Определение № 482 от 13.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Варна, 13.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000301 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Фрайдейс” ЕООД- гр. Варна, ЕИК 205861353, подадена чрез адв. Н. Н. от АК-Варна, срещу решение № 147/30.03.2026г., постановено по т. д. № 802/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да опразни и предаде на „Момина чешма“ ЕООД- гр.

Разград, ЕИК 116591837, държането на недвижимия имот, предмет на договор за наем от 28.01.2020г., а именно: самостоятелен обект с идентификатор **************** по КККР на гр. Разград, с предназначение за търговска дейност и площ 287.35 кв. м. на ниво едно и 34.33 кв.м. на ниво две, находящ се в гр. Разград, пл. „Момина чешма“ № 1.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Конкретно се релевират твърдения, че съдът е тълкувал договорните клаузи в нарушение на чл. 20 ЗЗД ВОС, които са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, при което е достигнал до погрешния извод, че процесният договор предвижда възможност в полза на наемодателя за едностранното предсрочно прекратяване на наемното правоотношение, респ. че отчитайки валидното му упражняване предявеният от наемодателя иск е основателен и доказан. Цитира относима практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 1

ГПК във връзка с приложението на чл. 20 ЗЗД. Излага се че съдът незаконосъобразно е променил смисъла на текста на договорната клауза на чл.10.2, възприемайки неправилно, че с анекса към договора от 02.01.2024г. страните са постигнали съгласие и са предоставили право на наемодателя за едностранно прекратяване договора за наем преди изтичане на срока. Твърди, че страните не са имали намерение, по силата на чл. 2 от Анекса, да създават правна възможност за наемодателя едностранно да прекрати договора..

Обстоятелството, че липсват внесени изрични промени в текста на чл. 12 от договора, според представителя на въззивника, обуславя извода, че тези договорни клаузи са запазили първоначалната си редакция и ясен смисъл, поради което и обвързват с действието си страните. Въззивникът счита, че предвид попадането на текста на чл. 10.2 от Договора в раздел IV „Неустойка, обезщетение”, в действителност отразява волята на страните да променят единствено размера и предпоставките за дължима неустойка при неизпълнение на конкретно договорно задължение, но не и основанията за прекратяване на договора. Твърди се също, че дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 2 от анекса се е нуждае от тълкуване, съдът е допуснал необосновано изменение воля на страните, с което е допуснато нарушение и на заложения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободно договаряне, като тълкуваното е извършено изолирано, без да се съобразят и останалите клаузи на договора и действителните отношения между страните, което е довело до неправилност на извода за основателност на исковата претенция.

По отношение на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения се излагат оплаквания, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи на ответника по иска, изложени в отговора на исковата молба и наведени своевременно в проведеното по делото о.с.з. (в т.ч. възражението, че съгласно чл. 11 от Договора, останал непроменен от анекса от 02.01.2024г., договорът може да бъде изменен или допълнен само в писмена форма и по взаимно съгласие между страните). Освен това, в нарушение разпоредбата на чл. 146 ГПК съдът е разгледал непредявено от ответника възражение, т.е. с обжалваното решение съдът е разгледал възражение на ответника за неизпълнение условията на чл. 2 от Анекса от 02.01.2024 г. към договор за наем и е квалифицирал същото като заявено при условие на евентуалност възражение по чл. 90, ал. 1, изр. първо ЗЗД, каквото възражение в депозирания отговор на исковата молба ответникът не е заявявал. Освен че е нарушен е 2 принципа на диспозитивното начало, съдът е пропуснал при изготвянето на доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, обективиран в Определение № 260/16.02.2026г. по т.д. № 802/2025г. на ВОС, приет за окончателен с протоколно определение от 20.03.2026г., да укаже на страните за разглеждането му, съответно на ответника не са давани указания за конкретизиране твърденията в тази насока и смисъл.

Моли съда да отмените обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на съдебно - деловодни разноски съобразно изхода от спора.

В срока по чл.263 ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна „Момина чешма” ЕООД, ЕИК 116591837.

След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбата, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е надлежно администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна, и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства в тази инстанция.

Предвид така очертания от въззивната жалба спор въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства, свързани с приложение на императивни правни норми. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 ГПК.

Въз основа на изложеното, на осн. чл. 268 ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Фрайдейс” ЕООД- гр.

3

Варна, ЕИК 205861353, подадена чрез адв. Н. Н. от АК-Варна, срещу решение № 147/30.03.2026г., постановено по т. д. № 802/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.

НАСРОЧВА в. т. д. № 301/2026г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 13:30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.

ДОПЪЛНИТЕЛНО, на осн. чл. 7 ГПК, УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления чрез портала ЕПЕП.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ ПРЕПИСИ от определението на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4