Решение № 135 от 10.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда №20/10.02.2025г. по НОХД №665/2022г. по описа на Районен съд- С. подсъдимата С. Р. Р. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1 от НК, затова че за периода от 12.07.2021г. до 06.08.2021г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Х. А. К. от гр. С. като го уверявала, че притежава по банкова сметка в „ДСК“ ЕАД- С. парична сума в размер на 52000 лева, която не може да изтегли заради наложени от частен съдебен изпълнител запори върху банкови сметки и с това му причинила имотна вреда в общ размер на 16000 (шестнадесет хиляди) лева като деянието е извършено повторно.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата Р. като в жалбата се твърди, че изводът на съда за нейната виновност е неправилен, че тя е взела 2000 лева на заем от пострадалия, а той претендирал сумата от 16000 лева.

Иска се да се измени присъдата като се намали наложеното наказание.

Алтернативно се иска, ако не може да се намали наказанието, да се намали сумата, присъдена като обезщетение за причинени имуществени вреди, както и ако може да бъде променен режима за изтърпяване на наказанието в по- лек.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата като счита, че тя не е извършила 1 престъплението, за което е обвинена. Моли да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова като подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Алтернативно предлага да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.

В съдебно заседание прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна във всичките й части. Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в съдебно заседание счита, че въззивната жалба на подсъдимата е неоснователна.

Намира, че постановеният първоинстанционен акт е законосъобразен и правилен, както в неговата наказателна част ,така и в гражданско- правната му част. Моли да се потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен и правилен. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

В личната си защита подс. Р. поддържа казаното от защитника си като счита, че присъдата не е справедлива и иска да бъде призната за невиновна като й бъде изменен режима на лек или общ, както и намаляване на сумата, тъй като не била взела такива пари от пострадалия. Моли сумата да бъде намалена поне наполовина, тъй като са живели общо и са имали близки отношения. Не виждала как го е измамила. В последната си дума предоставя на съда да прецени за присъдата като моли да бъде призната за невиновна или смяна на режима, както и намаляване на сумата.

Настоящата жалба е подадена от подсъдимата, която има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 от НПК и в 15дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустима.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от подсъдимата и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК направи извода, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, действайки като втора по ред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата на подсъдимата и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимата в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

В началото на месец юли 2021г. подс. С. Р. се запознала с пострадалия, св. Х. А. К. от с. Чинтулово, общ. С.. По време на разговора помежду им той й 2 споделил, че познава конкретно лице от мъжки пол, с което са работили заедно в хлебозавод във Федерална Република Германия. Тогава подс. Р., по името на този човек, започнала да обяснява на св. К., че това бил съпруга й, който бил починал наскоро в резултат на пътнотранспортно произшествие в чужбина.

Разменили си телефон за връзка и впоследствие подсъдимата решила да се свърже с него с цел да го убеди да я подпомага парично под предлог, че й трябват средства за да й бъде вдигнат наложения запор върху банковите сметки. По същото време тя била във фактическа раздяла със съпруга си и живеела със св. А. С. А..

В периода от 12.07.2021г. до 06.08.2021г. подс. Р. и св. К. разговаряли многократно като тя му обяснявала нуждата си от пари с необходимост да се вдигнат запори по нейни сметки, за да бъде изтеглена по- голямата сума пари като повтаряла пред него тази причина и в последващите си разговори през периода на инкриминираното деяние. Комуникацията помежду си осъществявали лично и по телефона.

Мобилните телефони, които подс. С. Р. използвала били два, единият с IMEI 1- 867991055900379 и IMEI 2- 867991055930491 и се ползвал със СИМ карта с №0878326070. Вторият мобилен телефон бил с IMEI 1358078141902241/03 и IMEI 2- 358078141902258/03 и се ползвал със СИМ карта с №0879908834.

Св. К. използвал мобилен телефон със СИМ карта с №0893846943.

Св. А.A. използвал мобилен телефон със СИМ карти с номера *** и ***.

В период от 12.07.2021г. до 06.08.2021г. св. К. многократно давал различни суми пари на подс. Р., както лично на нея, така и на човека, когото тя изпращала да получи парите, св. А.A., наричан от нея по име „Гошо“.

На 12.07.2021г. подс. С. Р. разговаряла със св. К.. Казала му, че поради смъртта на мъжа й, очаквала като обезщетение от застраховка да й изплатят пари по банковата й сметка. Споменала му, че имала пари от работата си в Англия, които били по запорирана нейна банкова сметка в Банка „ДСК“.

Обяснила му, че поради запора не можела да изтегли наличната по нейната сметка парична сума в размер на 52000 лева. Като причина за наложените по банковите й сметки запори тя изтъкнала, че станала поръчител на жената на брат си, П.П. Д.а. Св. К. й повярвал. В действителност наложените банкови запори били в резултат на неизплатени парични задължения от самата подсъдима.

Използвайки доверието, с което подходил св. К. към нея подс. Р. започнала периодично да му се обажда по телефона като му обяснявала, че има много проблеми, свързани с наложените запори по нейни банкови сметки.

Говорела му, че е станала поръчител (гарант) на жената на брат си, П. Д.а, която не била заплащала кредитите си навреме. По същото време св. А.A. бил зависим от нея, тъй като нямал свои финансови средства, с които да обезпечава ежедневните битови разходи по време на съжителството им. Подс.

