Определение № 1130 от 12.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130 гр. ****, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110103360 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. Х. П. против С. П. П., Ц. Х. Д., П. Д. Д., С. П. Д., Д. П. Д. искове – по чл. 34, ал. 1 ЗС, за делба на:

1 / . Апартамент ****, находящ се в гр. ****, ж. к. „****”, бл.

**********, подробно описан в исковата молба, за който имот се твърди като придобит с Договор за продажба от ***** г. между инж. Д.К. - кметски наместник на Териториална общинска администрация „****” - ****, направление държавни имоти, от една страна и Ц. Х. Д. и С. П. П. от друга.

Твърди се да е придобит от Х. Г.ЕВ П. /наследодателя на ищеца/ по време на действащ брак със С. П. П., както и че към същия момент на придобиване Ц.

Х. Д. и П. Д. Д. също са били в брак. Твърди се съсобственост към актуалния момент по отношение на този имот между ищеца Г. Х. П. и ответниците Ц. Х.

Д., П. Д. Д. и С. П. П.;

2/. Поземлен имот с площ 700 кв. м.; място № *** в кв. 2; в местност „Р.“ в землището на село Б., община С., ведно с построената в същия постройка, за която ищецът твърди, че няма строителни книжа и не е призната за търпим строеж.. Твърди се да е придобит от Х. Г.ЕВ П.

/наследодателя на ищеца/ преди сключване на граждански брак със С. П. П..

Твърди се съсобственост към актуалния момент по отношение на този имот между ищеца Г. Х. П. и ответниците Ц. Х. Д. и С. П. П.;

3/.Поземлен имот с ид. № ******* с площ по док. 315 кв. м., заедно с едноетажна жилищна сградата с ид. № *******.1 с площ по док. 118 кв. м. в гр. Д., ул. „Х.Б.“ № 1, община Д.- Твърди се съсобственост към актуалния момент по отношение на този имот между ищеца Г. Х. П. – по наследство от Х. Г.ЕВ П., и ответниците С. П. Д. и Д. П. Д. / по силата на 1 дарение от ***** г., извършено в тяхна полза от баба им С. П. П., П. Д. Д.

(техен баща) и Ц. Х. Д. (тяхна майка). Твърди се учредено право на ползване със същия договор за дарение в полза на П. Д. Д..

Твърди се, че ищецът Г. Х. П. и ответниците С. П. П., Ц. Х. Д. и Г. Х.

П. са наследници по закон на Х. Г.ЕВ П., починал на 25.04.2011 г.

Твърди, че Апартамент ****, находящ се в гр. ****, ж. к. „****” се ползва от ответниците Ц. Х. Д. и С. П. П., С. П. Д. и Д. П. Д..

От страна на ответниците е упражнено правото си на отговор в срок.

Предявеният иск е допустим, исковата молба е редовна (освен за сега констатираното досежно Отговора– в която част Отговорът на исковата молба може да бъде поправена до даване ход на делото). Отговорът на исковата молба е съобразен с изискванията на чл. 131 и чл. 132 ГПК и докладът на делото по чл. 146 ГПК е следният:

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ищецът не притежава дял от правото на собственост по отношение на апартамента в „****“ и имота в с. Д..

Ответникът С. П. П. и наследодателят Х. Г.ев П. сключват граждански брак на ***** г. на ****г. се ражда Ц. Х. П. (ответник, след брака – с фамилно име - Д.). През ***** г. С. и Х. прекратяват брака си с развод.

През **** г. наследодателят Х. П. сключва граждански брак с Т. В. През **** г. Т. В. осиновява ищеца Г. Х. П.. През *** г., Х. П. и Т. прекратяват брака си с развод.

През 1979 г. ответникът С. П. сключва брак със С. Т., като заживяват заедно с дъщерята на С. – Ц. в собствения на С. Т. едностаен апартамент, находящ се в кв. „З.П.“. С. притежава по това време също едностаен общински апартамент в кв. „Н.“. С. и С. желаели да заменят двата едностайни апартамента (в „З.П.“ и „Н.“) за един тристаен общински апартамент. През юни 1981 г. семейството се настанява в процесния апартамент, находящ се в ж.к. „**** “, бл. **********, ап. ** - общинско жилище. Последвал развод между С. П. сключва брак със С. Т., като в периода 1984-1985 г. С. и С. водят съдебни дела относно правото на ползване на апартамента в ****. В резултат на делата част от апартамента остава за ползване от С., но той ползва за живеене друг имот, като само оставя свой багаж в стая, която остава заключена и формално във владение на него. През 1985 г. наследодателят Х.

