Определение № 722 от 28.04.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 722

Шумен, 28.04.2026 г.

Административният съд - Шумен - V състав, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Стергиовска административно дело № 246/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.171 т.1 б. з / гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г. А. Г. [ЕГН] от гр. В. П., ул.»Б. С.» бл.76, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2531805/25.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Варна, в която на осн. чл. 166 ал.4 от АПК е обективирано искане за спиране на изпълнението на административния акт.

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество. По отношение на искането за спиране на изпълнението се посочва, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до ежедневни загуби, изразяващи се в претърпени вреди и пропуснати ползи, с оглед невъзможността да упражнява професионалната си дейност, доколкото работи на длъжност „шофьор“ на товарен камион, за което е представен трудов договор № 327/10.02.2026 г.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал.1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Налице е допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение. На следващо място, разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на искането за спиране на изпълнението – да не се предвижда забрана за съдебен контрол. Такава забрана ЗДвП не съдържа. На трето място, условие за допустимост на искането е наличие на оспорване срещу законосъобразността на административния акт, по отношение на който специален закон допуска предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото с жалбата срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2531805/25.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Варна, е направено искането за спиране.

С оглед на горното искането за спиране по което е образувано настоящото адм.д. №246/2026 г. е ДОПУСТИМО за разглеждане.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

В жалбата е посочено особено искане със съдържание да се спре изпълнението на заповедта като се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до ежедневни загуби, изразяващи се в претърпени вреди и пропуснати ползи, с оглед невъзможността да упражнява професионалната си дейност и да получава възнаграждение.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.

За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на юридическите лица). Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно вредите които ще има жалбоподателя са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на трудова дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси.

По делото действително е приложен трудов договор на молителя, от който е видно, че трудовата функция, която му е възложена е „шофьор“, което само по себе си не попада в приложното поле на понятието значителна или труднопоправима вреда, респ. не би могло да се противопостави на обществените отношения, чиято защита се цели с допускането на предварително изпълнение.

Отделно от това, от молителя не се посочват нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта.

Още един аргумент за неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт – било имуществени или неимуществени такива, подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.

В случая запазване живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, е особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки по чл. 166, ал.2 вр. ал.4 от АПК за постановяване спиране изпълнението на оспорения акт.

Водим от горното и на осн. чл. 166, ал.3 вр.ал.2 вр. ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особено искане на Г. А. Г. [ЕГН] от гр. В. П., ул.»Б. С.» бл.76, обективирано в жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2531805/25.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: