Решение № 284 от 05.07.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Велико Търново, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200092 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С., представляван по пълномощие от адв. М. от АК Русе, против Наказателно постановление № 002368/22.11.2023 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с което за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не заема становище по жалбата. Пълномощникът му заема становище за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Административно наказателно производство е инициирано с АУАН № 002368/07.08.2023 г., съставен от Н. И., инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане КП-Русе“, срещу жалбоподателя. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Ц. Н. и връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В същия е отразено, следното - “ За 1 извършеното нарушение е заплатена такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от ЗПътищата в размер на 167 лева“. Към АУАН е приложена и разписка за платена пътна такса № 88160011/3405 от 07.08.2023 г., удостоверяващ заплащането на посочената такса. В съответната графа за възражения не са вписани такива. В законоустановения срок не са постъпвали писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за установено, че на 07.08.2023 г., в 10:50 часа, от страна на контролните органи е извършена проверка, след като били сигнализирани от Агенция „Митници, на граничен пункт Силистра, на пътно превозно средство с peг. № Р 36 97 ВН, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р 440 ЛА, 4Х2 НА 480, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.

След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 01.08.2023 г., в 13:35 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № Р 36 97 ВН, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство било засечено на 01.08.2023 г., в 13:35 часа, по път II-55, км 5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Като място на нарушението е посочен път № II-55, км. 5+140, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението.

Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство на посочената дата 01.08.2023 г., в 13:35 ч., има подадена ТД за ППС категория камион над 12 т. и с 2 оси, не за ППС над 12 т и 5 оси, за което е заснето нарушението, като не е получено надлежно плащане в Агенция "Пътна инфраструктура" за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Прието е, че в хода на проверката на 07.08.2023 г. е заплатена дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП - разписка за платена пътна такса № 88160011/3405 от 07.08.2023 г., удостоверяващ заплащането на посочената такса.

При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

Свидетелите на въззиваемата страна потвърждават констатациите направени с 2

АУАН, а именно, че 07.08.2023 г., в 10:50 часа, в качеството на контролни органи са извършили проверка на територията на граничен контролен пункт – Силистра, в направление излизане от територията на Република България, на пътно превозно средство с peг. № Р 36 97 ВН, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р 440 ЛА, 4Х2 НА 480, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.

Контролните органи били сигнализирани и повикани чрез обаждане от Агенция „Митници“.

Представени са писмени доказателства, че на посочената дата процесното ППС е управлявано от жалбоподателя.

Представен е и тристранен договор, сключен между дружеството собственик на ППС, чието ППС жалбоподателят е управлявал и "Интелигентни Трафик Системи" АД – дружество, действащо в качеството си на национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси и „А1България“ ЕАД, от което е видно, че задължението е изпълнено.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материално-правна норма. Посочено е, че е нарушението е по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и задължения на водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за поведение, което според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е вменено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

3

Нарушението е съществено, защото е свързано с правото на защита на жалбоподателя, в правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и срещу какво да се защитава, като допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

В тази връзка е налице неяснота коя от двете хипотези на нарушението по чл. 179, ал.

3а от ЗДвП е приета за реализирана от жалбоподателя - управление на ППС, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата.

Двете хипотези могат да се проявят както заедно, така и поотделно, като кореспондират със задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за водача да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

С жалбата е направено възражение относно техническата изправност или на рамката, през която е преминало ППС, или на бордовото устройство и следователно е била приложима едната хипотеза, предвидена в състава на нарушението.

В тази връзка нормата на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, предвижда ред по който при техническа неизправност са задължени да процедират собствениците и ползвателите на превозните средства, както и доставчикът на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние.

Извършената проверка от наказващия орган в тази насока е била повърхностна и е приключила до установяване на нарушението, без да е установен нарушителя - водача ли е; собственика ли е на ППС или ползвателя на ППС и то към дата на твърдяното за извършено нарушение – 01.08.2023 г. Лисват категорични доказателства относно основния факт – извършителя /автора/ на нарушението към сочената дата 01.08.2023 г.

При всички положения изясняването на този въпрос е от бил от изключителна важност, за да се обоснове извод освен за авторството, то и за наличието на нарушение.

В тази връзка и изложеното по – горе не може да се обсъжда и субективна страна на нарушението, поради което наказателното постановление.

За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от обективна страна да е осъществено, установен неговия автор/извършител и едва тогава да се изследва и субективна страна. В случая обаче от установените факти, освен че не може да се направи извод за осъществен състав на нарушение от обективна страна, то в следствие на това не може и да се обсъжда умишлено осъществяване на деянието, респективно не може да се формира извод и за действие по непредпазливост.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на 4 административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 500 лв., което се явява договорено и платено в размер не надвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002368/22.11.2023 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на Д.

С. С., на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – Велико Търново.