Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 11.01.2010, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 2797/2009
Вид
Присъда № 3
Подписан
11.01.2010
В сила
27.01.2010
Състав
ЯНИ ГЕОРГИЕВ ГАЙДУРЛИЕВ

Цитирани разпоредби

П Р И С Ъ Д А

№

11.01.2010г. град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд,

Наказателно отделение, І-ви състав

На единадесети януари година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Р.С. като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НОХ дело №2797 по описа за 2009 година

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимите

С.А.Р. - роден на *** *** Загора, с постоянен адрес:***, понастоящем с неизвестно местоживеене в страната, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и

К.Д.Б. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВНИ в това, че на 04.02.2007г. в гр. Бургас, в градинката до заведение „Хепи” в съучастие, като съизвършители, отнели чужда движима вещ – мобилен телефон „Сони Ериксон” J 300 на стойност 146 лв. от владението на Г.Д.С., ЕГН ********** без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят е маловажен и към датата на извършване на деянието подсъдимият К.Д.Б. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК – за подсъдимия С.А.Р., и престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК – за подсъдимия К.Д. Б., поради което и ги ОСЪЖДА, както следва:

Подсъдимият С.А.Р. на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 ЛЕВА

Подсъдимия К.Д.Б. на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК, вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал.

1 от НК на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел гр. Бургас.

ОСЪЖДА подсъдимите

С.А.Р., ЕГН ********** и К.Д.Б., ЕГН ********** да заплатят на Г.Д.С., ЕГН **********,***, сумата от 146 (сто четиридесет и шест) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 04.02.2007г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимите

С.А.Р., ЕГН ********** и К.Д.Б., ЕГН ********** да заплатят по сметка ***.Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сума в размер на 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като всеки един от тях заплати сума в размер на 25 лева, както и сума в размер на 45.00 лева, представляваща направени по делото разноски за експертиза, като всеки един от тях заплати сума в размер на 22.50 лева.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

СЪДИЯ:

Мотиви на присъда №27/11.01.2010г. по НОХД №2797/2009г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против подсъдимите С.А.Р., ЕГН ********** и К.Д.Б., ЕГН ********** са повдигнати следните обвинения:

- за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимия С.А.Р., и

- за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал.

1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК – за подсъдимия К.Д.Б..

В съдебно заседание, проведено на 11.01.2010г., съдът на основание чл. 84, ал. 1 от НПК прие за разглеждане в съдебното производство по НОХД №2797/2009г. по описа на БРС, предявения от Г.Д.С., ЕГН ********** против подсъдимите С.А.Р., ЕГН ********** и К.Д.Б., ЕГН ********** граждански иск за осъждането на подсъдимите да заплатят на Г.Д.С. сумата от 146 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 04.02.2007г., до окончателното й изплащане, и конституира Г.Д.С. като граждански ищец по делото.

Съдът разгледа делото в отсъствието на подсъдимите Р. и Б., на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанията, прокурорът пледира на подсъдимия Б. да се наложи наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес три пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото от 120 часа годишно за срок от една календарна година, а по отношение на подсъдимия Р. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което да се отложи за срок от три години. По отношение на предявения граждански иск, прокурорът счита, че същият следва да бъде уважен в пълен размер.

Гражданският ищец, по време на съдебните прения, моли съда да уважи предявения граждански иск в пълен размер.

Служебният защитник на подсъдимия

С.Р., в лицето на адв. Д.Л. ***, по време на съдебните прения, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието на подзащитния му.

Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подс. Р. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което да се отложи за срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимия

К.Б., в лицето на адв. Д.Р. ***, по време на съдебните прения, също не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието на подзащитния й.

Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подс. Б. да се наложи наказание обществено порицание.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите К.Б. и С.Р. *** и са добри приятели. На 04.02.2007 г. около 15.00-16.00 часа двамата подсъдими срещнали свидетеля Г.Д.С., който познавал подс. К.Б. от училище „Васил Априлов”. Тримата се разходили, като отишли в една градинка зад заведение „Хепи” в гр. Бургас В градинката подс. С.Р. и св. Г.С. започнали да спортуват. Свидетелят Г.С. преди да започне да играе с подс. Р. оставил мобилния си телефон „Сони Ериксон” J 300 на стойност 146 лв. на една пейка. След като приключили с играта, св. С. седнал на пейката, като телефона се намирал до него. В този момент подс. Б. започнал да разговаря със св. С.. По време на разговора подс. Б. започнал да прави знаци към подс. Р. да отнеме телефона на св. С.. Докато вниманието на св. С. било отклонено от разговора му с подс. Б., подс. Р. взел незабелязано телефона на св. С. от пейката. Подсъдимият Р. веднага си облякъл якето и тръгнал. Свидетелят С. разбрал, че телефонът му е взет от подс. Р. и тръгнал след него, но Р. побягнал и се скрил в Интерната. След малко при него отишъл подс. Б., който взел телефона от подс. Р.. След няколко дни подс. Б. продал телефона на познато лице.

Известно време след това св. С. срещнал подс. Р., като последният му се извинил, че му е взел телефона, като му обяснил, че К.Б. го е накарал да направи това, за да не излезе той виновен. Също така му споделил, че К. е продал телефона и не му е дал пари. Подс. Р. изразил готовност да заплати на св. С. някаква сума пари за телефона, но така и не направил това до настоящия момент.

През лятото на 2009г. св. С. срещнал и подс. Б., който също заявил намерение да му заплати определена сума пари за отнетия телефон. Св. С. отговорил, че когато ги призоват за делото в съда, тогава ще решат колко пари да му заплати. В с.з. на 16.11.2009г. подс. Б. се яви, заяви, че се признава за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение и пожела да му бъде дадена възможност да възстанови сумата от 146 лв. на пострадалия, с оглед обсъждане на споразумение за решаване на делото. След тази дата обаче подс. Б. се укри и до приключване на съдебното следствие по делото не възстанови на пострадалия сумата от 146 лв.

Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза /л. 23-24 от досъдебното производство/ стойността на отнетата вещ е 146 лева.

Подсъдимият С.А.Р. е роден на ***

*** Загора, с постоянен адрес:***, понастоящем с неизвестно местоживеене в страната, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият К.Д.Б. е роден на ***

***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Към датата на извършване на инкриминираното деяние, подс. Б. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали и по специално от показанията на свидетеля Г.Д.С., от приобщените по реда на чл. 283 НПК документи – справки от мобилни оператори, от заключението на вещото лице по извършената по делото оценъчна експертиза, и от справките за съдимост на подсъдимите. Съдът изцяло възприема посочените доказателствени материали и ги съобразява при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимите С.А.Р., ЕГН ********** и К.Д.Б., ЕГН ********** са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба, а именно престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимия С.А.Р., и престъпление по чл. 194, ал.

3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК – за подсъдимия К.Д.Б., тъй като на 04.02.2007г. в гр. Бургас, в градинката до заведение „Хепи” в съучастие, като съизвършители, отнели чужда движима вещ – мобилен телефон „Сони Ериксон” J 300 на стойност 146 лв. от владението на Г.Д.С., ЕГН ********** без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят е маловажен и към датата на извършване на деянието подсъдимият К.Д.Б. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна е налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. В случая от обективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими – в съучастие, чиято форма е извършителство (съизвършителство). Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подс. Р. е участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на св. С. върху процесната вещ, така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху вещта, а подс. Б. е участвал само във втората фаза, поради което престъплението е довършено.

На следващо място от обективна страна с оглед ниската стойност на отнетата чужда движима вещ – 146 лв. съдът прие, че случаят е маловажен, което обосновава квалификация по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК.