Решение № 133 от 22.08.2024, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 66/2024
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 22.08.2024
- В сила
- 27.09.2024
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 318-328 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Панагюрище, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАНКА Н. П. при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. П. Гражданско дело № 20245230100066 по описа за 2024 година
Предявен и иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.327 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от КНН ООД – в несъстоятелност, ЕИК:
112625683, чрез синдика Р. Т., против ЗП Т. Н., ЕИК: 179460541 за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 845 лева, представляваща стойността на закупена профилирана ламарина по сключен между страните договор за покупко-продажба, както и лихва за забава 563, 18 лв., за периода 22.12.2020 г. до 24.10.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 468/03.11.2023г. по ч. гр. д. № 754/2023 г. на Районен съд – Панагюрище, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.10.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че с решение № 610 от 23.05.2023 г. по т. д. 1945/2021 г. по описа на СГС, т. о., VI-16 св, на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е обявен в несъстоятелност и му е назначен синдик.
След встъпване в длъжност на синдика, от страна на управителните органи на дружеството били предоставени документи относно имущественото състояние на търговеца, в т. ч. фактури за вземания на дружеството от трети лица, сред които и ответницата Н.. В декларация с нотариална заверка на подписа управителят К.Н. посочил, че дружеството има вземане от ЗП Т. Н. П. по фактура №1396 от 22.12.2020 г. в размер на 1 845, 00 лв. за закупена профилирана ламарина.
Предвид продължителния период на неизпълнение на задължението за заплащане на сумата по фактурата ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 10.11.2023 г. по ч. гр. д. 754/2023г. по описа на Районен съд - Панагюрище срещу длъжника ЗП Т. Н. П. за сумите 1 845, 00 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 22.12.2020 г. до 1
24.10.2023 г. в размер на 563,18 лв., както и за законната лихва за забава върху претендираната главница от 25.10.2023г., до окончателното плащане на сумата Срещу заповедта за изпълнение длъжницата подала възражение, поради което и в изпълнение на указанията на съда предявява настоящия иск.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ЗП Т. Н. П., че дължи на „КНН” ООД в несъстоятелност, ЕИК 112625683, сумата в размер на 1 845 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 22.12.2020 г. до 24.10.2023 г. в размер на 563, 18 лв., както и за законната лихва за забава върху претендираната главница за период 25.10.2023 г., до окончателното плащане по договор за покупко-продажба на профилирана ламарина, за които е издадена Заповед № 468/03.11.2023г. по ч. гр. д. ч. гр. д. 754/2023г. по описа на Районен съд – Панагюрище,
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва основателността на иска.
Отрича, че дължи процесните суми.
Излага, че познава съдружниците на „КНН” ООД, които били родители на нейната снаха.
Отрича да е имала финансови отношения дружеството ищец. Оспорва, че е сключила с него договор за покупко-продажба на 22.12.2020г. Оспорва, че е купила от ищеца „Профилирана ламарина", отразена във фактура № 0000001396 от 22.12.2020г. За фактура № 0000001396 от 22.12.2020г. разбрала от връчването на Заповед № № 468/03.11.2023г. по ч. гр. д. ч. гр. д. 754/2023г. по описа на Районен съд – Панагюрище
Излага, че не е подписвала фактурата, тъй като не съм знаела за нейното издаване. Не е получавала стоката, отразена във фактура.
Счита, че твърденията на ищеца за съществуващи между страните договорни отношения били недоказани, тъй като нямало съставен договор за покупко-продажба, липсвал приемо-предавателен протокол за стоката, а и не разполагала с транспорт, с който да й бъде доставена.
Настоява исковите претенции за главница и лихва да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде отхвърлена исковата претенция за лихва за забава, като погасена по давност.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 754/2023 г. на Районен съд Панагюрище се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 468/03.11.2023 г., с която е разпоредено ЗП „Т. П.“, ЕИК: 179460541 да заплати на КНН ООД в несъстоятелност, ЕИК: 1126225683 сумата от 1854 лв. незаплатено задължение фактура № 196/22.12.2020г., ведно със законна лихва от 25.10.2023г. до изплащане на вземането и 563,18 лв. лихва за забава за 2 периода 22.12.2020г. до 24.10.2023г.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Иск за процесните суми е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което същият е допустим.
