Решение № 4593 от 13.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4593

Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260701120 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалби на А. А., [държава], с настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец: [населено място], Транзитен център на ДАБ при МС, подадени лично от лицето и чрез адв. Д. Г., против Решение №УПП-35 от 21.07.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата, подадена лично от лицето, се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. На първо място се навеждат доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като се сочи, че не било изследвано в достатъчна степен обстоятелството, че причините оспорващият да напусне страната си на произход били свързани с преследване от *****, действащи през границата с [държава]. Оспорващият счита, че не била обсъдена в достатъчна степен ситуацията в страната му на произход, а просто била направена констатация, че ситуацията в държавата не обуславя предоставянето на закрила. Бланкетно било констатирано, че степента на предоставяне на международна закрила на граждани от тази държава в рамките на ЕС е под 20 процента. Поддържа се, че тези пропуски противоречали на нормата на чл. 4, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като по силата на цитираните разпоредби органът бил задължен да събере служебно и да прецени доказателства във връзка със заявеното от кандидата и не можело да пренебрегва ноторно известни обстоятелства. Поради това административният орган следвало да събере доказателства относно актуалната обстановка в [държава] и въз основа на нея да прецени дали ситуацията в страната сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ и необходимост от предоставяне на субсидиарна закрила по смисъла на чл.15 от Регламент (ЕС) 2024/1347. Сочи се, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следвало да са актуални. Оспорващият счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, решаващият орган произнесъл своето решение при липса на достатъчно мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение.

В жалбата, подадена чрез адв. Г., се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които били от съществено значение, за да се прецени необходимостта от предоставяне на исканата закрила. По този начин административният орган нарушил нормите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените обяснения. Навеждат се и доводи, че направените от административния орган изводи са неправилни и необосновани. Оспорващият заявил, че има две причини да напусне [държава], първата от които била свързана с обстоятелството, че семейството му произхожда от [държава], поради което не били признати за граждани на [държава], не им се издавали документи и не се ползвали с правата на граждани. Интервюиращият орган обаче приел, че кандидатът е [държава]. Втората причина кандидатът да напусне [държава] била свързана с това, че областта, от която произхожда – ******, се намирала на границата с [държава] и често била обект на въоръжени сблъсъци и военни действия, които създавали страх у местното население, че може да стане жертва на насилие. Сочи се, че въпреки това, интервюиращият орган не направил задълбочен анализ на актуалната обстановка в областта, от която произхожда жалбоподателя, с оглед на степента на безогледно насилие, а се позовавал на обща и фрагментарна информация от справката за страна на произход, изготвена от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС. Твърди се също, че ответникът не разгледал ситуацията в страната на произход и по отношение на правата на малцинствените групи, в частност - от ****** произход, възможностите за ефективна държавна закрила спрямо тях. В този смисъл оспореният акт бил издаден, без да бъдат разгледани относими и свързани с изложените от кандидата опасения, и без да бъдат обсъдени въпроси, които били от съществено значение за изясняването на случая. На следващо място, във връзка с посочената в оспореното решение разпоредба на чл. 42, параграф 1, буква „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, се навеждат доводи, че бил неправилен изводът на интервюиращия орган, че кандидатът не спада към категория лица, за които делът от 20 % или по-малко не може да се счита за представителен за техните нужди от закрила. Поддържа се, че доводът, че социалната група, към която принадлежал оспорващия, не е уязвима, както и че не може да се счита, че има нужда от специални процедурни гаранции, бил необоснован и недоказан. Твърди се, че в рамките на ускорената процедура, административният орган не направил задълбочена индивидуална преценка на обстоятелствата от бежанската история на кандидата на базата на анализ на ситуацията в страната и областта на произход, като разгледа всички относими факти и обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Навеждат се доводи, че в тази ситуация приложение може да намери разпоредбата на чл. 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1348. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и административната преписка да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне.

Ответникът, Интервюиращ орган при ДАБ към МС (М. К.), в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Попълнен е подписан от жалбоподателя Скрининг формуляр с рег. №УП-18071/17.06.2026 г. на ДАБ при МС, за извършен скрининг с начална дата 12.06.2026 г., в който е отбелязано, че гражданинът на трета държава А. А. не отговаря на условията за влизане, съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/399 и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух; че по време на скрининга не е идентифицирана уязвимост или специални нужди, и че гражданинът на трета държава не е отправил молба за международна закрила преди скрининга.

Молбата на А. А., [държава], за международна закрила от властите в Република България, е подадена и регистрирана с рег. №УП-18071/17.06.2026 г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист рег. №УП-18071/17.06.2026 г., с който чужденецът е регистриран като А. А., [държава], етническа принадлежност ****, роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, ***************, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите, братята и сестрите на чужденеца, за които е отбелязано, че се намират в [държава].

Под рег.№УП-18071/24.06.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. А., [ЛНЧ].

С обжалваното Решение №УПП-35 от 21.07.2026 г., издадено от Интервюиращ орган към ДАБ, след проведена в Транзитен център (ТЦ) – [населено място] – териториално поделение на ДАБ – МС по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България:

(т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от А. А. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от А. А. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„а“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от А. А. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна,

(т.3) на основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е постановено да бъде изпълнена наложената със Заповед рег. №6101 ПАМ-50 от 11.06.2026г. на МВР принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ – [държава], на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като е посочено, че в съответствие с чл. 68, параграф 3, б. „а“, предложение „ii“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 мярката се прилага незабавно, като подлежи на предварително изпълнение от датата, на която кандидатът е уведомен за това решение.

На 22.07.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, чрез преводач.

Подадената лично от лицето жалба срещу решението е депозирана чрез ДАБ при МС на 29.07.2026г., където е регистрирана под рег. №УП-18071 от същата дата, а жалбата, подадена чрез адв. Г., е изпратена директно до Административен съд – [област] на 29.07.2026г.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 17.06.2026 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

В Глава [Наименование] „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие, че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.

В чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква „в“, „е“ или „й“.

Доколкото предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установените с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, то при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, следва да бъдат прилагани онези разпоредби от ЗУБ, които не противоречат на Регламента.