Решение № 117 от 05.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600123 по описа за 2024 година Производството е по чл. 318 и сл. НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия М. Г. Л. срещу присъда № 28 от 17.11.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 517/2022 г. по описа РС – И..

С обжалваната присъда подсъдимият М. Г. Л. е признат за виновен за това, че на 01.09.2018 г. около 10,30 часа в град М. п., област С., ул. „Б. г.“ е причинил, посредством стискане и усукване на ръката в областта на пръстите, средна телесна повреда на С. А. С. с ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на средната фаланга на пети пръст на лявата ръка с разместване на фрагментите, което е причинило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл. 133 НК.

На основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът е освободил подсъдимия Л. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Със същото решение съдът е оправдал подсъдимия М. Г.

Л. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2. вр. ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Л. е осъден да заплати сума в размер на 738,90 лв., представляваща направени в производство разноски.

Недоволен от присъдата e останал защитникът на подсъдимия Л., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, съдържаща искане да се отмени атакувания съдебен акт, като вместо него да се постанови нова присъда, с 1 която подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата и в допълнителното писмено изложение се излагат доводи за недоказаност на обвинението за причиняване от страна на подсъдимия на средна телесна повреда. Твърди се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и получените от С. С. травматични увреждания. Не се предявяват надлежно искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Районна прокуратура – С. и частният обвинител С. С. не са депозирали становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът счита, че присъдата е постановена при анализ на всички доказателства по делото, които са безпротиворечиви и водят до извод за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 133, ал. 1 НК. Прокурорът намира наложеното наказание за справедливо, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Частният обвинител поддържа становището на прокурора.

Защитникът – адвокат Ч., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея с изложените в тях съображения. Оспорва авторството на престъплението като твърди, че по делото не е установено именно подсъдимият Л. да е причинил нанесените телесни увреждания на пострадалата. Моли подсъдимият Л. да бъде признат за невинен, а алтернативно да бъде намален размера на наложената му глоба.

Подсъдимият М. Г. Л. в лична защита пред въззивния съд поддържа казаното от своя защитник, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

След собствена оценка на събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства въззивният съд установява фактическа обстановка, която съвпада с установената и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство.

Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият М. Г. Л. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в град С., българин, българско гражданство, полувисше образование, неосъждан, разведен, пенсионер, с адрес: град М. п., обл. С., ул. „Р.“ № *.

На 01.09.2018 г. около 10.00 часа частната обвинителка С. С. била в двора на дома си, находящ се в град М. п., ул. „Б. г.“ № *, където приготвяла зимнина 2 под навес до гаража. В това време подсъдимият М. Г. Л. разхождал двете си кучета по улица „Б. г.“. Докато била под навеса С. С. чула говор „тука, тука“ и видяла как подсъдимият Л. подканва двете кучета да влязат в двора й.

Частната обвинителка взела пръчка и се развикала на подсъдимия Л. и на кучетата да напуснат двора й. Посъдимият Л. й казал „я ти тук ли си“, но не напуснал двора. Приближавайки се към кучетата и Л., С. замахвала, за да прогони кучетата, а Л. тръгнал към нея и я хванал за ръката, в която държала пръчката с цел да й я отнеме. Подсъдимият Л. извлякъл С. от двора на улицата, като опитвайки се да отнеме пръчката извивал ръката й.

Подсъдимият Л. блъснал С. на земята и насъскал кучетата срещу нея, тя паднала до оградата полуклекнала и хвърлила пясък и чакъл по кучетата, за да опита да ги отблъсне, вследствие на което кучетата се отдалечили.

Подсъдимият обаче продължил да влачи полуклекналата С. и да се опитва да измъкне пръчката от ръката й. Подсъдимият Л. счупил едната част от пръчката и я изхвърлил, но продължил да извива ръката на С., за да вземе и другата част от пръчката. След като измъкнал и нея пуснал С..

Влизайки в дома си С. усетила болка в петия пръст на лявата ръка.

Частната обвинителка позвънила на съпруга си, който я откарал в Бърза помощ в град К., където нямало рентген. С. се прибрала вкъщи, а не отишла на рентген в град И., тъй като била в емоционален шок от преживяното. В първия работен ден след инцидента – на 03.09.2018 година, С. била прегледана от ортопед – доктор Б. Б.. При прегледа лекарят установил множество хематоми по ръцете и тялото с най- силно изразена болка в пети пръст на лявата ръка. Била извършена рентгенова снимка на пети пръст на лявата ръка, която установила спираловидно счупване на средна кост – фаланга на пети пръст на лявата ръка. На счупения пръст била поставена шина, която бил свалена след 22-23 дни. На частната обвинителка С. било издадено медицинско свидетелство № 1 от 03.09.2018 година. Около месец частната обвинителка изпитвала големи затруднения да движи левия си крайник, като болките в счупения пръст продължили и след свалянето на шината, особено при студено време.

