Решение № 75 от 12.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Монтана, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500032 по описа за 2025 година

Производството по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на хххх подадена чрез пълномощник адвокат И. М. против решението на РС Лом № 344/21.10.2024г., постановено по гр. дело № 2344/2023г. по описа му, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя срещу хххх обективно съединени осъдителни искове за заплащане сумата 20 000 лева главница по договора за заем, ведно със законна лихва, както и за заплащане сумата 8899.98 лева обезщетение за забавено изпълнение.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано, поради превратно и тенденциозно тълкуване и оценка на събраните доказателства. Изложени са доводи, че от събраните в хода на делото доказателства се установява наличието на сключен неформален договор за заем с предаване заемната сума в държане на заемателя, а при липса на доказателства за падеж, съдът е следвало да приеме исковата молба за покана. Позовава се на разпоредбата на чл. 292,ал.1 във връзка с чл. 301 ТЗ относно действията на представляващия ответното дружество. В подкрепа на твърдението за сключен договор за заем в жалбата е направен анализ на събраните в хода на делото доказателства, като се твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът е взел предвид обясненията на трето на спора лице без същото да е разпитано като свидетел. Твърди се и процесуално нарушение с отказа на съда да приеме представени във връзка със заключението на приетата експертиза писмени 1 доказателства, относими към установеното от експертизата неправилно осчетоводяване на сумата по заема. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове , ведно със законните последици. Претендира разноски.

Въззиваемата страна хххх чрез пълномощник адвокат Н. В. с подаден в срок писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Във въззивното производство по искане на жалбоподателя и при предпоставките на чл. 266,ал.3 ГПК са приети писмени доказателства - договор за възстановяване на суми от 15.09.2023г. , анекс към същия и платежно нареждане.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.

259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, съобразно правния интерес от обжалване и е допустима за разглеждане .

Предмет на въззивна проверка е изцяло постановеното от РС Лом решение № 344/21.10.2024г. , с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателяхххххсрещу хххх обективно съединени осъдителни искове за заплащане сумата 20 000 лева главница по договора за заем, ведно със законна лихва, както и за заплащане сумата 8899.98 лева обезщетение за забавено изпълнение.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 240 и сл. във връзка с чл. 79,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

За да отхвърли исковете съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено при условията на главно и пълно доказване от ищеца наличието на облигационна връзка между страните с основание сключен на 18.09.2019г. договор за заем при липса на доказателства за поето от ответника задължение за връщане на сумата 20 000 лева.

Постановеното от първостепенният съд решение е правилно, като съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и логическо единство събраните по делото доказателства и при спазване процесуалните правила правилно е установил фактическата обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се в мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведени от жалбоподателя във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

С исковата молба, подадена на 07.12.2023г., ищецът е навел твърдения, че на 18.09.2019г. в изпълнение на неформален договор за краткосрочен заем е превел на ответника по банковата му сметка сумата 20 000 лева, като страните са постигнали съгласие за връщането й в срок до 01.10.2019г.. Поддържал е , че сумата от 20 000 лева не е върната към датата на исковата молба, въпреки многократните разговори между страните за това.

2

Ответното дружество е оспорило исковете с твърдения,че между страните не е сключван посочения в исковата молба договор за заем, като в периода 2010 – 2019г. ищецът е бил в договорни отношения с Рали Рангелов в качеството му на земеделски производител , като двете дружества , страни по делото са имали и договорни отношения по договори за продажба на стоки, като към настоящия момент отношенията между представляващите дружествата управители и собственици на капитал им са влошени и между тях се водят съдебни дела.

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.09.2019г. Д А в качеството си на управител нахххх е превела по банкова сметка на хххх с управител хххххсумата 20 000 лева с посочено в банковото бордеро, приложено по делото, основание –личен заем.

Установено е също така, че сумата от 20 000 лева не е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества като заем, не е декларирана от страните по реда на ЗКПО в годишната данъчната декларация за 2019г. като заем, както и че до 2023г., когато по отношение дружеството хххххе започнала проверка от НАП едноличният собственик на капитала и негов управител хххх не е търсила от ответното дружество връщане на сумата 20 000 лева.

