Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1783 от 16.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2867/2025
Вид
Решение № 1783
Подписан
16.07.2026
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за държавната собственост
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1783 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120102867 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК: ..........................., със седалище и адрес на управление: ......................................, представлявано от Е. З. Б. - изпълнителен директор, чрез адв. О. Ш. от САК, срещу 1/ „ТРАНСФОРМЕР” ООД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление:

........................................, представлявано от Д.С.С. – управител; 2/ А. К. А. ЕГН **********, с адрес: ..................................; 3/ Х. К. Т. ЕГН **********, с адрес: .......................................; 4/ Е. К. Ч. ЕГН **********, с адрес: ........................................., с която се иска приемане за установено по отношение на всички ответници, че ищеца е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА, находящ се в област Б., община С., гр. С., местност „М.“, с площ от 3 463 (три хиляди четиристотин шестдесет и три) кв.м. с идентификатор ..........................

(......................................), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота е от ........................г.. с адрес на поземления имот: обл. Б., общ. С., гр. С., местност „М.”; трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване: - нива: категория на земята - ......

(..........): номер по предходен план: ............... (...............................), при съседи:

............................ (...............................), ............................ (............................................) и ....................... (......................................), правото на собственост на ищеца настъпило по силата на правоприемство от Държавата и на основание чл. 108 от Закона за собствеността да се осъди ответникът "ТРАНСФОРМЕР" ООД, ЕИК ........................ да предаде на „ХЕЛИОТУР-С” АД владението на имота, а при условията на евентуалност – да се приеме за собственик по силата на настъпила придобивна давност по чл. 79 от Закона за собствеността, поради упражнявано непрекъснато владение върху имота и присъединяване на владението на праводателя на дружеството, в периода от 1972г. до подаване на исковата молба и да се осъди ответникът "ТРАНСФОРМЕР" ООД, ЕИК ........................ да предаде на „ХЕЛИОТУР-С” АД владението на имота.

В исковата молба и в уточняващи молби към нея се твърди, че ищецът е собственик 1 на имот с идентификатор .........................., като го е придобил от държавата след приватизационна сделка като наследник на ДП Б., който е бил въведен във владение на 350 дка, представляващи къмпинг „К.“ в землището на гр. С.. След извършената приватизационна сделка „ХЕЛИО – ТУР-С“ ЕАД е преобразувано в „ХЕЛИО – ТУР-С“ АД.

Излагат се подробни съображения за това, че процесният имот е бил одържавен по силата на ПМС № 137/1962г. от 31.12.1962 г. и е включен в имуществото на ДЗС „Л.“, с. Ч., като към това стопанство са преминали и земите на ТКЗС с. Ч.. По този начин процесният имот е станал публична държавна собственост. Впоследствие терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „Л.“, са отредени за курортно строителство, като е взето решение за изграждане на курортен къмпинг „К.“. Съгласно издадено строително разрешение ТК „Б.“ е изградило бунгала за временно къмпингуване, като част от тях попадат върху територията на процесния имот. Счита, че по силата на правоприемство от държавата дружеството ищец се явява собственик на имота. Посочва се, че с Решение № 120/16.03.2000 г. на ПК С. незаконосъобразно е възстановено правото на собственост върху имота на М.Х.Т., чиито правоприемници се явяват ответниците физически лица. Направено е искане за упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на решението на ПК С.. Счита че, реституцията е проведена незаконосъобразно, тъй като върху бившата земеделска земя е било извършено благоустройствено мероприятие, което представлява пречка за възстановяването й. Твърди се, че решение на № 120 от 16.03.2000г. издадено от ПК-С. не е породило правно действие и в резултат от това вещният ефект на сделката не е настъпил и собствеността не преминала в полза на приобретелите Х. К. Т., Е.К.Ч., А. К. А., М.С.Д. и "Трансформер" ООД.

При условията на евентуалност се твърди, че от момента на придобиване на имота през 2000г. по силата на приватизационната сделка, ищецът е владял непрекъснато и необезпокоявано същия, като присъединява и владението на неговия праводател, считайки се за правоприемник на всички активи, пасиви и фактически отношения на ТК Б.. Посочва, че е владял имота в периода 1996 г. – 2009 г. като част от Комплекс „К.” като осъществява в него туристическа дейност. В периода след 2009 г. – 2016 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е упражнявало владението върху имота, чрез трети лица, наематели, а именно "Т.х.Р.Х.", ЕООД, ЕИК .......................... и "ТХ Р. Х. " ЕООД, ЕИК ......................

Ангажирани са писмени и гласни доказателства и е направено искане за допускане на съдебно – техническа експертиза.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците А.

К. А., Х. К. Т. и Е. К. Ч., чрез адв. Т. И. от БАК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията за възникнало право на собственост на ищеца по силата на приватизационната сделка от 2000г., както и твърденията за включване на недвижимия имот в активите на ТК Б.. Оспорва се твърдението, че имотът е бил държавна собственост, като се посочва, че земята е била предоставена единствено за оперативно управление на предприятието с държавно участие, но не и в негова собственост. Излагат се подробни съображения за това, че имотът не попада в терена на къмпинг К., доколкото липсва картен материал, от който да се направи друго заключение. Посочва, че в издадените актове за държавна собственост от 1994 г. и 1996 г., на които се позовава ищецът, не са индивидуализирани границите на терена, липсва разписен лист с отразяване на отделните имоти, включени в тази площ. Поддържат се доводи за законосъобразност на проведената реституция в полза наследниците, респ. праводатели на ответниците. Затова се иска отхвърляне на главния иск. По предявения при условията на евентуалност иск се посочва, че ищцовото дружество не е упражнявало постоянно, непрекъснато и явно владение върху имота.

В условията на евентуалност от ответниците физически лица са заявява възражение за придобивна давност в периода от 2011 г. до 01.01.2021 г.

Ангажирани са писмени и гласни доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „ТРАНСФОРМЕР“ ООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

2

Твърди се, че дружеството е придобило процесия имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № ....., том ....., дело № .........., вх. рег. № ........................ г. на Агенция по вписванията, като владението върху имота е било предадено на "ТРАНСФОРМЕР" ООД още преди нотариално изповядване на сделката - безпрепятствено, без каквото и да е противопоставяне от друго лице за установяване на владение.

По воден спор за отнето владение между ищеца и ответното дружество е било установено по съдебен ред, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не е владяло имота. Затова се прави възражение за придобивна давност, като се присъединява и владението на праводателите – физически лица, упражнявано в период от над десет години. Посочва още, че процесният имот не е бил част от капитала на държавното предприятие и не е придобит от ищеца по силата на приватизационната сделка, тъй като не може да бъде установено включването на земята като част от неговите активи и поради липса на конкретизация на отделните активи и пасиви на дружеството.

Предявените евентуално съединени искове са с правно основание чл. 108 ЗС.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че процесният поземлен имот с идентификатор .......................... е идентичен с бивш имот № ..............., който съгласно скица № К00933/12.02.2001г. представлява нива, с площ от 3.464 дка, находяща се в местността „М.“ в землището на гр. С., при граници: имот № ................., къмпинг на „ХЕЛИО - ТУР-С“ АД, а съгласно скица на поземлен имот № 20386/02.06.2011г. издадена от АГКК представлява имот с идентификатор .........................., с трайно предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – .........., при съседи ............................, .....................

По делото е представено съдебно решение№ 1695/17.01.2000 г. по гр.д.№ 827/1999г. на БРС, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху 3.464 дка, в местността М., имот № ............... в на землището на гр. С..

С решение № 120 от 16.03.2000г. на ПК-С. по заявление вх.№ 107/04.03.1997г. е възстановено правото на собственост на М.Х.Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници нива от 3.464 дка, пета категория в местността М., имот № .............., по картата на землището.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ......, том ......, рег. № .........., дело № ........ от ..........г. на нотариус А.Д., дарителят М.Х.Т. се разпоредила с имот № ............... в полза на своите деца, като на сина си Х. К. Т. е дарила 1464/3464 ид.ч. кв.м., а на дъщерите си Е. К. Ч. и А. К. А. – по 1000/3464 кв.м.ид.части. С нотариален акт за дарение № ......, том ........., рег. № ..........., дело .......... от ............ г. на нотариус Ст. Д., тримата съсобственици Е. К.

Ч., А. К. А. и Х. К. Т. са дарили имота на М.С.Д. – дъщеря на Е.Ч.. Видно от нотариален акт за дарение № ........., том ........, рег. № .........., дело № .......... от ............... г. на нотариус Ст. Д., имотът е прехвърлен от М.С.Д. отново на Е. К. Ч., А. К. А. и Х. К. Т., които с нотариален акт за покупко-продажба № ........., том ......., рег.№ ........, дело № ....... от ............ г. на нотариус Ст.

Д., са продали процесния имот на ответното дружество „ТРАНСФОРМЕР” ООД, ЕИК .........................

Ищецът е ангажирал писмени доказателства във връзка със заявените от него права Акт № 656/04.07.1994г. за държавна собственост и Акт № 226/11.09.1996г. за държавна собственост, с които първо са актувани имотите построени върху държавна земя от 350 дка, а с втория акт е актуван недвижим имот - къмпинг „К.“, държавен терен от 217.40 дка и сгради подробно описани в приложенията, като в актовете не са посочени отделните имоти с номера или други индивидуализиращи белези, които попадат в територията на къмпинга. В АДС № 656/04.07.1994г. е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД - гр. С..

3

За изграждането на къмпинга са представени по делото Протокол №165/08.10.1971г. на комисия назначена от председателя на Държавния комитет за планиране, с който е определена приблизителна площадка за строежа на „Къмпинг К.“ по реда на чл. 7 от Закона за опазване на работната земя (отм. 1973г.). С Протокол от 09.05.1972г. от заседание на междуведомствен експертен съвет, назначен със Заповед №179/26.04.1972г. на председателя на Държавния комитет за планиране, е взето решение за определяне за окончателна площадка за Курортен комплекс и къмпинг „К.“ – Бургаски окръг за нуждите на ДСО „Б.“ в размер на 350 дка. В протокола, изрично е упоменато, че точният размер на площадката следва да се определи с генплана при отчуждаване на земята. В Акт №1/12.07.1972г. за трасиране и въвеждане във владение ТК „Б.“ Бургас върху отредените му южно от гр. Б. терени за къмпинги и курортни комплекси се цитира Заповед №648/01.07.1972 година на Председателя на ОНС – Бургас, с която се одобрява отреждането на терени, в това число терена на Комплекс „К.“ в землището на гр. С. с площ 350дка. Със заповед от 07.02.1973г. е разрешено на ТК Б. да изгради къмпинг върху общо 131.5 дка залесена и незалесена горска площ, без площта да се изключва от държавния горски фонд.