Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 28.08.2023, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 16/2023
Вид
Решение № 221
Подписан
28.08.2023
В сила
15.12.2023
Състав
Светла Радева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Н., 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Г.А Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20233620100016 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени :иск с правно основание чл.222 от КТ, с цена – 711.69лв./главница/,представляваща обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ /едно брутно трудово възнаграждение,дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ/,ведно със законната лихва,считано от ***г.до окончателно изплащане на сумата,както и иск с правно основание чл.224 от КТ с цена 278.95лв.,представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск,правото за който не е погасен по давност/за периода от 11.01.2019г.до 31.12.2019г.,ведно със законната лихва,начиная от ***г.до окончателно изплащане на сумата.,предявени от от И. Г. Й. от с. Б., общ. В., ул."***, действаща чрез пълномощника си адв.Г. К.-*АК срещу "ГО ГРИЙН -71"ООД гр.Ш., представлявано от *** Ш.Н.Ю..

В исковата молба се сочи, че по силата на трудов договор с пр.основание чл.67 ал.1 от КТ, ищцата И. Й. била назначена на длъжността " ***“ в ответното дружество с месторабота обект "***" гр. Н.. Трудовото й правоотношение с ответника било прекратено със Заповед №***г.на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Въпреки направеното вписване, ответникът не й заплатил дължимите по КТ обезщетения, както следва: по чл.222 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 710.00лв. и с правно основание чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност за периода от 11.01.2019г.до ***г./ - 1032.00лв. Ищцата направила опити да получи дължимите й обезщетения извънсъдебно, но ответникът отказал.

Предвид гореизложеното, моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът да постанови решение, с 1 което осъди ответника да й заплати дължимото й обезщетение с правно основание чл.222 от КТ в размер на 711.69лв./главница/,представляваща едно брутно трудово възнаграждение,дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ/,ведно със законната лихва,считано от ***г.до окончателно изплащане на сумата,както и обезщетение с правно основание чл.224 от КТ в размер на 278.95лв.,представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск,правото за който не е погасен по давност/за периода от 11.01.2019г.до 31.12.2019г.,ведно със законната лихва,начиная от ***г.до окончателно изплащане на сумата.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

На ответника са връчени съдебните книжа и в законоустановения срок той е депозирал писмен отговор на исковата молба.Признава исковете по допустимост,но ги оспорва по основание и по размер. По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът счита, че е необходимо кумулативно да са налице следните условия: работникът да е освободен на някое от изброените основания в чл.328, ал.1 т. ,1 ,2,3,4,7 или 8 и да е останал без работа един месец непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение. На практика работникът следвало да е този, който с нарочна декларация да посочи на работодателя факта на оставането без работа в посочения период, тъй като самият работодател нямало от къде да почерпи информация за това. Липсвал предвиден срок за заплащане на обезщетението и то ставало изискуемо след покана. Депозиране на искова молба представлявало покана за заплащане. От приложеното искане към самата искова молба ставало ясно, че срока на поканата за плащане на обезщетението е до 31.01.2023 г. Следователно до подаване на писмения отговор този срок не е изтекъл. Освен това не била представена саморъчно подписана декларация, а само копие от такава. На практика ищцата не представила декларация за обстоятелството, че непосредствено след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника е останала без работа. Приложеното писмо от *** г. било кореспонденция с адресат Ш.Ю. и подател ищцата и не обвързвало ответното дружество.

Търсената сума за обезщетение в размер на 710 лв. било и неоснователна по размер, защото върху нея се дължали удръжки към НАП. Недобросъвестното действие и бездействие на ищцата станало повод спора да стои нерешен. Искът по чл.224 от КТ също е счетен за неоснователен. Ищцата имала право на 20 работни дни платен годишен отпуск за всяка календарна година. За периода от 11.01.2019 г. до *** г. тя използвала платения си отпуск с изключение на 9 работни дни. Това ставало ясно и от уведомителното писмо от ИА „ГИТ“, Дирекция –Ш.. За тези девет работни дни било начислено обезщетение във ведомостта на месец юни 2022 г. като обезщетение по чл.224 от КТ. Затова ответникът моли съдът да отхвърли исковите претенции и да присъди разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.Г. К.,който поддържа изцяло предявените обективно съединени искове.

