Решение № 539 от 18.03.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 18.03.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3511 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата Г.В.Т. твърди, че сключила на 30.10.2018г. с ответника договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5479811, по силата на който „Вива Кредит” ООД й предоставил в собственост заемни средства в размер на 1 500.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.31%, годишен процент на разходите – 49.34% и срок за погасяване на заема 36 седмици. По силата на чл.1, ал.3 от договора заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 587.16 лева. Съгласно чл.4 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение той дължи неустойка в размер на 587.16 лева. Както таксата за експресно разглеждане, така и уговорената неустойка ищцата следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска нараснала на 161.38 лева. Ищцата усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс, но не дължи плащане, тъй като договорът за заем се явява нищожен, като сключен в противоречие с императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Договорът е нищожен съгласно чл.22 от ЗПК, като нарушаващ изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че кредиторът дължи да включи в съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдътжащ информация за размера, броя, переодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Т.12 от същата норма определя какво следва да е съдържанието на погасителния план – планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнително разходи. В договора не се съдържа погасителен план със законовоустановеното съдържание.

Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвения процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса ангажимент. Остава неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за ангажимент и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението им ще служи неизплатената част от главницата. Дори са се приеме, че кридитополучателя е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.”оскъпяване” на кредита. Не ставало ясно и дали договорната лихва от 40.31% е изчислявана върху цялата главница от 1 500.00 лева или от нея е приспадната таксата за ангажимент, която се удържа от главницата. Ако съдът приеме, че договорът за заем не е нищожен, то в условията на евентуалност ищцата твърди, че клаузата на чл.1, т.3 от договора за паричен заем е нищожна, като противоречаща на чл.10а от ЗПК и на добрите нрави и като нарушаваща изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК и на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Нищожна се явявала и договорната клауза по чл.4, ал.1 и ал.2 от договора като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, като заобикаляща изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.31% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Този лихвен процент многократно надхвърля процента на законната лихва за забава. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорените такса за експресно разглеждане и неустойка за неосигуряване на поръчител или на банкова гаранция представляват добавък към договорната лихва – скрита лихва. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер от 587.16 лева или в случая 1/3 от размера на получения заем.

Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на печалба. Така е създадена единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителката, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа на спазване на добрите нрави.

Нищожността на договорната разпоредба за предвидената неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител или банкова гаранция, произтича от това, че с нея се нарушават изискванията на добросъвестността. Тази неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като законната лихва за забава е максималното обезпечение за пълното неизпълнение на паричните задължения по заемното правоотношение. Тя е посочена в конкретен размер и то крайно завишен, който не отговаря на евентуалните вреди от неизпълнение на задължението по заема, като е явно и че заемодателят не е търсил обезпечение за неизпълнението, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители или банкова гаранция.

Ищцата твърди и че е заплатила на ищеца сумата от 968.28 лева, като с оглед нищожността на кредитната сделка и на основание чл.23 от ЗПК, тя дължи на доставчика на финансовата услуга само разликата до размера на чистата стойност по заема от 1 500.00 лева. Поради това съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5479811, сключен с „Вива Кредит” ООД на 30.10.2018г. В условията на евентуалност, при неуважаването на главния иск, моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.1, т.3 от договора за паричен заем, като противоречаща на чл.10а от ЗПК и на добрите нрави и като нарушаваща изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК и на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и нищожността на договорната клауза по чл.4, ал.1 и ал.2 от договора като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, като заобикаляща изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Претендира и направените по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде определено възнаграждение на адвоката, който й оказва безплатна правна помощ, което ответникът да бъде осъден да заплати.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуални искове, главният - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор поради противоречието му със закона, а евентуалния – с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договорни клаузи, като противоречащи на закона, заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК.

Ответникът “Вива Кредит” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин № 7”, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Д.

Страхилова Димитрова, оспорва изцяло предявените искове по подробно изложени в отговора му съображения.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2018г. ищцата сключила с ответника договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5479811, по силата на който „Вива Кредит” ООД й предоставил в собственост заемни средства в размер на 1 500.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.31%, годишен процент на разходите – 49.34% и срок за погасяване на заема 36 седмици. В чл.1, ал.3 от договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 587.16 лева, а че съгласно чл.4 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение тя дължи неустойка в размер на 587.16 лева.

Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска нараснала на 161.38 лева. Не се спорипо делото относно фактите, че ищцата е усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс, както и че до момента по сключения договор за заем тя е заплатила сумата от 968.28 лева.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на законната лихва върху главницата на процесния кредит от 1 500.00 лева за периода 30.10.2018г. до 09.07.2019г. е в размер на 105.43 лева. Размерът на начислената договорна лихва при ГЛП от 40.31% върху главницата, при двуседмични погасителни вноски е 230.52 лева, а сумата на договорната лихва, изчислена в размер на законната лихва от 10% за периода 30.10.2018г. до 09.07.2019г., при двуседмични погасителни вноски, е в общ размер на 57.83 лева. При ГЛП в размер на 40.31%, общият размер на сумата, която трябва да върне длъжникът е 1 730.52 лева, формирана от 1 500.00 лева главница + 230.52 лева договорна лихва, като заемът се оскъпява с 15.368%. Когато към главницата и договорната лихва се включи и таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем по чл.1, ал.3 от договора в размер на 587.16 лева, то общият размер на сумата, която трябва да върне длъжникът е 2 317.68 лева, формирана от 1 500.00 лева главница + 230.52 лева договорна лихва + 587.16 лева такса за експресно разглеждане, като заемът се оскъпява с 54.512%. Когато към главницата и договорната лихва се включи и неустойката по чл.4, ал.2 от договора – за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 в размер на 587.16 лева, то общият размер на сумата, която трябва да върне длъжникът е 2 317.68 лева, формирана от 1 500.00 лева главница + 230.52 лева договорна лихва + 587.16 лева неустойката по чл.4, ал.2, като заемът се оскъпява с 54.512%. Когато към главницата и договорната лихва се включи таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем по чл.1, ал.3 от договора в размер на 587.16 лева и неустойката по чл.4, ал.2 от договора – за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 в размер на 587.16 лева, то общият размер на сумата, която трябва да върне длъжникът е 2 904.84 лева, формирана от 1 500.00 лева главница + 230.52 лева договорна лихва + 587.16 лева такса за експресно разглеждане + 587.16 лева неустойката по чл.4, ал.2, като заемът се оскъпява с 93.656%. При главница на кредита в размер на 1 500.00 лева и договорната лихва при ГЛП от 40.31% за посочения в договора срок от 36 седмици, при 18 двуседмични погасителни вноски, ГПР по процесния договор е 49.34%. Следователно кредиторът е включил в ГПР по процесния кредит само разхода за договорната лихва, за уговорения срок. Ако към главницата и договорната лихва на процесния договор за заем се включат таксата за експресно разглеждане по чл.1, ал.3 в размер на 587.16 лева и неустойката по чл.4, ал.2 от договора също в размер на 587.16 лева, то ГПР по кредита става в размер на 498.53%.