Определение № 173 от 23.04.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 133/2024
- Вид
- Определение № 173
- Подписан
- 23.04.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.274-чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173 гр. Смолян, 23.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500133 по описа за 2024 година Производството е по чл.274-чл.278 във вр. с чл.83,ал.2 ГПК.
С обжалваното определение №92/05.03.2024г по гр.д. №49/2024г.
Д.ският районен съд е оставил без уважение молбата на Д. А. Д. от с.Б.
,представляван от адв.Е.И. ,на основание чл.83,ал.2 ГПК –за освобождаване от заплащане на държавна такса ,като неоснователна.
Постъпила е частна жалба с вх.№381/30.01.2024г от Д. А. Д. чрез адв. И. по описа на районен съд – Д., което намира за неправилно и незаконосъобразно .Твърди , че първоннстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че доверителят и разполага със средства да заплати дължимите държавни такси по производството. Счита ,че неправилно и незаконосъобразно е възприето от районния съд, че размерът на дължимата държавна такса в размер на 261,10 лева, не е висок и дори би могла да го плати .Намира ,че в настоящия случай не е нА.це правилна преценка от първоинстанционният съд досежно социалния статус на доверителя и,получаваният от него доход в размер на 780 лева , фактът, че отглежда малолетно дете Счита ,че в настоящият случай първоинстанционният съд по този начин препятства достъпа до правосъдие на доверителя и, поради невъзможността да заплати дължимите държавни такси , което представлява отказ от правосъдие .Сочи съдебна практика в този смисъл. Поради това моли въззивния съд предвид липсата на доходи, преценката на имущественото състояние, фактът, че отглежда малолетно дете - ученици, получаваното от него минимално трудово възнаграждение и множеството дела, по които е страна и по които следва да заплати по всички тях държавна такса ,да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение и постанови друго , с което го освободи от внасяне на дължимата държавна такса.Моли въззивният съд да изиска посочените в частната жалба справки за
1 установяване на невъзможността доверителя и да заплати дължимите ДТ по производството, тъй като изготвянето на всяка една от справките е свързано с финансови средства, които доверителя и следва да заплати, а твърди ,че същия не разполага със средства за заплащането им.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при нА.чие на правенинтерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищецът Д. А. Д. чрез адв.И. е депозирал искова молба срещу “Ти Би Ай Банк „ЕАД гр.София ,в която се иска да бъде прогласена нищожността на договор за кредит 02.12.2021г като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит Посочила е цена на предявения иск -6 526,48 лева С разпореждане №178/19.02.2024г..г. по гр.д.
№49/2024гД.ският районен съд е указал на ищеца да предостави документ за внесена по сметка на районен съд –Д. държавна такса в размер на 4% от цената на иска , но не по-малко от 50 лева
С молба с вх.№711/29.02.2024г пълномощникът на ищеца адв.Е.И. е поискала районен съд –Д. да освободи доверителя и от внасяне на дължимата държавна такса поради липса на финансови възможности да я заплати като е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на доверителя и.
В тази декларация Д. А. Д. е декларирал ,че семейството ,ме се състои от съпруга – Г. А.ева Д. и малолетно дете -У. Д. Д. ,роден на ***г .Декларирал е че получава трудово възнаграждение в размер на 780 лева той и семейството му и детски добавки в размер на 50 лева .Не е посочено ищецът и членовете на семейството му да притежават недвижими имоти ,декларирал е че притежават лек автомобил „Хонда „ Декларирал е , че не притежава облигации, акции, не притежава движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица.
По делото е приложена служебна справка в районен съд –Д.
,от която е видно ,че има образувани 7 граждански дела с ищец Д. А. Д. и 1 бр. гр. дело ,по което той е длъжник .По някои от делото като ищец е внесъл дължимата държавна такса , а по някои от делата не е внесъл и е поискал освобождаване от внасянето и. По отношение на представената от ищеца декларация за семейно и имотно състояние Д. Д. е декларирал трудово възнаграждение в размер на 780 лева ,за което потвърждава и в частната си жалба ,като не е декларирал какво е трудовото възнаграждение на съпругата му ,за която не е посочил да е безработна .При изискана справка от съда е видно ,че Г. Д. работи в „Савекс“ ЕООД с.К. и е с основна заплата 800 лева Смолянският окръжен съд констатира ,че съгласно практиката на ВКС/определение №134/22.01.2024г по ч.т.д. №1958/2023г на 2
ВКС Іт.о/ цената на иска следва да се определи от стойността на отпуснатия кредит/в случая е отпуснат 2000 лева кредит/ ,а не от размера на сумата, подлежаща на връщане.
Съдът намира ,че в случая не са нА.це предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК. Няма твърдения за влошено здравословно състояние на Д. А.
Д. или член на семейството. Макар и да не е декларирано да притежават той и семейството му жилищен имот , не се твърди да заплащат наем. Ищецът е в трудоспособна възраст , притежава МПС –Хонда ,поради което няма основание да се приеме ,че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса.
Би следвало ищецът сам да прецени кога и колко иска да предяви съобразно финансовите си възможности .Размерът на държавните такси също така се влияе и от начина на предявяване на исковете и техния брой.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че отказа от освобождаване от внасяне на държавна такса препятства достъпа до правосъдие на ищеца и представлявало отказ от правосъдие. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно нА.чни средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. В закона са посочени критериите ,въз основа на които се преценя имущественото състояние на страната - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които биха дА. възможност на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор.
Имущественото състояние на молителя следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл. 60, ал. 1 КРБ). В настоящия случай, не са представени документи, от които да е видно, че положението на жалбоподателя е от такова естество. От представената декларация се установява, че молителя е на 35 години , в трудоспособна възраст, получава месечно трудово възнаграждение 780 лева ,а съпругата му основна заплата 800 лева месечно и ползват личен лек автомобил „Хонда“.
При тези данни, настоящата инстанция счита, че няма основание да бъде освободен молителя от заплащане на държавна такса нито пък, че представлява прекомерна финансова тежест, която би била непосилна за него . Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №92/05.03.2024г. по гр.д.
№49/2024г по описа на районен съд -Д. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4