Няма доказателства по делото кога сумата от 20 000 лева е постъпила по сметката на Нира Агро предвид наредения превод и разпоредбата на чл.75,ал.3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ, според които плащане на парична сума по банков път се счита извършено със заверяване сметката на кредитора . Вещото лице в с.з на 19.06.2023г. сочи, че процесната сума от 20 000 лева е влязла в банковата сметка на ответника , но извод за това е направен единствено въз основа на счетоводните записвания при ответното дружество, където сумата от 20 000 лева е осчетоводена със счетоводна операция № 655/30.09.2019г. с основание вноска по приходен касов ордер № 40/18.09.2019г. , т.е като вноска на каса. Несъмнено е установено по делото с оглед заключението на вещото лице по приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, че извършеното осчетоводяване на сумата 20 000 лева в ответното дружество е неправилно с оглед изискванията на Закона за счетоводството, но това обстоятелство и данните за възстановена на Стена ЕООД сума от водилата счетоводството му фирма В К ЕООД във връзка с ревизията на НАП, предвид приложения договор от 15.09.2023г. и ревизионния акт, не установяват , че х чрез управителххя си Р хххе поела задължение къмх да върне кхххато заем получената сума от 20 000 лева. Безспорно е, че страните по делото са търговски дружества, а посоченото в банковия документ от 18.09.2019г. основание „личен заем“ е относимо към физически лица.

Безспорно е също така, че през 2019г. между двете дружества са съществували търговски отношения по повод договори за продажба на торове, семена и препарати с продавач Нира Агро и купувач Стена , по които Стена е извършвала плащане на суми по фактури. Безспорно е също тала, че управителят на х като ЗП е възлагал на Стхххена ЕООД да извършва от негово име действия свързани с дейността му като земеделски производител по сключен 2010г. договор за услуга, актуален и към 2019г., видно от сключения на 03.01.2019г. анекс към договора за услуга и даденото от Рали Рангелов в тази връзка на ххххх пълномощно от 04.01.2019г..

3

По делото като свидетел е разпитана хдъщеря на Дора Айгърова и в трудовххххоправни отношения от 2021г. със х, която предххи това е работила към хато земеделскиххх производител. Предвид близката си родствена връзка схххх и отношенията си със х, то е налихххце заинтересованост на свидетелката от изхода на спора и достоверността на показанията й съгласно чл. 172 ГПК следва да се прецени с оглед на всички събрани по делото доказателства и със засилена критичност. Съдът приема за обективно показанията й относно това, че Стена ЕООД и Рали Рангелов са се помещавали в един офис, между х и хихххмало тъхххрговски отношение по договори за продажба на торове, препарати и семена, както и че за процесния заем се разбрало едва след проверка на НАП, тъй като по отношение на тези факти по делото са налице и други доказателства – данни за проверката от НАП и заключението на СЧЕ. Показанията й относно това, че често се случвало х да иска заемиххх от хххх, като всички са връщани, а само процесния заем не е върнат, както и че процесния заем е искан от Р Р за да плати фактура за препарат на друга фирма не се подкрепят от останалите по делото доказателства, поради което и съдът ги приема за необективни и не ги кредитора. Липсват доказателства за твърдените над 10 заемни правоотношения между страните по делото, както и за сключвани от хххх договори, по които е закупувал препарати от други фирми. В показанията си свидетелката сочи, че си спомня конкретно само процесния заем, тъй като за него се води делото, а за останалите такива няма ясени спомени , което е още едно обстоятелство, изключващо обективността на показанията й. От друга страна са налице и доказателства по делото за влошени отношения между свидетелката и Рали Рангелов по повод водени от него срещу нея дела във връзка с дейността му като земеделски производител.

При така установената фактическа обстановка, то липсват каквито и да било доказателства ответното дружество да е поемало задължение към Стена ЕООД да върне сумата 20 000 лева като предоставен му заем. Вярно е поддържаното във въззивната жалба, че договорът за заем е реален и за валидността му законът не изисква спазване на специална форма. Но следва да се отбележи също така, че този договор е двустранен и следва да е налице съгласие на двете страни за сключването му / чл. 8 ЗЗД/ - съвпадение на двете насрещни волеизявления – на ищеца да предостави определена сума в заем и на ответника – да поеме задължение да върне тази сума като заем. Съгласно чл. 240 ЗЗД , приложим и към договора за заем , сключен между търговци при липса на специална уредба в ТЗ , с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава за върне заетата сума. Доказателства, че хххх чрез управителя си Рх Рх изразила воля за връщане сумата 20 000 лева по делото липсват. В случая чл. 292,ал.1 ТЗ не намира приложение, доколкото разпоредбата има предвид трайни търговски отношения , каквито между страните с предмет заемни правоотношения по делото не се установяват. Трайните им търговски отношения са били по сключвани договори за продажба на препарати ,торове, семена и други, свързани с основания им предмет на търговска дейност, посочен и по партидите им в ТР. Не е приложима и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като по делото няма доказателства преди подаване исковата молба ххххкато управител на хххх да е знаел, че по банковата сметка на дружеството е получен превод от 20 000 лева с основание личен заем, 4 доколкото счетоводна тази сума не е отразена във водените книги като заем.

Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството ,че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр.“ В този смисъл решение №192/07.11.2014 г. по гр.д.