Решение № 318 от 08.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502602 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 263288 от 21.05.2021г., постановено по гр.д. № 350/ 2018г., І-1 състав на СГС, е признал за установено на основание чл.422 от ГПК съществуването на парично вземане на „Банка ДСК“ЕАД срещу П. К. П. за сумата от 49 524.09 лева- /главница/, сумата от 4 159.94 лева-договорна лихва за периода 27.01.2017г.- 15.11.2017г., сумата от 248.30 лева, представляваща лихва за забава за периода 27.02.2017г. – 15.11. 2017г. и сумата от 215 лева, представляващи такса управление и такса изискуемост, ведно със законна лихва върху първата сума от 16.11.2017г. до цялостното й изплащане, като е отхвърлен искът за главница за разликата до пълния пре- дявен размер от 54 535.39лв., за договорна лихва за разликата до пълния пре- дявен размер от 4 455.80лв. и застраховка обезпечение от 444.70лв. Ответни- кът е осъден да заплати на ищцовата банка разноски за исковото производ- ство в размер на 1 534.95лв. и за заповедното – 1 218.54лв. Ищцовата банка е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 484.93лв., на основа- ние чл.78,ал.3 ГПК.

Решението в уважените части на иска по чл.422 ГПК е обжалвано от ответника изцяло, с изложени съображения за неправилност и незаконосъоб- разност.

Ищцовата банка депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията във въззив- ната жалбата и в отговора във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед пра- вомощията си по чл. 269 от 1

ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, предмет на изда- дена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист.

В хода на въззивното производство е починал ответникът по делото П. К. П. и на негово място са конституирани наследниците му по закон З. Г. П. – съпруга и К. П. П. и Г. П. П. – синове, на основание чл.227 ГПК.

След обсъждане възраженията на страните и представените по делото доказателства, съставът на Софийски градски съд е приел, че на основание Договор от 21.09.2007г. за банков кредит първоначалният ответник е получил кредит в размер на 58 600 лева, реално усвоен на 26.09.2007г. Въз основа на експертно заключение е прието за установено, че последното плащане по кре дита е на 26.01.2017г. в размер на 510лв., с която сума е погасена начислена месечна такса, възнаградителна лихва от 446.39лв. и главница от 63.61лв. Не са погасени вноските с падежи от 26.02.2017г. до 26.10.2017г. На 16.11.2017г. кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, обосновавайки се с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обя- вена на длъжника с изпратена нотариална покана от 25.09.2017г., връчена на 27.09.2017г. Зачетена е силата на пресъдено нещо на Решение от 29.08.2019г. по гр.д. № 70260/2016г. по описа на СРС, 118 св, с което след като са приети за нищожни клауза по чл.7 от договора за ипотечен кредит, в частта, с която е уговорено, че базовият лихвен процент се определя периодично от банката, и по чл.14 от същия, в частта, с която е предвидено право на кредитора да из- меня и допълва общите условия и тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП като неравноправни, е уважен осъдителният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД, с който банката е осъдена да заплати на кредитополучателя П. 3 438.05лв., пред- ставляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по догово- ра за кредит за периода 01.12.2011г. – 25.11.2016г., ведно със законната лих- ва от 01.12.2016г. до изплащането. Изразено е разбирането, че развилото се между страните съдебно производство относно действителността на клаузи от договора и претенция на същия за връщане на платени без основание суми за възнаградителна лихва не е причина, освобождаваща го като длъжник от изпълнение, доколкото спорът по него е бил свързан с дължимия размер на вземането за възнаградителна лихва, но е неотносим към задължението за главница и други произтичащи от договора задължения. Прието е, че в случая при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпъл- нение по чл.417,т.2 ГПК ищецът е представил доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като е и установено, че към този мо- мент първоначалният ответник е бил в неизпълнение повече от 90 дни, т.е. за повече от три поредни месечни вноски от 26.02.2017г.

- 26.10.2017г. Обоб- щено е, че предсрочната изискуемост е породила действие, т.е. всички произ- тичащи от договора вземания на банката са станали изискуеми в пълния им дължим 2 размер.

По отношение размера на вземането за главницата е прието, че с допъл- нително споразумение от 17.02.2010г. към остатъка към този момент от глав- ницата са капитализирани /прибавени/ непогасена част от начислена възна- градителна лихва, възлизаща на 1006.68лв., съгласно заключението на вещо- то лице. Бил е увеличен размерът й и върху него са начислявани лихви, т.е. стигнало се е до анатоцизъм /олихвяване на изтекли лихви/, което съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД става съобразно наредбите на БНБ.

Проследен е институтът на капитализация на лихви, уреден в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г.-11.04.2008г., последната от които Наредба № 9/19.12.

