Решение № 86 от 18.03.2020, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 50/2020
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 18.03.2020
- В сила
- 10.04.2020
- Състав
- АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.48а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.50 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.50, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.11, ал.2 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Кърджали, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мариана
Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №50 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Ф.Н.Ю. от ***, подадена чрез адв.Д.Х., против
Решение № 2153-08-225/11.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че в нарушение на чл.35 АПК, административният орган не е изяснил фактическата обстановка по случая. Намира за неправилен извода, че не отговаря на условията на чл.48а КСО. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира деловодни разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като сочи, че информацията, съдържаща се в справката за задграничните й пътувания, издадена от ОДМВР – Кърджали, е непълна. Твърди, че е осъществявала дейността, за която е регистрирана и отговаря на законовите изисквания за получаване на исканото обезщетение.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице основанията за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, тъй като лицето няма 12 месеца осигурителен стаж, като осигурена за риска „общо заболяване и майчинство“. Сочи, че в периода 29.08.2017г. – 03.09.2018г., за който е заявила, че ще упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, жалбоподателката не е пребивавала в страната, и не е осъществявала трудова дейност. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Предмет на производството пред съда е Решение № 2153-08-225/11.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№*** от *** г. и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, поради това, че в периода от 29.08.2017 г. – 02.09.2018 г. вкл, лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО, поради това, че не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение за периода на бременност и раждане, за разликата от 135 до 410 календарни дни, тъй като няма необходимите 12 месеца осигурителен стаж. В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му.
Установи се от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, както и от анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин, че на 29.08.2017 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. На 03.09.2018 г. е посочено прекъсване на горната дейност, като нова регистрация е отбелязана на 20.09.2019 г.
С Удостоверение
/приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№*** от *** г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.50 КСО за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, считано от 27.09.2019 г., за детето Е. В., родено на *** г.
Видно от приложеното копие от задграничния паспорт на Ф.Ю., и от приложената справка рег.№*** /*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, на 26.02.2017 г. е регистрирано влизане на жалбоподателката от територията на Република България, през ГКПП *** и излизане на 01.09.2017 г., през същото ГКПП. Следващо влизане в страната е отбелязано в задграничния паспорт на 21.02.2018 г. и излизане - на 25.02.2018 г., през ГКПП ***, като на 20.09.2019 г. лицето е влязло отново в Р България, през същото ГКПП.
Според показанията на свидетеля С. Ю., жалбоподателката отглеждала 15-20 кокошки в ***. Пътувала и до ***, където притежавала къща. Съдът не кредитира тези показания, тъй като свидетелят сам потвърди, че не живее в ***, а в ***, като горната информация лицето получило от жалбоподателката
Ю.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Между страните няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.
За да откаже исканото обезщетение за бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, административният орган е приел, че към датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство, респ. няма необходимите 12 месеца осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.48а КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Установи се от приложените по делото доказателства, че в периода от регистрирането на жалбоподателката като земеделски стопанин на 29.08.2017г. до прекратяване на дейността 03.09.2018г. и новото регистриране на 20.09.2019г., лицето е пребивавало в страната 11 дни, както следва: влязло е в страната на 26.08.2017 г. и е излязло през ГКПП *** на 01.09.2017 г. Следващо влизане в страната е отбелязано в задграничния паспорт на 21.02.2018 г. и излизане на 25.02.2018 г., през ГКПП ***, като едва на 20.09.2019 г. лицето е влязло отново в Р България, през ГКПП ***.
Така отразените в справката данни не се опровергават от приложените по делото доказателства и като данни съдържащи се в официален документ съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда. В тази връзка не се установи и твърдяната от жалбоподателката непълнота на посочените в справката данни, за относимия период.
При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 26.08.2017 г. до 01.09.2017 г. е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 01.09.2017 г. 21.02.2018 г., както и от 25.02.2018 г. до 20.09.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.
От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.
Респ., същата няма и изискуемия 12 месечен осигурителен стаж, който е предпоставка за отпускане на търсеното парично обезщетение.
По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Ф.Н.Ю. против Решение №
2153-08-225/11.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Ф.Н.Ю. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :