Решение № 1209 от 29.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501441 по описа за 2023 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалби, както следва:

1.На „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Н. /ВАК/ против Решение № 260041 от 24.04.2023 година, постановено по гр.дело № 1753/2021 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е приел за установено в отношенията между ищците Т. К. Т., ЕГН ********** и "***" ООД, ЕИК ***, и ответника „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, че ответникът „***" ЕООД не е собственик на ПИ с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ ***, на основание чл.124 ГПК; в частта, с която е осъден „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К.

Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна и "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** сумата от 776.80 лева, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в частта, с която е осъден „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за 1 защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, както и в частта, с която е осъден „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилността, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като се иска неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция.Излага се, че съдебния акт противоречи, както на наличните по делото доказателства, така и утвърдена съдебна практика.Изрично се сочи, че съдът не е отчел СПН – резултат от Решение по гр.дело № 10 951/2015 година; че съдът е развил мотиви по реда на косвения съдебен контрол по отношение на Заповед Г-311 от 06.12.1995 година без тя да е оспорена от ищцовата страна; неправилно също така според въззивната жалба съдът е тълкувал разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС досежно процесния имот, като е приел, че той не е станал общинска собственост, т.к. според заключенията на вещите лица този имот попада в границите на к- с „Ч.“ в междублоковото пространство, следователно по предназначение „екс леге“ той е бил общинска собственост; в жалбата се сочи още, че съдът не е изложил мотиви защо дава вяра в показанията на една група свидетели и игнорира тези на друга група свидетели.В заключение се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковата претенция.

Против жалбата и в срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на Областна управа – чрез ю.к.Рангелова, и на Т. К. Т. и „***“ ООД, чрез адв.Г., които излагат, че решението се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

2.По делото е постъпила и втора въззивна жалба – от страна на Община – град Варна, чрез Кмета Иван Портних, чрез ю.к.Ц. против Решение № 260041 от 24.04.2023 година, постановено по гр.дело № 1753/2021 година, по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Община Варна осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищците Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна и "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** за признаване за установено в 2 отношенията между страните, че Община Варна е собственик на ПИ с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на Община Варна владението върху така описаният имот, като неоснователен; в частта, с която е била осъдена Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК; в частта, с която е осъдена Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** сумата о т 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК; в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Община Варна срещу ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик ПИ с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта на гр.

Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ ***, като неоснователен.

В жалбата се излага, че решението е формално и не отразява нито фактите, нито е подплатено с нарочни правни изводи.Според жалбата липсва задълбоченост в събиране и интерпретиране на фактите, и по тази причина акта страда от необоснованост.Излага се, че съдът не е съобразил първоначалната редакция на чл.6 от ЗС /ДВ.бр.92-51 година/.По същество искането, на база на аргументите в жалбата е, атакуваното решение да бъде отменено и да се уважат исковете на общинската администрация.

Против тази жалба и в срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на Областна управа – чрез ю.к.Рангелова, и на Т. К. Т. и „***“ ООД, чрез адв.Г., които излагат, че решението се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника „***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв.Н., която поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

Въззивника, в лицето на Община – Варна, редовно призовани, не се 3 представляват.

Въззиваемите страни – Т. К. Т. и „***“ ООД, редовно призовани, се представляват от адв.Г., която оспорва жалбите и моли съдът да потвърди решението.Подробни доводи и аргументи се сочат в писмените защити на адв.Г..

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция, производството е стартирало по от Т.

К. Т., ЕГН ********** и "***" ООД, ЕИК *** против „***" ЕООД, ЕИК ***, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ ***.Съобразно отразеното в исковата молба с Договор за замяна от 04.04.2007г., вписан в СВ-Варна под № 187, т. VII, вх. peг. 9168 от 12.04.2007г., сключен с Държавата; договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 188, т. I, peг. № 3663, д. № 149/21.06.2007г. на нотариус с peг. № 484 на НК на РБ и район на действие - района на ВРС, вписан в СВВарна под акт № 15, т. LIV, д. 13118, вх. per. № 17361 от 22.07.2007г.; договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 148, т. III, peг. № 8802, д. № 433/05.12.2008г. на нотариус с per. № 484 на НК на РБ и район на действие района на ВРС, вписан в СВ-Варна под акт № 183, т. СХ III, д. 28158, вх. peг.

№ 35596 от 05.12.2008г. се легитимират се като изключителни собственици на поземлен имот в гр. Варна, район "Приморски", ж.к. "Ч.", съставляващ УПИ VI /шест/ в кв. 3 /три/ по плана на 19-ти /деветнадесети/ подрайон на гр.

