Решение № 252 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100104874 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.

Ищцата Н. Л. М. излага в исковата молба, че с постановление от 05.08.2009 г. е привлечена като обвиняема по наказателно производство по пр.пр. № 518-А/2007г. на СГП, ДП № 96/2008 ГДБОП-МВР, за престъпления по чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.253, ал.3, т.1 и т.2, вр. с ал.1, предл. 1 от НК, за това, че: от началото на 2003 г. до 22.07.2009 г. в Република България и в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, участвала в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК, както и за това, че за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в гр. Лондон - Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, повече от два пъти е извършила финансови операции с имущество и е изпратила в България имущество в общ размер от 54 829,26 лв., за което знаела, че е придобито чрез престъпления по чл. 194-196 НК. Наложена й е мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 5000 лева, внесена на 07.08.2009 г. На 12.08.2009 г. на ищцата е определена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната". С определение от 30.03.2010 г. по н.ч.д. № 1479/2010 г. на СГС, НО-24 състав, са наложени възбрана върху имоти на ищцата и запор върху бижутата, иззети при претърсването на дома й. Твърди, че на 26.05.2014г. е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с който на ищцата (и още 8 души) са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК. Образуваното НОХД № 622/2014 г. на СпНС е прекратено с разпореждане от 25.06.2014 г. (потвърдено с определение № 56/07.08.2014 г. на АСпНС) и делото е върнато на СГП. На 03.09.2014 г. е внесен нов обвинителен акт срещу ищцата за посочените престъпления, по който е образувано НОХД № 1134/2014 г. на СпНС 1 6 състав. С присъда № 33/15.11.2016 г. на СпНС ищцата е призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 321 НК и по чл. 253 НК, за което й е определено едно общо наказание лишаване от свобода за 2 години, с отложено изтърпяване за срок от 4 години, както и глоба в размер на 10 000 лв. Присъдата е обжалвана от всички подсъдими, в резултат на което, с решение № 38/28.02.2020 г., постановено по ВНОХД № 210/2017 на АСпНС, тя е отменена и делото е върнато на първоинстанционния съд за повторно разглеждане. След проведени 8 заседания производството по образуваното НОХД № 877/2020 г. на СпНС-10 състав е прекратено с протоколно определение от 13.10.2021 г. по делото, потвърдено с определение № 242/15.11.2021 г. по ВЧНД № 399/2021 г. на АСпНС, и делото е върнато на прокуратурата. На 22.12.2021 г. по внесен от прокуратурата обвинителен акт срещу ищцата (и още 6 души) е образувано НОХД № 4162/2021 г. на СпНС10 състав, което с определение от 13.07.2022 г. и във връзка със закриването на СпНС и прокуратура, е прекратено и е изпратено на СГС по компетентност. Образуваното НОХД № 3141/2022 г. по описа на СГС е прекратено с протоколно определение от 15.11.2022 г. и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения. Досъдебното производство е заведено като пр.пр. № 17419/2022 г. на СГП. С постановление на СГП от 26.10.2023 г., потвърдено с постановление от 30.11.2023 г. по пр.пр. № 3037/2023 г. на САП, наказателното производство по пр.пр. № 17419/2022 г. на СГП е прекратено поради липса на доказателства за извършени от ищцата престъпления по повдигнатите й обвинения.

Наложените върху имущество на ищцата възбрани и запор са отменени с определение № 260070/10.11.2024 г. на СГС, НО-24 състав, постановено по НЧД№ 1479/2010 г. и влязло в сила на 25.11.2024 г. Въз основа на подадено на основание чл. 60а и сл. ЗСВ от ищцата заявление № РС-24- 216/16.04.2024 г. до Инспектората на ВСС, е определено обезщетение за вредите от нарушено право на решаване на наказателното производство в разумен срок, в размер на общо 9 600 лв. за ищцата и за още 4 души, т.е. по 1920 лв. на човек, което ищцата не приела и не подписала споразумение.

Заявява, че повдигнатото и поддържано срещу ищцата в периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г. (14 години и 4 месеца), неоснователно обвинение в извършване на две тежки умишлени престъпления от общ характер, прекратено поради липсата на извършено престъпление, й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в: накърнени чест, достойнство и добро име за продължителен период от време, постоянен стрес, притеснение и потиснатост, неудобство и необходимост да се съобразява с наложената в продължение на 2 години и 3 месеца мярка за неотклонение „гаранция“ и ограничаващата правото й на свободно придвижва незабрана за напускане на страната; нарушено право на ползване и разпореждане с лични и семейни вещи – бижута и недвижими имоти в продължение на близо 15 години. Наложителното участие на ищцата в различните процесуално-следствени действия и в съдебни заседания причинили на ищцата изключителни притеснения и неудобства, ограничения и принуда да съобразява ежедневните си ангажименти с делото.

Многократното разглеждане на делото от различни съдебни състави създало у ищцата усещане за безизходица и страх от осъждане за нещо, което не е извършила, който страх се засилил, след като е призната за виновна за извършването на две тежки умишлени 2 престъпления по НОХД № 1134/2014 г. СпНС и са й наложени тежки наказания.

