Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1791 от 31.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56493/2022
Вид
Решение № 1791
Подписан
31.01.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110156493 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***] срещу [***], с ЕИК [***], с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4454,20 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***], за л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], за причинени вреди вследствие на ПТП от 27.03.2020 г., ведно със законната лихва от 01.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 739,95 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 10.08.2020 г. до 01.04.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17710/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 27.03.2020 г. в [***], при влизане в портала на [***], водачът на т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], извършва маневра „ляв завой“, в резултат на което ударил спрелия на забранителен знак „Б2“ л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], и му причинил материални вреди. За увредения автомобил при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица [***], валидна за периода от 11.06.2019 г. до 16.06.2020 г. За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 27.03.2020 г., в който 1 било посочено, че вина за настъпване на процесното ПТП имал водачът на т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***]. Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], при ищеца е била заведена Щета № [***], като срещу издадена фактура № [***]/03.06.2020 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4439,20 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка, са били направени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., което възстановяване също претендира. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 4454,20 лв. с писмо с изх. № Л-4494/09.07.2020 г., съдържащо покана за доброволно изпълнение, получено от ответника на 09.07.2020 г. Поддържа, че ответникът не е погасил вземането в 30-дневния срок по чл.412, ал.3 от КЗ, с оглед което, считано от 10.08.2020 г., изпаднал в забава и дължи и мораторно обезщетение върху главницата от тази дата, в претендиран размер от 739,95 лв.

Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинноследствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Моли за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел при режим на призоваване, в лицето на К. Й.- водач на увредения при ПТП автомобил за установяване обстоятелствата около настъпването на спорното ПТП.

Ответникът [***], с ЕИК [***], депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно мястото на настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване, включително за прекомерност на ищцовата претенция.

Оспорва наличието на виновно противоправно поведение от страна на застрахования при него водач. Поддържа, че водачът на л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***], препречил пътя на тежкотоварния автомобил, като последният се е движел по път с предимство. Оспорва фактическите твърдения да съвпадат с действителното положение.

Посочва, че в декларацията - въпросник било изложени противоречиви твърдения, че лекият автомобил се е движел с 10 км/ч както и че бил спрял на знак „Стоп“. Твърди, че размерът на обезщетението не отговаряло на средните пазарни цени за ремонт на процесното МПС.

Оспорва процесните вреди да са настъпили вследствие на описаното в исковата молба ПТП.

2

Поддържа, че водачът на увреденото МПС е нарушил правилата за ЗДвП, като е извършил маневра при излизане от частен имот/ път без предимство, без да се съобрази с преминаващия покрай него участник в движението. Моли отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

Поддържа доказателственото искане на ищеца за допускане на САТЕ, като моли да бъдат поставени допълнителни въпроси. Също има доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел, в лицето на застрахования при него водач - Н. Д., с адрес област Варна, [***]. Моли съда да изиска служебно, респективно да му се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със схема относно хоризонталната и вертикалната маркировка на процесния участък към датата на настъпване на ПТП- 27.03.2020 г.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

На ответника, съответно е възложил въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, да обори презумпцията за вина на водача на МПС „Мерцедес Спринтер“, рег. № [***], както и да докаже твърдяното съпричиняване , изразяващо се в посочените в ОИМ действия от страна на водача на увредения автомобил.

С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 27.03.2020 г. в [***], на вход/изхода на [***], е настъпило пътнотранспортно произшествие между т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***], с водач Н. Д. и л.а. „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***] В, с водач К. Й. . Към същата дата за лек автомобил марка за л.а. марка „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***] , е имало валидна сключена при ищеца, имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № [***] , както и че по образуваната пред него Щета № [***] ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4439,20 лв. (по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтновъзстановителните дейности по отстраняване на вредите от МПС.

Към датата на ПТП няма спор, че за т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № 3

[***], при ответното дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***] , и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и по-горе, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.

Установява се по делото, от приетите Двустранен констативен протокол за ПТП от 22.03.2020г., заключение на САТЕ и от показанията на разпитаните свидетели Й. и Д., разпитан по делегация от ВРС, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението и действията на водача Н. Д., тъй като същия при маневра „ляв завой“ за навлизане на територията на база „[***]“ не контролира непрекъснато управляваното от него МПС – т.а.

„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***] и като „скосил“ ъгъла на завиване , допуснал съприкосновение със спрелия на вход/изхода на базата, изчакващ за ляв завой л.а. „Мазда“, модел „СХ 5“, рег. № [***]В, като му причинил имуществени вреди по предна броня, предна маска/решетка, ляв фар и преден капак.

Приетия по делото ДПК за ПТП от 27.03.2020 г. е съставен съгласно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.

19 от 2017 г.) , в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство“. В конкретния случай, няма данни, нито твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози, а водачите са декларирали, че не са употребили алкохол, както и че са били правоспособни. Безспорно се установи, че участниците са имали съгласие по обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита им като свидетели.

Изложеното в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от показанията на св. Й. и св. Д., които в отношенията между двете застрахователни дружества по отношение на регресната отговорност, се явяват като незаинтересовани лица.

Протоколът за ПТП от 27.03.2020г., макар да не е регистриран в КАТ, на основание 4 нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ, подписан от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия документ на първо място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на следващо място, че ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в графичната му част /като схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства и отразената схема на ПТП, е видно, че водача на превозно средство „Б“ – т.а. „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № [***] с действията си, виновно е нарушил правилата за движение /недостатъчен непрекъснат контрол върху управляваното от нея МПС и неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване между автомобилите, при което е нарушена нужната странична дистанция между автомобилите при извършваната от нея маневра „завой наляво“, съгласно разп. на чл.20, ал.1 от ЗДвП/, при което е бил увреден автомобила, застрахован при ищеца, обозначен в ДКП за ПТП като превозно средство „А“.