Г.ев П. идва да живее в апартамента в ****, като остава заключена стаята с багаж на Слави.

На 02.04.1987 г. С. и Х. се женят отново. Към тази дата апартаментът 2 продължава да е общински.

През 1987 г. наследодателят Х. получава като обезщетение място от 700 кв. м. в местността „Р.“, с. Б., и заедно с отв. С. започват и завършват строежа на вила върху този имот /вторият посочен имот/.

През ноември 1991 г. Х. и С. се разделят, като Х. се изнася от жилището в кв. „****“ и не го е посещавал до смъртта си през 2011 г.

След раздялата наследодателят Х. декларира постройката като незаконен/търпим строеж и през 1993 г. получава нотариален акт.

След 1991 г. Х. не е влизал в апартамента, нито е проявявал желание да влиза, дори когато С. е отсъствала. След като напуска ****, Х. заживява в гр.

С., където се грижи за своите родители до смъртта на майка си през м. май 1995 г. Впоследствие започва съвместно съжителство с друга жена - Л., в нейния дом в С.. До 1989 г. С. води съдебни дела с бившия си съпруг С. относно правото на ползване на апартамента в ****. През същата година тя прави постъпки пред община „****“ за закупуването на апартамента. През 1992 г. Ц. и баба (майката на С.) се преместват да живеят в апартамента в ****, тъй като възрастната жена се разболява.

На 31.07.1994 г. отв. Ц. сключва гражданки брак с отв. П. Д., след което заедно предприемат действия за закупуване на общинския имот в ****.

В края на същата година „излязло решението за закупуване на апартамента“, като ½ е закупена от отв. Ц., а другата ½ закупува отв. С., като наследодателят Х. П. е подписал нарочна декларация, че е съгласен Ц. и С. да закупят апартамента. Договорът с общината е от дата 04.04.1995 г. Към тази дата С. и Х. П. са били във фактическа раздяла – от 4 години преди това.

Поради високите лихви към онзи момент по заемите от банковите институции, сумата за закупуването на апартамента била събрана с помощта на майката на С., брата на С., приятелка на С. - Н. С.. Събраните суми били набрани по лична банкова сметка на отв. Ц. и оттам директно усвоени за заплащане цената на апартамента.

Отв. С. била открила жилищноспестовен влог в банка ДСК през 1968 г., като възнамерявала да използва натрупаните по него лихвоточки за закупуването на апартамента в кв. „****“. Не е успяла да се възползва от тях, тъй като към момента на покупката не е бил дошъл нейният ред за получаването им съгласно действащата тогава нормативна уредба.

Наследодателят Х. П. не е имал никакво участие във финансирането на покупката на ап. В ****, нито е съдействал по какъвто и да било начин в осигуряването или връщането на средствата.

При евентуалност – възражение за придобиване на апартамента в **** по давност, като твърдят безпрепятствено, явно и непрекъснато повече от 10 3 години владение.

Къщата в гр. Д., включена в настоящото дело за делба, е наследствен имот на ответника П. Д., получен от страна на майка му. През 1987 г. той придобива ½ идеална част от къщата чрез дарение от своята майка Д. Ц., видно от приложените нотариални актове. В. на Д. Ц. е била, след нейната смърт, бащата на П. - Д. Д., и брат му В. В. (и двамата вече покойници), да прехвърлят на П. и останалата ½ идеална част от имота. Д. Ц. почива на 01.11.1996 г., а през 1997 г. Д. Д. и В.В. даряват на П. останалата ½ идеална част, с което той става едноличен собственик на къщата.

През 2001 г. в „Държавен вестник“ е публикуван списък на притежателите на лихвоточки по жилищноспестовен влог, които вече могат да осребрят своите лихвоточки. Условието обаче е било да са закупили недвижим имот не по-късно от пет години преди придобиването на правото за осребряване. Закупуването на апартамента в кв. „****“ не е могло да послужи за осребряването, тъй като е било извършено през 1995 г., извън посочения петгодишен срок. В тази връзка, С. и П. решили да сключат фиктивна сделка, при която П. да продаде на С. ½ идеална част от къщата в Д..

