Решение № 28 от 26.02.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Харманли, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200472 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. И. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли, област Хасково, ул.*** против Наказателно постановление

№271 -23-133/04.07.2023г. на ВПД Началник на РУ - гр.Харманли , с което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето му била наложена глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето.

В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като се излагат аргументи по същество. Жалбоподателят сочи, че Административно-наказващият орган при издаване на НП е пристъпил, без да съобрази и провери, с оглед на неговата съобразност и обоснованост АУАН.

Жалбоподателят оспорва изцяло фактическата обстановка и мястото на извършване на нарушението.Сочи, че не му е връчен АУАН с № 082097 от 20.06.2023г.

Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ВПД Началник на РУ – Харманли при ОДМВР- Хасково, упълномощен със Заповед № 1

3408/20.11.2009г., редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2023г., около 23.05 часа, в гр. Харманли на кръстовището бул. *** и ул.***албоподателя не придружава и не е осигурил придружител на непълнолетният си син Г. Н.в И. ЕГН ********** на обществено място след 22.00 часа. АУАН е съставен във връзка с ДЗ №271р-17430/15.06.202г. по описа на Харманли, с което виновно е нарушил чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от свид. Д. А. С. Акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 082097 и рег. № 271-23133/20.06.2023г., за нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

Предявен е на жалбоподателя, който го е подписал и е вписал, че няма възражения.

Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.

Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Д. А. С., на свидетеля М. З. К. и свид. И.Л. Я.; АУАН №271-23-133 серия АД бл.№082097 от 20.06.2023 г.; Заповед № 3408 от 20.11.2009 г. на ВПД Н-к П.; писмо с рег.№272р-20071/11.09.2023 г. от ОДМВР Хасково относно заеманата длъжност от гл. инспектор Д.В.Х. към 04.07.2023 г.; както и справка от РС Харманли по реда на НБД „Население“ от 07.09.2023 г. за предоставяне на данни за родствени връзки на Н. И. И. ЕГН **********; справка с вх.№ 7083/07.09.2023 г. от РС Харманли по реда на НБД „Население“ за Г. Н.в И. ЕГН **********.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. А. С., на свидетеля М. З. К. и свид. И.Л. Я., които показания са последователни, безпротиворечиви и съответни на доказателственат съвкупност, както и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

2

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето , родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20. 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22. 00 ч., ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст.

Съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето , родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв. Несъмнено е обстоятелството, че въведеното задължение по чл.

8, ал. 3 от Закона за закрила на детето е съответното лице да придружава детето на обществени места след 22. 00 ч., ако то е непълнолетно, като изпълнителното се изразява в непридружаването на непълнолетното дете на обществени места след 22. 00 ч.

Следва да се отбележи, че безспорно наказателното постановление е акт със санкционно значение, като с издаденото наказателно постановление се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител и за който акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и правилността му – по чл. 59 и сл. от ЗАНН . В този смисъл е несъмнено, че в обстоятелствената част на наказателното постановление следва да намерят място съображенията на наказващия орган относно фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което в тази част задължително трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението - императивно изискване на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка наказателно постановление, което не съдържа данни за датата на извършване на нарушението или поне период от време, с начален и краен момент или поне само краен такъв или съдържа невярно посочена дата или период, би подлежало на отмяна, поради допуснато съществено нарушение на изискванията за съдържание, само тогава, когато съдържанието му не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от 3 фактическа и правна страна и същевременно, ограничава правото на защита на наказаното лице в производството.

В настоящия случай липсва спор относно това, че в процесния АУАН е отразено, че деянието е осъществено на 13.06.2023г. Всички доказателства, приобщени в производството пред първоинстанционния съд – писмени и гласни, които са непротиворечиви, логични и взаимно кореспондиращи по между си, сочат, че процесното деяние е осъществено на 13.06.2023г.

Изрично в процесното №271 -23-133/04.07.2023г. на ВПД Началник на РУ - гр.Харманли е посочена правната квалификация на нарушението, а именно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето . В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението изцяло осъществява хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет .

Безспорно отговорността за неизпълнение на задължението на родителя да придружава детето по силата на цитираната разпоредба би отпаднала, ако родителят осигури пълнолетно лице за придружител на детето си след 22. 00 ч., в съответствие с чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет , което обстоятелство обаче не се твърди и не се установява по делото. В този смисъл, въззивният състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и при словесното описание на административното нарушение.

Фактическата обстановка правилно е установена от администативнонаказващият орган. От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.06.2023г., около 23.05 часа, на кръстовището бул. *** и ул.***албоподателя не придружава и не е осигурил придружител на непълнолетният си син Г. Н.в И. ЕГН ********** на обществено място след 22.00 часа.

От справка с вх.№ 7083/07.09.2023 г. от РС Харманли по реда на НБД „Население“ се установява, че Г. Н.в И. ЕГН ********** е роден на 12.09.2008г. и към инкриминираното деяние на 13.06.2023г. същият е непълнолетен.

По изложените съображения и с оглед установеното нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето , настоящият съдебен състав намира за доказано по несъмнен начин с оглед съдържанието на релевантните писмени доказателства и разпитаните в производството пред районния съд свидетели, то наложеното с процесното НП административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет , се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, Н. И. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли,че не му е връчен АУАН №271-23-133 от 20.06.2023 г, серия АД бл. №082097, а му е връчен АУАН с № 082097 от 20.06.2023г. От доказателствената съвкупност се установява, че съставеният АУАН №271-23-133 от 20.06.2023 г. е серия АД № бланков №082097, т.е.

4

АУАН връчен и подписан от жалбоподателя е №271-23-133 от 20.06.2023 г, и същият акт е серия АД бл. №082097. Жалбоподателят е подписал АУАН, вписал е в него,че няма възражения,връчен му е екземпляр от АУАН, което се установява освен от положените подписи от жалбоподателя, неоспорени от него, така и от гласните доказателствени средства на свидетелите, които твърдят, че съставеният АУАН е подписан лично от жалбоподателя и му е връчен препис от него срещу подпис.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, Н. И. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли, че мястото посочено в АУАН и НП „в гр.

Харманли на кръстовището бул. *** и ул.*** не съответства на инкриминираното място на нарушението. От показанията на свид.М. К. сочи, че на кръстовището на бул. *** с ул. *** е установено непълнолетното лице Г.

Н.в И., който е син на Н. И. И. и е установен е без придружител след 22,00 ч.

Свид. И. Л. сочи, че на 13.06.2023 г. заедно с колегата Х.Р. от 20,30 ч. до 08,30 ч. на 14.06.2023г. е бил наряд. След получен сигнал са посетили мястото в гр. Харманли на кръстовището, образувано на бул. „България“ с ул. *** и установили компания от деца,като на място са установили Г. Н.в И. с ЕГН**********, живущ в гр. Харманли, ул. ***, без родител, който да го придружава или придружител. Съдът кредитира техните показания като еднопосочни, непротиворечиви помежду си и с останалата доказателствена съвкупност, поради което безспорно е доказано инкриминираното място на нарушение, а възраженията за противното се явяват неоснователни.

Осъщественото деяние не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН . Извършеното административно нарушение е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира депозираната въззивна жалба за неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди.

По делото не е заявено надлежно искане от административнонаказващият орган за присъждане на разноски, а и липсват доказателства за направени такива от него,поради което не дължи произнасяне за разноските.