Стискайки и усуквайки пръчката, която С. държала, с цел да и я отнеме, подсъдимият Л. причинил на частната обвинителка С. телесни увреждания, изразяващи се в спираловидно счупване на средната кост /фаланга/ на пети пръст на лявата ръка, с хематом, разместване на фрагментите /костни крепитации/ и болка при палпалция, която травма е причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от тридесет дни.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на частния обвинител С. С., на свидетелите Л. И.

С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), И. Л. С. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.

2, пр. 2 от НПК), Ц. М. М. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК) и Й. С . К., писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК – рентгенография на С. А. С. /л. 39 ДП, том 1/, амбулаторен лист № 000972 от 03.09.2018г. /л. 50 ДП, том 1), 3 медицинско свидетелство изх. № 1 от 03.09.2018г. /л. 51 ДП, том 1/, рентгенография на V пръст на лявата ръка от 10.09.2018г. / л.52 от ДП, том 1/, справка за съдимост, както и от изслушаните в хода на съдебното следствие заключения на съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза.

От показанията на частната обвинителка С. и свидетелите Л. С. и И. С. се установяват обстоятелствата около въпросния инцидент – точното време и място, действията, които подсъдимият Л. е извършил, механизма на причиняване на телесното увреждане и действията, които пострадалата е предприела след причиняване на травматичното увреждане – посещение на медицинско заведение, както и неблагоприятните последици от травматичното увреждане и възстановителния период.

Във връзка с наведените в жалбата възражения относно авторството на деянието съдът намира, че показанията на С. С. досежно времето, мястото, начина и участието на подсъдимия Л. във възникналия между тях инцидент намират опора в други доказателствени източници, което дава основание на съда да им се довери. На първо място твърденията на пострадалата се подкрепят от заключението на съдебно-медицинска експертиза, назначена и изготвена в хода на първоинстанционното съдебно производство, според което давността на травмата отговаря на твърдения от частната обвинителка момент на получаване. В подкрепа на показанията на С. С. са и писмените доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно: рентгенография на С. А. С., амбулаторен лист № 000972 от 03.09.2018г., медицинско свидетелство изх. № 1 от 03.09.2018г. рентгенография на V пръст на лявата ръка от 10.09.2018г., които описват травма, идентична на описаната от С. С..

Съдът кредитира и изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалата, доколкото същата е обоснована, а изводите на вещото лице са мотивирани и допълнително разяснени в съдебно заседание. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза пострадалата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в спираловидно счупване на средната кост (фаланга) на пети пръст на лявата ръка с хематом, костни крепитации и болка при палпация, което е причинило на пострадалата и реализира медикобиологичния признак на трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по – голям от 30 дни. Възстановяването движенията на крайника е отнело 35 дни.

Съгласно заключението счупването отговаря да е получено по описания от пострадалата механизъм. При изслушването си в хода на съдебното следствие вещото лице посочва, че процесното счупване се получава при усукване на съответния пръст /може и повече от един пръст да бъде усукан/. Експертът подробно обяснява механизма на спираловидното счупване като разглежда различни хипотези, включително и такава, при която усукването произхожда от лице, което иска да отнеме предмет от този, който го държи – в случая пръчка, и варианта, при който лицето, което държи пръчката си завърта ръката, опитвайки се да се измъкне от захвата на другото лице, което иска да му отнеме пръчката. В хода на изслушването експертът обосновано изключва 4 травмата да е причинена при падане на пострадалата на неравна повърхност, тъй като в този случай не се получава усукване на засегнатия пръст, а и липсват характерните за такъв вид падане мекотъканни травми – охлузвания.

Датата на медицинските документи също съвпада с показанията на С. С. относно времето на причиняване на травматичното увреждане. Показанията на С. С. се подкрепят и от показанията на Л. С. и И. С.. Техните показания съдът цени при съобразяване на обстоятелството, че свидетелите са роднини на частния обвинител, съответно дъщеря и съпруг, но при техния анализ съда намира същите за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Датата на първата рентгенова снимка – 03.09.2018 г., напълно съвпада със съобщеното от частната обвинителка и свидетелите И. С. и Л. С., а именно, че частната обвинителка е посетила ортопед и е извършен рентген в първия работен ден след инцидента, а не в деня на инкриминираното деяние – 01.09.2018 г., и се подкрепя от останалата медицинска документация по делото – амбулаторен лист, медицинско свидетелство.