Целта на сделката е била единствено да се осребрят лихвоточките по жилищноспестовния влог на С.. Сделката е привидна, като страните не са желали настъпване на вещнопрехвърлителния ефект на продажбата. Не е заплащана продажна цена, нито С. е встъпвала в правата на собственик на имота. След сключване на тази фиктивна покупко-продажба, отв. С. подала документи в Столична община за осребряване на лихвоточките, като през април или май 2002 г. получила сумата от около 1000 лева за притежаваните от нея лихвоточки. С получените средства закупила телевизор, който подарила на С. за нейния 7-ми рожден ден.

Ищецът няма наследствен дял от своя наследодател Х. П. от имота в Д., тъй като насл. Х. П. е бил във фактическа раздяла с „купувача“ С. към датата на „покупко-продажбата“ - 09.08.2001г.

При евентуалност – възражение за придобиване по давност от ответника П. Д. на ½ ид.част от имота в с. Д..

При евентуалност – възражение, че посочената „покупко-продажбата“ 09.08.2001г. е нищожна по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, През 2009/2010 г. отв. Ц. и отв. П. прекратили брака си чрез развод, като притежаваното имущество останало в обикновена имуществена общност.

Къщата в гр. Д., предмет на делбеното производство, е строена преди повече от 200 години, по време на османското владичество - кирпичена, изградена на калкан с къщата на съседите отляво. През 1995 г. бащата на П. събаря половината от къщата (откъм двора) до каменната основа и я изгражда 4 наново с тухли и циментови плочи. Двете части на къщата - старата кирпичена и новата тухлена - са с общ покрив. Паянтовата пристройката, която била паянтова и единствена е имала излаз към улицата, се е самосрутила.

Признати обстоятелства:

Съсобственост между между ищеца Г. Х. П. и ответниците Ц. Х. Д. и С. П. П. по отношение на имота в село Белчин.

Апартамент ****, в ж. к. „****”, бл. **********, е закупено общинско жилище, с Договор за продажба от 04.04.1995 г., от ответниците Ц. Х. Д. и С.

П. П..

Апартамент ****, находящ се в гр. ****, ж. к. „****” се ползва към актуалния момент от ответниците Ц. Х. Д. и С. П. П., С. П. Д. и Д. П. Д..

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

С оглед характера на производството, всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на съсобственост, възникнала при посочените в исковата молба обстоятелства и за претендираните дялове в съсобствеността.

В тежест на ищеца – обстоятелствата, с които обосновава: притежаван дял или пълно право на собственост от наследодателя Х. П., в т.ч. че възмездните придобивни сделки са сключени по време на сключени от наследодателя граждански бракове; че ищецът наследява пълноправно Х. П.;

В тежест на ответниците - обстоятелствата, с които обосновават възраженията си: датите на сключване и дати на разводи, които твърдят за наследодателя Х. П.; осиновяване на ищеца; фактическа раздяла на наследодателя Х. П. и отв. С., считано от ноември 1991 г. ; подписана от наследодателя Х. П. нарочна декларация за целите на договора с общината от дата 04.04.1995 г. със съгласие на наследодателя да не участва в покупката.

Продажната цена за ап. В **** е заплатена със средства от личната банкова сметка на отв. Ц.; Къщата в гр. Д. е наследствен имот на ответника П. Д., получен от страна на неговата майка, като през 1987 г. ответникът П. Д. е придобил ½ идеална част от къщата чрез дарение от своята майка Денка Цанкова; че страните по сделката от 09.08.2001г. досежно имота в с. Д. - П. и С., не са имали действителна воля за продажба на ½ идеална част от къщата в Д., а сделката е фиктивна, с единствена цел реализиране на лихвоточки.

Упражнявана фактическа власт в посочения период от време досежно апартамента в **** и имота в Д..

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146 ГПК съдът 5

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответниците, на основание чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, в 1седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца да уточни своето твърдение за осиновяване на ищеца от втората съпруга Теменужка Върбанова– дали осиновяването е само от нея или и от наследодателя Х. П., и евентуално - дали едновременно или последователно осиновяване. При неизпълнение в срок, съдът ще приеме, че се твърди, че ищецът е бил осиновен само от Теменужка Върбанова, в който смисъл е твърдението в Отговора, както и УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за това обстоятелство.