С. Р. решила да се възползва от него, без да му пояснява за какво са й 3 необходими сумите, които свидетелят К. ще й предава чрез него.

За целта, по време на проведен телефонен разговор на 13.07.2022г. в гр.

С. между подс. Р. и св. К. тя му повторила, че заради наложения й запор не може да изтегли парите, които очаквала като обезщетение. Не можела дори да изтегли и преведените й от Англия трудови възнаграждения, където работила дълго време преди да си дойде в България. Обяснила му, че имала натрупана сума в банковата си сметка в размер на 52000 лева. Уверила го, че не може да я изтегли, заради наложения й запор. Помолила го да й помогне с парични средства, за да вдигне запора. Обещала му, че след това ще му върне парите.

Поискала и конкретна сума в размер на 400 лева, за която обяснила, че ще й послужи да освободи посочената голяма парична сума. Разговорът бил проведен от подсъдимата от телефон, ползван от нея със СИМ карта с №0879908834.

Подсъдимата и св. К. се били разбрали още в началото, че парите, които й дава, ще му бъдат върнати, но за да стори това първо следва да изтегли средства от собствената си сметка в банката и твърдяла, че размерът на същите възлиза на 52000 лева. Той не се усъмнил в наличието на такава сума, тъй като тя му говорела за обезщетение от възникнало застрахователно събитие- смърт на съпруга й при ПТП. Затова той бил спокоен и решил да предоставя на подсъдимата финансова подкрепа, воден от създаденото впечатление от нея, че ще му върне парите.

След като пострадалият К. се съгласил да помогне на подс. Р., тя поискала от него да се срещнат пред банка „ДСК“, до пицария „Рагаци“ в гр.

С.. Обяснила му, че трябва да отидат в банката и да проверят каква парична сума трябва да бъде внесена по сметката й, за да се вдигне запора.

След като влезли в офиса на банката, св. К. останал до вратата, а подс. Р. се приближила до гишето на специалист- банкови операции в „ДСК“ ЕАД, ФЦ- С., св. Мартина Г. и на висок глас попитала дали й е вдигнат запора по сметката, защото очаквала голяма сума пари от Англия. Служителката й отговорила, че запорът не бил вдигнат. След това подс. Р. отново на висок глас, за да я чува св. К. попитала какво трябва да направи, за да се вдигне запора. Служителката й обяснила, че трябва да се изплати задължението пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ), който бил наложил този запор.

Служителката й предоставила банкова сметка, по която следвало да се внася дължимата сума.

Убеден в правотата на думите на подсъдимата св. К. й дал сумата от 450 лева на ръка, за да може тя да я внесе по сметката на ЧСИ. Подс. Р. обяснила, че ще внесе сумата по „Изипей“, защото познавала служителката на финансовата институция в кв. „Сини камъни“. Заедно отишли до „Изипей“ в гр. С., кв. „Сини камъни“. Там тя позвънила по телефона на св. А. и той пристигнал. Представила го пред св. К. като неин племенник „Гошо“. Двамата започнали да се карат за пари и „Гошо“ дал на подс. Р. сумата от 100 лева.

След като имала в себе си сумата от 550 лева, получена от постр. К. и от „Гошо“, тя влязла сама в офиса на „Изипей“ като уверила св. К., че ще я внесе.

4

Вместо това оставила парите в себе си.

На следващия ден 14.07.2021г. подс. Р. отново позвънила на св. К. и му обяснила, че не й достигала сумата от 350 лева, за да вдигне запора. Св. К. със своя автомобил взел подсъдимата от дома й и я закарал до същия офис на „Изипей“ в кв. „Сини камъни“ на гр. С. като й дал сумата от 350 лева.

По делото е приложена справка от „Изипей“ (стр. 49 и 50, Том I на ДП), а също така е изготвена и съдебно- икономическа експертиза по досъдебното производство. От тях е видно, че на 14.07.2021г. подс. Р. е наредила сама на себе си два превода в размер на 350 лева и в размер на 180 лева като веднага след това е изтеглила тези суми на касата.

На 14.07.2021г. подс. Р. отново позвънила на пострадалия К. и му обяснила, че е в гр. София, за да погаси част от задълженията си пред ЧСИ като ще се опита да разсрочи останалите задължения, за които твърдяла, че са свързани със запора върху банковата й сметка. Казала му, че се налага св. К. да й изпрати сумата от 800 лева чрез племенника й „Гошо“, защото имало проблем. Поръчала „Гошо“ да й изпрати тази сума по „Изипей“. Пострадалият К. се срещнал със св. А., когото знаел като „Гошо“ на паркинга на болница „Хаджи Д.“ в гр. С.. Там му дал посочената парична сума. Св. А. взел парите за подсъдимата.

На 15.07.2021г. подс. Р. позвънила на св. К. и отново му обяснила, че се налага да й даде още пари, докато била по нейни думи в София. За парите отново казала, че ще получи чрез св. А. „Гошо“. Поискала сумата от 630 лева, но св. К. решил да даде на „Гошо“ по-голяма сума в размер на 750 лева, при нужда от непредвидени разходи. Предал сумата на св. А. отново на същото място. Той я взел и предал на подсъдимата в гр. С., където всъщност тя се намирала.