Определение № 323 от 22.03.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 293/2024
- Вид
- Определение № 323
- Подписан
- 22.03.2024
- В сила
- 22.03.2024
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2, т.1 или т.2 или ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2, т.1 или т.2 или ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323 гр. Благоевград, 22.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500293 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3039/07.02.2024г. от Л. Х. М., чрез пълномощник адв.М. Г. срещу Решение № 905/20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1598/2023г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на процесуалния и материален закон.
Твърди се неправилно възприемане на фактическа обстановка при неправилно интерпретиране на събраните доказателства без да е посочено в мотивите въз основа на кое доказателство е направен извод за осъществяване на определени факти, посочени във въззивната жалба. Оспорва се приемането като доказателство на видеозапис, преди да е извършена експертиза. Оспорва се наличието на елементите на деликтния състав, както и наличието на осъществено от въззивника противоправно поведение спрямо въззиваемата страна. Във въззивната жалба подробно се излагат доводи в насока, че дори въззивникът да е употребил определени изрази то същите не представляват обида, а мнения и оценки, затова не подлежат на проверка.
Изтъква се, че проекто – доклад на съда не е бил връчен надлежно на въззивника, както и че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил 1 искането на тази страна за събиране на гласни доказателства при довеждане на двама свидетели, както и за приобщаване на флаш –памет, представена с писмения отговор.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Правят се доказателствени искания – за допускане до разпит на двама свидетели като оцевидци при довеждане за установяване на факти и обстоятелства,касаещи спора, за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго такова от ОД „П. и г.“ ЕООД с посоченото във въззивната жалба съдържание, както и за приемане на 1 бр. .... „ К“, съдържаща 32 видеофайла, свалени от социална мрежа „ Т“ от профил .....
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемата страна.
Оплакванията във възивната жалба се определят като неоснователни.
Твърди се, че никъде в отговора на исковата молба не се съдържа оспорване на видоезаписа относно неговата автентичност, съдържание, участващи лица, истинност и др., а единственото оспорване се състои в твърдение, че видеозаписа е недопустимо и неотносимо доказателство.
Оспорва се оплакването във въззивната жалба, че въззивникът не е запознат с проекта на доклад и при липса на конкретни оспорвания се сочи, че съдът правилно не е разпределил доказателствената тежест и на това основание от страната не са поискани доказателства, включително и експертизи. В отговора подробно се изтъкват аргументи в насока несъстоятелност на тезата на въззивника, че казаното от него спрямо въззиваемата страна представлява мнения и оценъчни съждения. При оспорване на доводите във въззивната жалба обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.
Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране и проверка на нови доказателства.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
2
Искането на въззивната страна за допускане събиране на доказателства следва да се остави без уважение, по следните аргументи:
На основание чл.266, ал. 2 ГПК във въззивното производство страните могат да сочат и представят доказателства само при две групи обстоятелства - ако твърдят нови обстоятелства, които не са могли да узнаят , посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор или когато твърдят настъпването на нововъзникнали след подаване на жалбата обстоятелства, които искат да установят и които са от значение за делото.
Втората хипотеза на допустимо събиране на доказателства във въззивното производство е в случаите, когато такива са поискани своевременно от страната, но поради допуснати от първоинстанционният съд нарушения на процесуалните правила такива не са били допуснати – арг. чл.266, ал.3 ГПК.
Доказателствени искания на жалбоподателя не отговарят на горните условия.
Не е налице процесуално основание в нито една от хипотезите на чл.266, ал.2, т.1 или т.2 или ал.3 ГПК за допускане събиране на гласни доказателства, поискани от тази страна, поради настъпила преклузия.
Не е налице соченото от въззивника процесуално нарушение от първоинстанционния съд. В проекта за доклад, обективиран в определение № 1446/19.09.2023г., на основание чл. 101 ГПК това доказателствено искане на въззивника е определено като порочно процесуално действие. Дадени са ясни и точни указания в какво се състои порочността, определен е срок за отстраняването им и са указано последиците от неизпълнението. Няма данни по делото определението с проекта за доклад да е връчен изрично на ответната страна, но от контролния лист, представляващ задна корица на делото е отбелязано, че на 07.02.2024г. пълномощникът на ответната страна адв.Г. се е запознала с делото, което е удостоверено и с положен от нея подпис, което означава, че пълномощникът на ответната страна към тази дата се е запознал с всички материали по делото, вкл. и с постановеното определение по доклада на делото и следователно от тази дата е започнал да тече срока по чл.101 ГПК за отстраняване на нередовностите на порочното процесуално действие по искането за събиране на гласни доказателства. В указания срок няма данни по делото посочените пороци да са отстранени, поради което е настъпила последицата на чл.101, ал.3 ГПК – порочното 3 процесуално действие следва да се счете за неизвършено.
Отделно от това - в проведено на 11.12.2023г. открито съдебно заседание страните, вкл. и въззивника, са били редовно и своевременно призовани. Нито една от страните за тази дата не е поискала отлагане на делото на някакво основание. В това заседание отново на основание чл.146 ГПК съдът е направил доклад по делото и при липса на възражения го е обявил за окончателен. С обявяване на проекта за доклад за окончателен и при неизпълнени в срок указания за отстраняване на порочно процесуално действие за въззивника е настъпила преклузия за сочене на доказателства, включително и за допускане събиране и на гласни такива.
На самостоятелно основание искането за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно. Това искане е било уважено от първоинстанционния съд срещу условието за заплащане на дължимата държавна такса. Съдебно удостоверение с поисканото съдържание и адресат е издадена на въззивната страна още на 20.09.2023г. и същото стои неполучено от нея в кориците на първоинстанционното производство.
Не е налице процесуално нарушение във връзка с отказа на съда да приеме като доказателства представената още с отговора на исковата молба фалш памет. С оглед твърденията за това какви факти и обстоятелства се иска да се установят с това доказателство от една страна, а от друга - предвид предмета на спора, правилна е констатацията за неотносимост на това доказателство.
Съдът не констатира необходимост от събиране доказателства или да указва за посочване на такива, свързани с приложение на императивна правна норма или за защита интересите на страни, за които служебно следва да следи и прилага.
Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№ 3039/07.02.2024г., подадена от Л.
Х. М., чрез пълномощник адв.М. Г. срещу Решение № 905/20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1598/2023г. по описа на РС Благоевград - пр.основание чл.258 и сл. ГПК.
4
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на жалбоподателя във въззивната жалба - за допускане събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при довеждане, за издаване на съдебно удостоверение до ОД „П. и г.“ ЕООД с посоченото във въззивната жалба съдържание, както и за приемане на 1 бр. .... „ К“, съдържаща 32 видеофайла, свалени от социална мрежа „ Т“ от профил .....
Препис от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна - да се връчи на жалбоподателя .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2024г. от 9 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5