Решение № 216 от 19.07.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Бяла Слатина, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Т. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100661 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“В.Л.“ №9, със съдебен адрес: гр.Р., ул.“Б.“ №6 чрез адв.П. П. от АК-Р., против Г. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр.

Бяла Слатина, УЛ.В.Л. №9, вх.А, ет. 6, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че страните притежават недвижими имоти – апартаменти, в една и съща сграда, находяща се в гр.Бяла Слатина, ул.“В.Л.“ №9. На 24.02.2024г. при провеждане на общо събрание на етажната собственост ответникът унизил ищцата пред присъстващите, като казал: „…щом нямаш 5лв. за такса вход, той ще ми съберe и ще ми я плати.“, „млъкни ма,…ще те прекъсвам, няма да те слушам…“. Твърди се, че на посочената дата ответникът Г. З. публично пред всички присъстващи е заявил, че ищцата не е заплащала потребената вода за жилището си и по този начин принуждава останалите да заплащат нейната вода, която се отчита на общия водомер.

На 25.02.2024г. по време на извършване на ремонтна дейност на входната врата на блока, в присъствието на трима съседи и човек, който извършвал ремонта, З. обидил ищцата, като казал: „…аз може да съм тъп шофьор, но ти си още по-тъпа докторка…“, „...ти си недоклецана жена…“, „…светът се движи около теб, защото сте Денчовкси…“.

1

Ищцата Д. твърди, че това поведение на ответника е недопустимо и противоправно. С тези обидни думи, изрази и квалификации, дори откровени клевети и неистини, ответникът уронил доброто име, честта и достойнството на ищцата в личен и професионален аспект, обидил паметта на родителите й, като причинил значителни неимуществени вреди претърпени болки и страдания, които били пряка и непосредствена последица от неговите действия. Ищцата била с накърнено самочувствие и самооценка. Вследствие на поведението на ответника се влошило здравословното й състояние – страдала няколко дни от високо кръвно налягане, безсъние и емоционален дискомфорт.

За случилото се депозирала жалба в РП-Враца, където е образувана пр.пр.

№1937/2024г., прекратена с постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство.

Ищцата твърди, че е изчакала ответникът да й се извини, но тъй като това не се случило, за нея се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

Предвид изложеното моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Г. И. З., чрез адв.К. К. от АК-Враца, е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск.

Сочи, че във връзка с твърденията на ищцата е образувано н.д.ч.х. №311/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, което е прекратено на основание чл.289, ал.1 от НПК, вр. с чл.24, ал.5, т.3 от НПК, като З. е заплатил на Д. сумата в размер на 1000,00лв. по предявения от нея граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000,00лв. вследствие на отправени обиди на 25.02.2024г.

С протоколно определение от 04.11.2025г. съдът е прекратил производството по отношение твърдените обиди, изречени от страна на ответника на 25.02.2024г., а именно:„… аз може да съм тъп шофьор, но ти си още по-тъпа докторка…“, „...ти си недоклецана жена…“, поради оттегляне на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е н.д.ч.х. 311/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че същите са собственици на недвижими имоти апартаменти, в една и съща сграда, находяща се в гр.Бяла Слатина, ул.“В.Л.“ №9.

По делото е приложена жалба от 13.04.2024г. от ищцата до РП-Враца, ТО-Бяла Слатина, във връзка с процесния случай.

По делото е приложен амбулаторен лист от 26.02.2024г. от извършен преглед на ищцата, в който документ е отбелязано, че ищцата е била с влошено здравословно състояние, с оплаквания от главоболие, световъртеж, загуба на равновесие и гадене.

2

Отразено е, че ищцата е отказала да бъде настанена в медицинско заведение.

От приложено по делото писмо с изх.№408/02.12.2025г. се установя, че към 24.02.2024г. не са налице неплатени задължения към „ВиК“-гр.Бяла Слатина относно имот с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“В.Л.“ №9, ет.3, ап.16. В постъпилото писмо от водоснабдителното дружество е посочено, че в посочения апартамент е монтиран самостоятелен водомер, както и че неплащането на задълженията от страна на едно лице в етажната собственост, не води до увеличение задълженията на останалите етажни собственици.

В хода на делото са разпитани по искане на ищеца свидетелите П. Д.В. и М. Ф. К..

Свидетелят Велинова сочи, че работи от петнадесет години с ищцата, като съвместната им дейност продължава към момента на провеждане на разпита. Твърди, че е запозната със случилото се от ищцата, която й разказала за отправените обиди от страна на ответника.

Сочи, че проблемите между страните са възникнали през м.август 2023г., като продължили до м.май-юни 2024г. От ищцата научила, че ответникът я е упрекнал, че не си е платила сметката за вода. Д. й се обадила след проведеното общо събрание на етажната собственост през м.февруари 2024г. и споделила за отправените обиди от страна на ответника и останалите етажни собственици. Поддържа, че преди случилото се ищцата била много весел и жизнерадостен човек, но след случилото се, се променила - станала затворена, не била вече усмихната и позитивна, както преди. Допълва, че ищцата продължава често да говори за случилото се, като самите разговори предизвиквали високи стойности на артериалното налягане, във връзка с което три пъти е лежала в болница.

Свидетелят К. сочи, че е присъствала на проведеното през м.февруари 2024г. общо събрание на етажната собственост, на което са присъствали и страните. Твърди, че предмет на събранието били въпроси относно смяна на домоуправител и касиер, като събранието се провело на стълбището, хората се разделили на групички и всеки коментирал най-различни неща. Твърди, че не е чула да е възниквал спор между страните по отношение дължимите входни такси, като не помни да е обсъждана темата с неплатени задължения за вода.

Поддържа, че не е имало специално отношение на ответника спрямо останалите етажни собственици, като допълва, че не са имали проблеми във взаимоотношенията си с него.

Свидетелят твърди, че никога не е била свидетел на конфликти между страните. Допълва, че с ищцата са коментирали начина на формиране и разпределяне задълженията за вода между етажните собственици. Сочи, че тя заплаща лично таксата за вход от името на своите дъщери, които са собственици на апартамента, в който живее. Твърди, че не заплаща допълнителна такса за вход, когато дъщерите й гостуват.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.

За ищеца е налице правен интерес от предявения иск и същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

3

Основателността на иска по чл. 45 ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на негативни последици, както от имуществен, така и от неимуществен характер.

В споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в Решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о., е посочено, че в чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. Това право обаче не е абсолютно. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег.

Докато негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от КРБ, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност, то обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл.

146, ал. 1 от НК , но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване (в този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г., IV г. о., ГК).

4

От изложеното следва, че разграничението между твърдения и оценки, съобразно практиката на ВКС, се състои в това, че фактическите твърдения подлежат на проверка за истинност, като те могат да ангажират отговорност само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност и ангажират отговорност само ако представляват обида (в този смисъл Решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., ГК; решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.).

При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между основните права на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Но дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърляло допустимото.