За ответника се явява *** на дружеството лично и с адв.И. И. ,редовно упълномощен.Оспорва изцяло исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като 2 неоснователни и недоказани.

Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

На първо място,въпреки вмененото му от съда задължение да представи личното трудово досие на ищцата,ответникът не изпълни указанията на съда,заявявайки,че същото е погубено и са запазени само част от документите,издадени във връзка с трудовото правоотношение на ищцата.

Предвид липсата на друга документация ,удостоверяваща назначаването на ищцата на работа при ответника,съдът кредитира с нужното доверие заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Е. К.,в което се сочи,че запознаване с доказателствата по делото и наличната счетоводна документация при ответника ,както и тази,съхраняваща е в ТП на НОИ гр.Шумн и ТД на НАП гр.Ш.,е установено,че ищцата И. Г. Й. е встъпила в трудово правоотношение с ответника от ***г.,назначена на длъжността "***" ,с месторабота "*** "гр.Н..

Й. е подала до *** на "Го Грийн 71"ЕООД молба,с която на основание чл.155,ал.1 от КТ е поискала да й бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск с продължителност 40 работни дни,както и неизползваните до момента отпуски,считано от 05.04.2022г.Този писмен документ,конкретно авторството на подписа й,не е оспорен от нея,поради което съдът счита,че документът се ползва със съответната формална доказателствена сила.

С предизвестие от 05.05.2023г.връчено й на същата дата от работодателя й,ищцата е уведомена,че на основание чл.328,ал.1 т.2 от КТ -"при закриване на част от предприятието",трудовият й договор ще бъде прекратен след изтичане на 30 календарни дни.

Със Заповед №***г.,на основание чл.328,ал.1 ,т.2 от КТ ,трудовото й правоотношение с ответника е прекратено,считано от ***г.,като с цитираната заповед той се е задължил ,на основание чл.224 ал.1 от КТ да й бъде заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Представени бяха фишове за начислени на ищцата трудови възнаграждения за процесния период.

От заключението на ССЕ ,ценено от съда с пълно доверие като всеобхватно,добросъвестно и компетентно изготвено се установява,че при извършената проверка на документи на "Го Грийн 71"ООД ,поради изгубване на трудови досиета и разчетно-платежни ведомости на хартиен носител,били проверени фишовете за заплати и разчетно-платежните ведомости,разархивирани от програмния продукт "ТРЗ-КАДРИ-НОИ" на фирма "Ранком 91"СД,който е ползван при счетоводното обслужване на ответника.Направена била справка в информационния масив на НАП ,с цел установяване на съответствие между данните от разархивираните разчетно-платежни ведомости и декларация обр.1 за лицето И. Г.

Й..Данните от разархивираните разчетно-платежни ведомости съвпадали с информацията от подаваната в НАП декларация обр.1 за лицето И. Г. Й..За периода 01.01.2019г-***г-същите 3 са представени по делото в отделна папка,като приложение към ССЕ и за ползвани за изготвянето й.

В отговор за поставените му въпроси,вещото лице е отговорило,че обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ,което се дължи на ищцата в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето през което е останала без работа,но за не повече от 1 месец,възлиза на 711.69лв.Към момента на изготвяне на ССЕ,същото не било изплатено на ищцата.

През 2019г.ищцата е ползвала 20 дни платен годишен отпуск,както следва :от 08.04.2019г.до 19.04.2019г.вкл.-10 раб.дни, от 10.06.2019г.до 21.06.2019г.вкл.-10 раб.дни.

През 2020г.и 2021г.ищцата не е ползвала платен годишен отпуск.