Варна, целият с площ от 363 /триста шестдесет и три/ кв. м., при граници: пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ I-2638а, който имот по действащия регулационен план е идентичен на УПИ I-211 за смесено предназначение в кв. 48 /четиридесет и осем/ по плана на 19ти/деветнадесети/ подрайон на гр. Варна, при граници: пешеходна алея, УПИ II-220 за смесено предназначение и УПИ III-256 за жилищно строителство и търговия, идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/кв. м., при съседи: ПИ ***. Съсобственици са в имота при квоти 168.36/363 идеални части за Т. К. Т. и 194.64/363 идеални части за "***" ООД. В условията на евентуалност считат, че са собственици по силата упражнявана фактическа власт върху процесния имот в периода от 04.04.2007г. до настоящия момент, присъединявайки владението на праводателите "***" ООД за периода от 04.04.2007г. до 22.07.2007г. и на "***" ЕООД за периода от 22.07.2007г. до 05.12.2008 година.

В молбата се излага още, че ответника се е снабдил с н.а. № 126, т. II, peг. 3757 н. д. 29.07.2016г., в който е обективиран Договор за покупко4 продажба с продавач - „***" ЕООД. Праводателят на ответника - „***" ЕООД е придобил имота по силата на договор за покупко-продажда от продавача „*** и СИН" ООД, ЕИК ***, който договор е обективиран в нотариален акт, вписан в СВ - Варна под № 179, т. XXXVII, вх. per. 14235 от 22.06.2016г..

„*** и СИН" ООД е придобило 2/3 идеални части от процесния имот чрез апорт от 12.09.2013г., вписан в Агенция по вписванията, извършен от „***" ЕООД, а останалата 1/3 идеална част е придобило чрез договор за замяна, обективиран в НА № 47, т. I, peг. 1084, д. 41 от 2015г. от „***“ ООД, което дружество също на свой ред го е придобило от „***" ЕООД, ЕИК ***.

Праводателят на ответника - "***" ЕООД, е придобил имота от община Варна по силата на договор от 18.05.2011г., наименован като договор за продажба на имоти - частна общинска собственост, вписан под акт № 65, т. VIII, д. 804, вх. peг. № 3417 от 21.02.2012г. на СВ-Варна. По силата на този договор община Варна е прехвърлила собствеността върху описания недвижим имот, а именно: УПИ VI /шест/, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Ч.", кв. 3 /три/ на 19-ти /деветнадесети/ подрайон, с площ от 350 /триста и петдесет/кв. ли, идентичен на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Варна на "***" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ***, срещу цена, представляваща:

„изграждане по одобрен от Община Варна инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на нова сграда на НУ "Васил Левски", както и проектиране и изграждане на парково осветление и ограда на двора на училището в имот-публична общинска собственост, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово", по плана на 28 подрайон и представляващ УПИ I, целия с площ от 5 030 кв.м. и изграждане по одобрен от Община Варна инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на Многофункционална сграда в двора на МГ "Д-р Петър Берон" и ОУ "Захари Стоянов", находящ се в гр.Варна, целият с площ от 14 100 кв. м.." Община Варна се е легитимирала като собственик на недвижимия имот с акт за общинска собственост № 5168/20.10.2008г.

В молбата се сочи още, че ответника никога не е ставал собственик на имота, по причина, че Община – Варна не е била собственик на имота.Ищците се позовават на воден спор за собственост по гр. д. № 10951/2015г. по описа на ВРС, разрешен с влязло в сила съдебно решение № 117/03.09.2019г. по гр. д. № 2962/2017г. на ВКС. ВКС е приел за установено, че „***" ЕООД не е собственик на имота. В мотивите на решението било прието, че договорът от 18.05.2011г., сключен между „***" ЕООД и община Варна е нищожен, поради липса на основание. Навеждат доводи, че договорът от 18.05.2011г. е нищожен, тъй като е извън лимитативно определените в ЗОС способи за разпореждане с движими и недвижими вещи, представляващи общинска собственост, както и че чрез него се постига забранен от закона резултат прехвърляне собственост върху вещ срещу непарична престация, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 35 ЗОС. Твърди се, че имотът е бил собственост на Държавата и никога не е преминавал в патримониума на община Варна. „***" ЕООД не станал собственик на имота, поради което и 5 следващите прехвърлителни сделки не са породили вещноправно действие. В евентуалност се твърди, че от придобиване собствеността върху имота упражняват фактическата власт върху същия.