира, че ищците имат правен интерес да предявяват и поддържат иск за собственост по отношение на процесния имот на основание наследствено правоприемство, за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт и правят възражение с отговора на исковата молба, че са го придобили по давност.

5

По съществото на правния спор:

От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е бил възстановен на Х. М. М., който се е изселил в Република Турция и придобил известност с имената Х. Й..

Не се спори между страните, че процесната нива е била възстановена на наследниците на Х. М. М. по заявление на дъщеря му С., майката на първата ищца.

Правото на собственост на ищците, след като веднъж е възникнало по наследство, не може да бъде изгубено, освен ако не бъде придобито по оригинерен или деривативен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ (чл.68, ал.1 ЗС). За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена.

Въведеното от ответниците възражение с отговора на исковата молба, че са придобили имота по давностно владение повече от 10 години, считано от 2003 г., е доказано по делото.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесния имот е бил обработван от семейството на С. до 2003 г., когато Б. и С. са го продали на Н.. Свидетелят Х. е присъствал при предаване на парите от Н. на С. и Б.. Безспорно е, че сделка по продажба не е била осъществена, но индиция за такива намерения са представените от ответната страна удостоверение за данъчна оценка и протокол за въвод.