Излага, че допълнителни по обем и интензитет вреди ищцата претърпяла поради продължилото почти 16 години наказателно производство – около 6 години в досъдебна фаза и близо 9 години – разглеждано на две съдебни инстанции, като многократно е било връщано в досъдебна фаза. Развоят на делото било широко отразено в медиите и станало достояние на цялата общественост, което повлияло на отношенията на ищцата с близки и познати, които се отдръпнали от нея и поставяли под съмнение невинността й. Наложило се да полага непрекъснати и специални грижи за съхраняване на спокойствието на семейството си и се притеснявала за отражението на случващото се върху децата й. Заявява, че негативните последици от преживяното във връзка с наказателното производство не са отшумели и до днес.

Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените от нея неимуществеии и имуществени вреди, които оценява на сума в размер на общо 43 656.10 лева, включваща:

40 000,00 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 05.08.2009г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; - 1256,10 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от законна лихва за периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г. върху сумата от 5000 лв., внесена като гаранция, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- 2400,00 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по повдигнатите обвинения в периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на РБ, чрез Софийска градска прокуратура, подава писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете по основание и размер. Навежда доводи за нередовност на ИМ, поради неспазване на изискването на чл.

127, ал. 4 от ГПК за посочване на банкова сметка или друг начин за плащане по предявения осъдителен иск за парично вземане. Счита за недоказани твърдените от ищцата вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Подчертава, че досъдебното разследване е протекло в разумни срокове предвид фактическата и правна сложност на делото и поведението на подсъдимите лица. Счита, че интензитетът на проведените процесуални действия срещу ищцата е нисък, спрямо нея е определена една от най-леките мерки за неотклонение - парична гаранция, а наложената забрана за напускане на страната не е ограничило сериозно правото й на пътуване, поради липса на данни ищцата да е имала намерение да пътува извън границите на страната, както и поради необжалването на мярката. Оспорва твърденията на ищцата да е налаган запор върху бижута – нейна собственост, като излага, че запорираните вещи са собственост на трети лица.

Оспорва също и твърденията наложената възбрана върху недвижимите имоти на ищцата да е накърнило правото й на мирното им ползване. Оспорва изпитваните от ищцата силно 3 притеснение и стрес да са причинени от действия на ответника, които са изцяло законосъобразни и извършвани в законово определените в НПК рамки за доказване на извършеното деяние. Сочи, че в съдебно заседание по НОХД № 4162 на СпНС, проведено на 10.05.2022 г., самата ищца е поискала наказателното производство да продължи, поради което счита, че твърденията за притеснение и стрес от воденото наказателно производство са силно преувеличени. Оспорва като недоказани и неоснователни твърденията, че в следствие на воденото наказателно производство са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищцата, като сочи че тя е била осъждана за извършено престъпление от общ характер.

Оспорва пътуването от Долни Богров (квартал на гр. София) до Съдебната палата в гр.

София един път месечно за явяване в съдебни заседания да е причинило на ищцата твърдените от нея вреди - изключителни притеснения и неудобство.

Във връзка с медийните публикации, заявява, че липсват данни прокуратурата да е предоставяла информация за хода на наказателното производство, а от друга страна проявеният медиен интерес е към лицето К.Р. – „цар Киро“, като представените от ищцата статии са свързани именно с него.

Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като навежда доводи за завишен размер и несъответствие с икономическия стандарт в Р.България, а по отношение на претенциите за имуществени вреди – оспорва същите по основание и размер. Прави възражение за прекомерност, в случай, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложените от страните, относими към исковото производство доказателства, в копия от досъдебното производство № ДП – 96/2008г по описа на НСлСл, и съдебно производство, се установява, че с постановление от 5.8.2009г ищцата Н. М. е привлечена като обвиняем, заедно с още лица, в извършване на престъпление по чл.321 , ал.3,пр.3 , т.2, вр.с ал.2, вр с ал.1 НК,и в престъпление по чл.253,ал.3, ,т.1 и 2 вр. С ал.1, пр.1 НК. Със същото постановление, на ищцата е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в пари от 5000лева.На същата дата е съставен протокол за разпит на ищцата.

Допълнително, към исковата молба са представени, протокол от 22.7.2009г. за претърсване и изземване в дома на ищцата и съпруга й – И.И., постановление от 12.8.2009г. на Прокурор при СГП, с което на ищцата е наложена забрана да пътува извън пределите на Република България, което постановление с постановление от 29.4.2011г. е потвърдено.

С определение от 30.3.2010г. по нчд №1479/2010 на СГС, НК, 24- ти състав, в производство по чл.72,ал. 1 НПК, за допускане на обезпечение на предвиденото в чл.253,ал.6 НК за отнемане в полза на държавата на предмет или имущество, в което е трансформиран, и предвидената глоба, като в имота на един от другите обвиняеми е намере нотариален акт за придобит от ищцата магазин, като на същия е наложена възбрана и на 31.3.2010г. е издадена обезпечителна заповед за наложената възбрана. Производството е по искане на прокурор от СГП. С определение от 19.10.2011г. по н.ч.д.№ 4849/2011г., е отменено постановлението от 5.8.2009г., в частта, в която на ищцата е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, като е оставена без уважение молбата на обвиняемите, включително ищцата, за отмяна по реда на чл.234 НПК, на определение от 30.3.2010г. по нчд №1479/2010 на СГС, НК, 24- ти състав. С определение от 31.8.2012г. по нчд№ 3671/2012г. на 4