2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, като след този период до на- стоящия момент липсва нормативна уредба на разглеждания институт, пора- ди което по аргумент на чл.10,ал.3 ЗЗД е забранен. Уговорката в допълни- телни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на ре- довната главница на задължения за лихви, върху които се начислява възна- градителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал.1 ТЗ – Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г., ВКС, ІІ т.о. Про- цесният договор за ипотечен кредит е търговска сделка, но кредитополуча- телят не е търговец, респ. кредитът е ползван за закупуване на имот за лични нужди и разпоредбата на чл.294 ТЗ не е приложима, поради което е прието, че клаузата по т.1.3 за капитализиране на част от възнаградителната лихва в допълнителното споразумение е нищожна на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД като противоречаща на чл.10, ал.3 ЗЗД. След отчитане на извършените от ответни- ка плащания до 26.01.2017г., съобразно експертното заключение, остатъчната дължима по договора главница без капитализацията на лихвите възлиза на сумата от 49 524.09лв., за който размер искът е уважен. Приетата с постано- веното от състав на СРС решение нищожност на договорни клаузи в частта на възнаградителната лихва не влече след себе си нищожност на целия договор и след съобразяване с разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД съдът е приел, че в отношенията между страните приложение намира размерът, който е бил уго- ворен в чл.7 от договора при неговото сключване / 8.79%/. Прието е, че пред- мет на производството е размерът на договорната лихва за последващ реше- нието на СРС период, а именно 27.01.2017г. – 15.11.2017г., за които ответни- кът не е извършвал погасяване на кредита. За този период съгласно първона- чалния погасителен план дължимата възнаградителна лихва възлиза на 4 159. 94лв., за който размер претенцията е уважена. Поради забава в изпълнение задълженията по договора на основание чл.20.1 и т.20.2 от общите условия е прието, че ответникът дължи заплащането на лихви за забава за периода 27. 02.2017г. - 15.11.2017г. в размер на 249.88лв., поради което искът е уважен в пълния размер от 248.30лв. Начислените такса управление от 95 лв. и такса изискуемост 120лв., размерът на които е определен в тарифата на банката, за която ответникът е декларирал, че е запознат, е вземане в общ размер от 215 лв., за което искът е приет за основателен и доказан.

Въззивният състав намира решението за правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща 3 към мотивите на съдения акт.

След преценка на събраните в първоинстанционното производство до- казателства и с оглед становищата на страните в настоящото производство, въззивният състав приема, че страните не спорят по следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по делото от валидно склю- чен на 21.09.2007г. Договор за ипотечен кредит за сумата от 58 600лв., ус- воен на 26.09.2007г., при годишен лихвен процент от 8.79% , като последното плащане по същия от страна на кредитополучателя е на 26.01.2017г.; получе- на от съпругата на длъжника на 27.09.2017г. нотариална покана за обявява- не на кредита за предсрочно изискуем; подаване на заявление по чл.417 ГПК на 16.11.2017г., с което банката се е позовала на обявена предсрочна изискуе- мост на кредита, уважено от състав на Районен съд - Царево по ч.гр.д.№ 562/ 17г. с издаването на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.11. 2017г. за сумите от 54 535.39 лв. - главница, ведно със законната лихва от 16. 11.2017г. до окончателното изплащане; договорна лихва за периода от 27.01. 2017г. до 15.11.2017г. в размер на 4 455. 80лв.; санкционна лихва по т.20.1 от ОУ в размер на 5.90 лв. за периода от 27.02.2017г. до 29.10.2017г.; санкцион- на лихва по т.20.2 от ОУ в размер на 242.40 лв. за периода от 30.10.2017г. до 15.11.2017г.; дължими такси и разноски в размер на 659.70лв., както и съдеб- ни разноски в заповедното производство в размер на 1 347.98 лева; своевре- менно подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и предявяване в срок от банката кредитор на установителния иск по чл. 422 ГПК. Със сила на присъдено нещо, с влязло в сила решении на СРС, е установено надплащане на дължимите вноски за периода от 26.09.2007г. до 25.11.2016г. въз основа нищожна клауза, уреждаща възможност за едностранна промяна в размера на възнаградителната лихва, със сумата от 4 570.82лв., надвнесена от ответника, като осъдителният иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД е уважен за сумата от 3 438.05лв. за периода 01.12.2011г. до 25.11.2016г., като е отхвърлен за периода от 26.09. 2007г. до 30.11.2011г. за сумата от 1 132.77лв., като погасен по давност.

По оплакванията във въззивната жалба на ответната страна, които са за необоснованост на направения от състава на СГС извод за настъпване на ус- ловията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем: Поддържаната в хода на цялото производство, включително и във въззивната жалба, теза на ответната страна е, че при установено надплащане в размер на 4 570.82лв. по постановеното от състав на СРС решение по чл.55, ал.1ЗЗД, по гр.д.№ 70260/ 16г., длъжникът не е бил в просрочие към момента на получаване на нота- риалната покана, с която дългът е обявен за предсрочно изискуем. С посоче- ното решение между страните по настоящото дело е формирана сила на пре- съдено нещо досежно дължимостта от банката на платената от кредитополу- чателя по процесния договор за кредит без основание сума от 3 438. 05лв. за периода 01.12.2011г. до 25.11.2016г., която банката е осъдена за му заплати на основание чл.55 ЗЗД. Възражението на въззивната страна би било основа- телно в случай, че осъдителното решение по предявения от длъжника иск по чл.55, ал.1 ЗЗД не съществува като факт. Уважаването на осъдителния иск обуславя извод, че с надплатеното до 25.11.2016г. не може да се приеме, че е послужило за погасяване на дължимите след този момент анюитетни вноски, за да се установи твърдяната липса на просрочие. При 4 положение, че за над- платената сума от 3 438.05 лв. банката кредитор е осъдена да я върне на длъжника по договора за кредит, и същата не може да служи за погасяване на следващите вноски, следва да се приеме, че към момента на получаване на нотариалната покана на 27.09.2017г. длъжникът е бил в просрочие на изпъл- нението на задължението за погасяване на повече от три вноски, което е ос- нование по т.20.2 от ОУ към договора за обявяване на целия дълг за пред- срочно изискуем.

Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22128a2e-7487-4f40-8984-50a841ca9627