През 2022г. е ползвала 39 дни платен годишен отпуск,както следва: от 05.04.2022г.до 31.04.2022г.вкл.- 17 работни дни, от 01.05.2022г.до 31.05.2022г.вкл.- 19 раб.дни и от 01.06.2022г.до 04.06.2022г.вкл.- 3 раб.дни.

Според експерта,за периода от 01.01.2019г.до ***г.полагаемият се на И. Й. платен годишен отпуск възлиза на 68 дни,от които за 2019г.-20 дни,за 2020г.-20 дни, за 2021г.-20 дни и за 2022г.-8 дни.Общо ползвания от нея за периода платен годишен отпуск бил в размер на 59 дни.

Към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение,неизползвания от нея,полагаем й се платен годишен отпуск възлизал на 9 дни,като в разчетно-платежната ведомост за м.06.2022г.било начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ в размер на 290.45лв.за 9 дни.

Според ССЕ,през 2019г.ищцата е ползвала 93 дни отпуск при временна неработоспособвост /по болест/,през 2020г.е ползвала такъв отпуск в размер на 26 дни,а от 08.02.2021г.до 31.12.2021г. ползвала 224 дни отпуск поради бременност и раждане.През 2021г.е ползвала 55 дни отпуск поради бременност и раждане и 194 дни отпуск за отглеждане на дете до 2годишна възраст.През 2022г.ищцата е ползвала -от 01.01.2022г.до 04.04.2022г.64 дни отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст.

По време на съществуване на трудовото правоотношение в периода от 11.01.2019г.до ***г.ищцата е ползвала друг вид отпуск -общо от 16.08.2019г.до 04.04.2022г.,който на основание чл.176 от КТ е отложила ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година.

На 07.06.2022г.по посочена от ищцата банкова сметка й е преведена сумата от 494.13лв,представляваща работна заплата за м.05.2022г/19 дни платен отпуск -552.26лв./ и работна заплата за 06.2022г./3 дни платен отпуск и обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск -бщо 336.71лв.,с което начислената в разчетно-платежната ведомост работна заплата на лицето за м.05.2022г и 06.2022г.и обезщетението по чл.224 от КТ са изцяло платени.

В заключението си,вещото лице К. сочи,че във ведомостта за заплати е отразен ползвания платен годишен отпуск,видно от представените ведно със ССЕ доказателства-Приложение папка с присъствени форми,разчетно-платежни ведомости,както и информацията,подавана в 4

НАП.

Поради изгубване н трудовото досие на ищцата,не са налице заповеди на работодателя за платен годишен отпуск на ищцата,както и молби за отпуск от нейна страна.Не е възможно да се установи дали е налице несъответствие между молбите за отпуск и заповедите,издавани от работодателя.Колкото до съответствието на издадените заповеди за отпуск,сочи експертът,и отразяването на този отпуск във ведомостите за заплати,такова съответствие било налице,защото алгоритъма на програмния продукт,с който са изготвяни ведомостите,бил следния:на база подадена молба за отпуск и резолюция на молбатаза разрешен такъв от работодателя,се въвеждат дните и вида на съответния отпуск и програмния продукт "ТРЗ-Кадри-НОИ" на фирма "Ранком 91 "СД разпечатва заповед за отпуск,която се подписва от работодателя и се предоставя на лицето.Въведените данни в заповедта са основа за изчисляване на сумата на отпуската и автоматично се зареждат в платежната ведомост и фиш на лицето.

В "Го Грийн071"ООД не било налице счетоводно отразяване на неизползвани и отлагани отпуски за следващи периоди.Горното влияело на счетоводните отчети на дружеството,но не и на данъчното облагане на дружеството,т.к.водело до формиране на временни разлики.Независимо от наличие или липса на счетоводно отразяване на неизползвани отпуски в текущата година,освен в трудовите досиета на работниците,в програмния продукт "ТРЗ-КАДРИ-НОИ " на фирма "Ранком 91"СД се съдържала информация за ползваните през годината отпуски /всички видове/.