На 22.12.2020 г. КНН ООД е издал фактура за продажба на 123 кв. м. профилирана ламарина с единична цена 12,50 лв. кв./м., на стойност 1 845 лв. с ДДС с получател ответницата ЗП Т. П.. Фактурата е издадена и подписана от един от вписаните управители на дружеството Н.Н.. Сумата по фактурата е следвало да бъде платена по банкова сметка на КНН ООД, посочена в нея.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, процесната фактура е осчетоводена през месец декември 2020 г. в счетоводството на ищеца, включена е в сметка 707-„Продажба на материали“, в сметка 4532-ДДС на продажбите и в дебита на счетоводна сметка 411-Клиенти, партида 141-ЗП „Т. П.“. Включена е като приход от основната дейност на ищеца в дневника за продажби и в справката декларация по ЗДДС през м. декември 2020г. Начисленият ДДС в размер на 307,50 лв. е внесен в бюджета. Данните са подадени в НАП. Счетоводните книги са водени редовно.
Фактурата не е осчетоводена при ЗП „Т. П.“. Ответницата не е регистрирана по ЗДДС, поради което не е следвало да подава справкадекларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и не е могла да ползва данъчен кредит. Т. П. не е регистрирана като едноличен търговец. Като земеделски производител, не е нормативно задължена да води счетоводна отчетност за дейността си.
Изслушана в съдебно заседание вещото лице разясни, че лицата, упражняващи стопанска дейност като земеделски производители не са длъжни да осчетоводяват приходи и разходи.
Няма данни да е извършено плащане на сумата по фактурата.
С Решение, № 610 от 23.05.2022г. по търг. дело № 1945/2021г., Софийски градски съд, на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ, по отношение на КНН ООД е открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността на дружеството, с начална дата 28.11.2021г., дейността му е прекратена и производството по делото е спряно. С Решение № 1011 от 23.08.2022г. производството по делото е прекратено, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ.
Доколкото се претендира вземане по сключен договор за продажба, ищецът следва да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което се е задължил да прехвърли собствеността и да предаде владението вещта, а ответникът да заплати уговорената цена.
Предвид че ищецът е търговец, а сделката е свързана с упражняваното 3 от него занятие, в отношенията между страните, на осн. чл. 287 ТЗ е приложима уредбата на договора за продажба, съдържаща се в чл. 318-328 ТЗ, за неуредените случаи субсидиарно разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота в него търговските обичаи.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /в този смисъл решение № 211/30.01.2012г. по т. д. 1120/2010г., II т. о. на ВКС, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ІІ Т.О, решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д.№ 588/2009 г./
В случая от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че издадената от КНН ООД фактура № 0100001396 от 22.12.2020 г. за извършената продажба на профилирана ламарина доказва сключване на 4 договор за продажба между ищеца и ответницата ЗП „Т. П.“. Същата съдържа съществените елементи на договора-предмет и цена, време начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на продажбата.
Включена е в счетоводствата на ищеца, отразена е в дневника за продажби и в справката декларация към НАП. Внесен е в приход на бюджета дължимия ДДС в размер на 307,50 лв. Доколкото ответницата не е длъжна да води счетоводство и не е данъчно задълженото по ЗДДС лице, това че фактурата не е осчетоводена от нея, задължението по нея не е декларирано като разход от ответницата, ЗП „Т. П.“ не е подала справка декларация по чл. 125 ЗДДС и не е поискала възстановяване ДДС, не налага извод, че облигационно отношение между страните не е възникнало.
Не може да се направи такъв извод и от обстоятелствата, че фактурата не е подписана от ответницата, че липсва приемо-предавателен протокол относно продажбата или че ответницата не разполага с транспорт, с който да транспортира ламарината. Както вече се посочи, неподписаната за „получател” фактура от купувача по договор за търговска продажба, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно, ползван у данъчен кредит по нея, което, с оглед спецификите на конкретния случай е сторено. Доколкото предаването на вещта не е елемент от сключването на договора за покупко-продажба, а касае изпълнение на задълженията по него, липсата на приемо-предавателен протокол не налага извод, че договор не е сключен.