Решение № 3845 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3845 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110211312 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на М. Й. Т. против Наказателно постановление № 574241/29.11.2024 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 47, ал. 1 вр. чл.

46, ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО).

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (неправилно приложен чл. 58, ал. 2 ЗАНН и неприсъствено съставен АУАН). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за недоказаност, процесуални нарушения (актосъставителят не е участвал в проверката; ненадлежно връчване на АУАН; непрецизно описание в НП) и за маловажност на случая. Моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2024 г., в 16:25 ч. жалбоподателят Т. ползвала превозна услуга на масовия градски транспорт на Столична община по линия *** в гр. София, в района на спирка „Пл. Ручей”, без валиден превозен документ.

При извършена проверка от Ц. М., А. В. и В. Т. – контрольори по редовността на 1 пътниците към ЦГМ, извърпена при слизане от превозното средство, това обстоятелство било установено и жалбоподателят се легитимирал с абонаментна карта, издадена на ученик – М. Д. Д..

След като опитът за заблуждаване на контролния екип останал неуспешен, Т. пожелала да закупи карта за еднократно пътуване от контрольорите, но й било отказано. В резултат на това, тя отказала да закупи карта за нередовен пътник, както и да получи екземпляр от съставения АУАН.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Ц. М., А. В. и В. Т. ; АУАН; НП; извлечение от електронна система; заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя (евентуално). Разпитаните свидетели изложиха ясен и последователен спомен за случая, включително и за обстоятелства, непопадащи пряко в предмета на доказване (като, например, бягството на проверяваното лице), поради което и доколкото цитираните от жалбоподателя известни разминавания в казаното от тях касаят нюанси и детайли, незащитима е теза за недоказаност (вкл. и касателно отказа за получаване на екземпляр от съставения АУАН, удостоверен с подпис на свидетел). Едновременно с това, в отграничение от доводите в жалбата, от приложеното към преписката извлечение от електронна система се потвърждава обстоятелството, че към процесната дата жалбоподателят не е имал издадена абонаментна карта (в който смисъл и показанията на доведения то него свидетел се опровергават от доказателствената маса). Отново в този ред на мисли, номерът на представената абонаментна карта, която проверяваният пътник е твърдял – да му дава право на ползване на градския транспорт по тази линия и цитиран в АУАН, съвпада с този от справката, а актосъставителят не би могъл да има знание за него, освен ако е бил действително представен на проверяващия екип.

Версията за присъствие и на лица, придружаващи жалбоподателя, се заражда, едва в съдебна фаза, а св. Данка Иванова разказва за случай в трамвай, макар и със сходни характеристики, поради което и казаното от Д. не следва да бъде обсъждано, в детайли.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги 2 инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (във връзка с възражението по същество, т. е. същият е имал връчен екземпляр на свое разположение, с който е могъл да се запознава когато и където пожелае, по свое лично усмотрение), но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Касателно материалната компетентност на наказващия орган, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА изрично регламентира възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината, като допълващ характер има нормата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, според която наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник, т. е. предвидена е изрична възможност наказателното постановление да бъде издадено от зам. кмет, както и за делегиране на правомощия от самия кмет (без посочване на изричен кръг от такива), поради което и съдът не намира основание да разглежда атакуваното постановление като издадено, без надлежна материална компетентност.

И в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички съставомерни обективни белези на инкриминираното деяние, кореспондиращи с реквизитите, предвидени като минимално съдържание в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Макар, в принципен план, доводът за липса на връчване на екземпляр от АУАН да почива на коректен прочит на доказателствата, същият не може да обоснове наличието на съществено процесуално нарушение, доколкото е резултат от липса на съдействие, от страна на пътника и никой не следва да черпи позитиви от собственото си незаконосъобразно поведение.

Въпросът със законосъобразното или не приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не следва да бъде обсъждан в детайли, доколкото подадената до съда жалба е била приета за разглеждане, т. е. за целите на настоящото съдебно производство, in bonem partem, жалбата е била приета за процесуално допустима.

Отново в този ред на мисли, в отграничение от твърденията на жалбоподателя, актосъставителят е пряк участник в проверката (макар такова изискване да не е предвидено в закона).

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 12.11.2024 г., в 16:25 ч. жалбоподателят Т. ползвала превозна услуга на масовия градски транспорт на Столична община по линия *** в гр. София, след спирка „Пл. Ручей”, без валиден превозен документ (легитимирайки се с чужд).

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Т. е 3 извършил административно нарушение, което законосъобразно е бил санкциониран. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като пътникът ползва обществен транспорт, без да притежава надлежно валидиран (т. е. редовен) превозен документ. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че ползва услуга, за която дължи заплащане /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на масовия градски транспорт (и по-конкретно – финансовата му обезпеченост), но се е отнасял безразлично към настъпването на общественоопасните последици. В тази връзка, продажбата на талони за пътуване от водача е уредена като алтернативен, но не и като единствен способ, като самият жалбоподател не е предприел действия по предварително закупуване (карти за пътуване могат да бъдат закупени и в търговската мрежа и дори по електронен път – чрез мобилно приложение), с което сам се е поставил в невъзможност да се легитимира, като редовен пътник в градския транспорт.

Разпоредбата на чл. 18, т. 1 от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (отм.) задължава пътниците в градския транспорт да притежават редовен превозен документ до слизането си на спирка, като съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредбата при констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен документ, пътникът закупува билет за еднократно пътуване, продаден му от контрольор. При отказ да закупи такъв билет на нарушителя се съставя АУАН на основание чл. 47, ал. 1 от Наредбата.

Съдът приема, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредбата задължения на физическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).

Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения с класическия интензитет, но не може да бъде подминато 4 обстоятелството, че жалбоподателката е манифестирала липса на критичност към извършеното (не е заплатена санкцията в редуциран размер и се е опитала да се легитимира с абонаментна карта, издадена на ученик), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото е административно нарушение, а не – маловажен случай.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2216512b-8f51-427d-b67e-0c97a062cb5e