Определение № 279 от 12.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20242000600302 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от осъдения К. Г. Г., ЕГН: **********, понастоящем в Затвора - Бургас, срещу определение № 466/21.11.2024 г., постановено по ЧНД № 461/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ – гр. София сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволството на жалбоподателя е насочено срещу това, че с решението на НБПП е определен максималния размер от 170 лв. за адвокатското възнаграждение, при положение, че в разпоредбата на чл. 22б от Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено, че възнаграждението за правна помощ в производство за определяне на общо наказание е от 80 до 170 лв. Според жалбоподателя, сумата, която трябва да заплати следва да бъде от 125 лева, която се явява среден размер според разпоредбата на чл. 22б от цитираната Наредба.

В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се заявява позиция за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в 1 жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С определение № 349/31.08.2023 г. по ЧНД № 461/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е било определено общо наказание на осъдения К. Г. Г. измежду наложените му по пет НОХ дела, като му е наложено най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от две години, и на основание чл. 24 от НК същото е увеличено с четири месеца до общ размер от две години и четири месеца.

По жалба на осъдения Г. срещу този първоинстанционен съдебен акт е било образувано ВЧНД № 208/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като с решение № 88/13.11.2023 г., постановено по това дело, е било потвърдено определение № 349/31.08.2023 г. по ЧНД № 461/2023 г. на Окръжен съд – Сливен. Същото е влязло в сила от 13.11.2023 г.

В производството по ВЧНД № 208/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, защитата на осъдения К. Г. Г. е била осъществявана от служебен защитник – адв. Ст. Ст. от АК - Бургас. Последният бил определен от съответния адвокатски съвет по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за правната помощ, в изпълнение на решение за предоставяне на правна помощ на осъдения Г., взето с разпореждане № 147/02.10.2023 г. на съдията – докладчик по делото. С протоколно определение от 23.10.2023 г. съдебен състав на Апелативен съд – Бургас, на основание чл. 94, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НПК, назначил така определения процесуален представител - адв. Ст. Ст. от АК Бургас за служебен защитник на осъдения К. Г. в производството по ВЧНД № 208/2023 г. на АС – Бургас.

Видно от материалите по делото адвокат Ст. Ст. е участвал като служебен защитник на осъдения Г. при разглеждане на производството за определяне на общо наказание във въззивната инстанция.

След влизане в сила на определението за кумулация, първоинстанционният съд бил сезиран на 13.11.2024 г. с писмо от НБПП, 2 съдържащо изрично искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с осъществена служебна защита на осъдения К. Г.. От приложеното към писмото Решение № БС-1090-22652/2024 от 12.09.2024 г. на председателя на НБПП е видно, че на основание чл. 22б от Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник адв. Ст.

Ст. било определено и изплатено възнаграждение в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева за предоставената на К. Г. правна помощ в съдебното производство по ВЧНД № 208/2023 г. по описа на АС – Бургас.

С обжалваното първоинстанционно определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, К. Г. бил осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 170 лева, представляваща разноски по делото за предоставена правна помощ по ВЧНД № 208/2023 г. на АС – Бургас.

При така установените факти, оплакването на жалбоподателя е неоснователно.

По силата на чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК , съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Цитираната разпоредба има императивен характер. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009г. на ОСНК на ВКС, подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита. По делото е установено, че към момента на назначаване на адв. Ст. Ст. за служебен защитник на жалбоподателя, е била налице хипотезата на задължителна адвокатска защита по чл. 94, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НПК , тъй като К. Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас. Предвид на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, осъденият Г. дължи заплащане на направените в производството разноски за възнаграждение на назначения му служебен защитник.

3

Настоящият въззивен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че присъдената сума от 170 лева за адвокатско възнаграждение е завишена.

Съгласно разпоредбите на чл. 8, т. 5 и чл. 38, ал. 2 от Закона за правната помощ, размерът на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ се определя от съответната адвокатска колегия и НБПП, на основание писмен отчет на адвоката, предоставил правната помощ. В случая, определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с границите на възнаграждението за правна помощ, регламентирани в относимата за настоящия казус разпоредба на чл.

22б от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) . Същевременно данните по делото сочат, че служебният защитник - адв. Ст. е взел активно участие в съдебното производство пред въззивната инстанция, като жалбоподателят Г. реално и ефективно е ползвал предоставената му служебна правна помощ.

При тези данни настоящата въззивна инстанция приема, че определеното от НБПП адвокатско възнаграждение в размер на 170 лева за предоставената от адв. Ст. правна помощ на К. Г. в производството по ВЧНД № 208/2023 г. на АС – Бургас е адекватно и пропорционално на действително оказаната адвокатска защита и съдействие, и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

В обобщение на изложеното апелативният съд намира, че първата инстанция е постановила правилно определение, което е съобразено с доказателствата по делото, материалния закон и със задължителната съдебна практика, като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 466/21.11.2024 г., постановено по 4

ЧНД № 461/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което К. Г. Г., ЕГН:

**********, понастоящем в Затвора - Бургас, е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ – гр. София сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5