Решение № 17 от 22.01.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. С., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500491 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №979 от 13.11.2025 година постановено по гр.д.№3308 от 2025 година по описа на Районен съд С., с което е осъдена С. С. С., ЕГН **********, от гр. С., кв. Д.Г., бл. 3, вх. А, ет. 2, ап. № 4 да заплати на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на И. В. С., ЕГН ********** от гр. С., кв. Д.Г., бл.

3, вх. А, ет. 2, ап. № 4 сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за еднолично ползване от С. С. С., за периода от 13.03.2025 г. до 13.06.2025 г. на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. Д.Г., бл. 3, вх. А, ет. 2, ап.

№ 4, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 16.06.2025г. до окончателното й плащане, Осъдена е С. С. С., ЕГН **********, от гр. С., кв. Д.Г., бл. 3, вх. А, ет. 2, ап. № 4 да заплати на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на И. В. С., ЕГН **********,от гр. С., кв. Д.Г., бл. 3, вх. А, ет. 2, ап. № 4 направените по делото разноски в размер на 450 лв, съразмерно с уважената част от иска.

В диспозитива на обжалваното решение е допусната ОФГ в малкото име на ответницата, която следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд.

1

Подадена е въззивна жалба от ответницата, чрез представител по пълномощие, с която се обжалва решението изцяло. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълно и неправилно установена от съда фактическа обстановка, което е довело и до неправилни правни изводи. Събраните от първата инстанция доказателства са обсъдени само частично и формално. Излага фактическите обстоятелства, свързани с отношенията между страните и аргументира, че не се установява договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане да е развален, не се установява отказ на ответницата да предостави ползването на 4/6 ид. части от имота на своята майка, поради което счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение е неоснователен и недоказан. С нотариалната покА. се претендира освобождаване на целия имот от С. С. С. и предоставяне на И. В. С. за еднолично ползване на цялото жилище, каквито права тя не притежавала. Освен това счита, че И. С. като титуляр на правото на ползване има право само на лично ползване на 4/6 идеални части от апартамента, но няма право да иска парично обезщетение , защото същата има възможност да се ползва от имота, притежава ключ от него, но не се ползва но собствена воля, защото иска да ползва целия апартамент сама, без да зачита правото на дъщеря си също да ползва апартамента, като законен наследник на своя баща. Без никакви мотиви районният съд е приел средно аритметична цена на обезщетението за процесния период за обзаведено и за необзаведено жилище, защото обзавеждането в имота е изцяло и лично на С. С., която живее в апартамента от преди смъртта на своя баща. И. С. не е твърдяла, че притежава дори частичка от обзавеждането, затова извода на съда за средна цена не почива на никакви доказателства по делото, същият е неоснователен и неправилен, изведен необосновано в интерес на едната стрА.. В обобщение иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В законовия срок е подаден писмен отговор от представител по пълномощие, който поддържа, че жалбата е неоснователна. За да се освободи от отговорност, ползващият съсобственик следва да предложи на остА.лите съсобственици да ползват вещта, съобразно правата му в съсобствеността, както и да му осигури възможност за реалното упражняване това право. На следващо място следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно 2 правата си, тогава преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици. Критериите за осъществяване на тази преценка са посочени с оглед задължителните указания, дадени с ТР 67/25.11.1969 г, на ОСГК на ВС и те се изразяват във фактическото положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици, съобразно правата им на съсобственост. В случая поради площта, броя и вида на помещенията на процесния недвижим имот, обективен факт е, че същият не може да се разпредели за ползване между двамата съсобственици с оглед изискванията на чл. 40 от ЗУТ. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че на ищцата не било отказано служене с вещта. В обобщение иска да бъде потвърдено решението и претендира разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с;з; за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формирА.та от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, 3 правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Не спорно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 23.07.2012 г. И. В. С. е продала на дъщеря си С. С. С. 4/6 идеални части от следния недвижим имот, представляващ по КК на гр. С., самостоятелен обект в сграда/ апартамент/ с идентификатор № ***, с предназначение жилище- апартамент с административен адрес: гр. С., кв. Д.Г., бл. 3, вх. А, ет. 2, ап. № 4 с площ по документи 88 кв.м. И. В. С. е запазила правото на ползване върху 4/6 идеални части от процесния недвижим имот до края на живота си, а С. С. С. е поела задължението да поеме грижите и издръжката на продавачката. На 4.03.2025г. е изпратена нотариална покА. от И. В. С. до С. С. С., с която е заявила, че желае да ползва собствените си идеални части и да й бъдат предадени ключовете за жилището на адрес гр. С., кв. Д.Г., бл. 3, вх. А, ет. 2, ап. № 4. В покА.та е посочено, че в случай, че не бъдат предадени ключовете и осигурен достъп за апартамента, И. В. С. ще претендира от С. С. С. заплащането на месечен наем в размер на 250лв. Нотариалната покА. е връчена на С. С. С. на 6.03.2025г.

В жалбата се поддържа, че не се установява договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане да е развален, не се установява отказ на ответницата да предостави ползването на 4/6 ид. части от имота на своята майка, както и че И. С. като титуляр на правото на ползване има право само на лично ползване на 4/6 идеални части от апартамента, но няма право да иска парично обезщетение, защото същата има възможност да се ползва от имота, притежава ключ от него, но не се ползва но собствена воля, защото иска да ползва целия апартамент сама, без да зачита правото на дъщеря си също да ползва апартамента, като законен наследник на своя баща.

От назначената експертиза се установява, че справедливата пазарна наемна цена на процесния недвижим имот е 117,25 лв., а за периода от 13.03.2025 г. до 13.06.2025 г. справедливата пазарна наемна цена за процесния имот възлиза на 1274 лв за обзаведено жилище и 1050лв за необзаведено жилище, а 4/6 идеални части от тази сума възлиза на 849 лв. за обзаведено жилище и 700лв за необзаведено жилище.

Районният съд приел, че с изпратената нотариална покА. ищцата е посочила, 4 че е лишена от възможността да ползва имота. Ищцата нямала ключ от процесния недвижим имот и ответницата не желаела да я приеме. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС бил основателен.

В Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК е прието следното: Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.

А.логично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от стрА. на новия собственик, съгласил се да сключи сделката при тези условия, поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има спор, че ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго.

Притежателят на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот разполага с правомощието да отдава имота под наем, но само до обема на притежаваното право. Притежаващото право на ползване върху идеална част от недвижим имот лице има право да отдава под наем съответната идеална част от имота.

5

Така когато ползвателят е лишен от възможността да ползва имота съобразно притежаваното право на ползване върху идеална част, той може да претендира обезщетение. Доколкото в настоящият случай това лишаване от възможност е установено, то претенцията правилно е уважена.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата стрА. е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 200 евро представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №979 от 13.11.2025 година постановено по гр.д.