Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 29.04.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 352/2026
Вид
Решение № 149
Подписан
29.04.2026
В сила
29.05.2026
Състав
Диана Кирилова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.144, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.190а, ал.2 · Закон за водите
  • чл.200, ал.1, т.39 · Закон за водите
  • чл.201, ал.12 · Закон за водите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Шумен, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200352 по описа за 2026 година

Производство е по чл.58д и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София /ДПУСЯ/, ЕИК 205756975, чрез пълномощник юрисконсулт срещу Наказателно постановление № НЯСС-186/15.12.2025г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл.201, ал.12 във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във връзка ал.1, т.3 от Закона за водите.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като издадено в противоречие с процесуалните разпоредби и материалния закон, за което се излагат подробни аргументи, като се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. При условията на евентуалност моли съда, ако намери, че е налице нарушение- да приеме, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призоват не изпраща процесуален представител..

Административно наказващият орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от пълномощник, който развива становище по същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.10.2024г. била извършена проверка от служители на ДАМТН на яз.

"Друмево" – Публично-държавна собственост с предоставени права за управление и 1 стопанисване на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/.

Сред проверяващите бил и свидетеля Р.К.Р. - гл. инспектор в РО НЯСС "Североизточна България", офис Шумен при ДАМТН. В хода на проверката се констатирали въз основа на документи, при обход и оглед на място редица нарушения по две от основните съоръжения по язовирната стена – преливника и основния изпускател. По преливника, в частност неговия бързоток, свид. Р. наблюдавал огромно изравяне по дължина, дупка, пропадане и бил обрасъл гъсто с храсти и дървета. При преглед на основния изпускател, свидетелят Р. констатирал пробив от лявата страна на енергогасителя и като се изпусне вода – тя минава в близост до самата язовирна стена и там се било оформило изравяне на насипа. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 05-03-93/24.10.2024г. С този протокол били дадени две предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация: 1. Да се поддържа водно ниво в язовирното езеро не по-голямо от 1 м. под кота преливен ръб със срок: До извършване на необходимите ремонтни дейности по преливното съоръжение и изходната шахта на основния изпускател и отвеждащия канал след нея. И 2. Да се извърши почистване от храстовидна растителност, водния и въздушния откос на язовирната стена със срок: 30.04.2025г.

При осъществена на 10.06.2025г. контролна проверка на посочения участък, свид.

Р. констатирал, че даденото предписание № 1 не е изпълнено, тъй като водното ниво в момента на проверката било 0,37м. под кота преливен ръб. На язовира не били подсигурени никакви допълнителни съоръжения, с които да се регулира водното ниво, каквото било задължителното предписание по КП № 05-03-93/24.10.2024г. Нито били започнали възстановителни, ремонтни дейности, нито спазвали контролния обем, който бил наложен.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 05-03-54/10.06.2025г.

С оглед констатираното, на 08.08.2025г., свид. Р. съставил АУАН № 05-022 за неизпълнение на даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 ат Закона за водите, предписание.

АУАН бил съставен в присъствие на упълномощен представител, който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАН били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на АУАН № 05-022 и съобразявайки било издадено обжалваното НП № НЯСС-186/15.12.2025г., с което на жалбоподателя на основание чл.201, ал.12 във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВодите била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – свидетеля Р. Р., са напълно безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на разпитания свидетел, считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените доказателствени източници.

2

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона срок от връчването на НП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от компетентни органи.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на предписание на контролен орган. Това предписание няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което е налице е влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение. Актовете въз основа на които е издадено процесното НП, както и то самото съдържат посочване на всички обстоятелства, на база наличието на които е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата му съставлява административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ от 1 000 до 20 000 лева.

Съдът, счита и че съставените АУАН и НП съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за водите.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.

В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от административно наказващия орган административно- наказателен състав. Безспорно установено е, че при извършване на контролната проверка на 10.06.2025г. от служители на ДАМТН, не е изпълнено даденото задължително предписание, жалбоподателя да поддържа водно ниво в язовирното езеро не по-голямо от 1м. под кота преливен ръб, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

3

Самото нарушение е едно - неизпълнение на задължително предписание и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). Предписанието е било дадено във връзка с установените редица нарушения на две от основните съоръжения на язовирната стена – преливника и основния, както и обстоятелството, че процесния язовир е квалифициран в първа висока степен на потенциална опасност, което ще рече, че при евентуална авария със стената и съоръженията към нея са застрашени от заливане населени места и инфраструктура по поречието след него.

В случая предписанието е дадено на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София /ДПУСЯ/, със срок на изпълнение: До извършване на необходимите ремонтни дейности по преливното съоръжение и изходната шахта на основния изпускател и отвеждащия канал след нея. Предписанието не е оспорено и е влязло в сила, а по делото спор няма относно неизпълнението на така даденото предписание, като са изложени възражения свързани с неяснота на същото. Още при съставяне и връчване на КП № № 05-03-54/10.06.2025г. било вписано „Особено мнение“ на присъствалия при проверката представител на ДПУСЯ. Особеното мнение е в това, че така формулиран текста на предписанието се тълкувало, че водното ниво на язовира не трябва да се допуска да е поголямо от 1 м. под кота преливен ръб, като в случая при проверката – водното ниво е 0,37 м. под кота преливен ръб, което не е по-голямо от 1 м. Котата преливен ръб е височината, до която водата в язовира може да достигне, преди да започне да прелива през преливника.

Тази кота е важна за управлението на водните ресурси и безопасността на язовирите, тъй като преливането може да доведе до ерозия на стените на язовира и потенциални аварии.

Именно за това е било дадено задължителното предписание в настоящия случай – да се поддържа водно ниво не по-голямо от 1 м. под кота преливен ръб, т. е. установеното при проверката на 10.06.2025г. ниво от 0,37м. под кота преливен ръб безспорно означава, че водното ниво не се поддържа, съгласно даденото задължително предписание, а е превишено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на посоченото в НП, административно нарушение по Закона за водите, а именно - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от административно наказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е безпредметно да се изследва субективната страна - налице е обективна безвиновна отговорност съобразно чл.83, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че правилно АНО е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието 4 на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие бездействието и неизпълнение на даденото конкретно предписание, което не е самоцелно и лишено от основание, тъй като неизпълнението на същото крие потенциална опасност съобразно оценката на риска от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети.