Решение № 260133 от 12.07.2021, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 12.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

608 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Р.Б.” ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че с договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя Г.Г.П., „Р.Б.“ ЕАД (Б.) отпуснала на кредитополучателя Г.Г.П. кредит в размер на 5 157.50 лева (пет хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки). Кредитът бил напълно усвоен на 14.02.2018 г. Съгласно чл. 1 от договора, кредитът бил отпуснат за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди, и бил с краен срок за погасяване 15.02.2025 г.

Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен. В чл.

4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. Съгласно.чл. 4.1. от Договора, за първите 12 (дванадесет) месеца, считано от първото падежна дата на Кредита, кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 6.40 % (шест цяло и четиридесет стотни процента), а след изтичане на срока, годишната лихва става в размер на 6-месечен S.+ 6.140 (шест цяло и сто и четиридесет хилядни) пункта надбавка, като стойността на 6-месечния S.била определена за 01.09.2018 г. Лихвата, в частта 6-месечен S.се преизчислявала и променяла от Б. два пъти в годината - на 01.03. и на 01.09., съгласно стойността на 6-месечен S., обявена на страницата на БНБ. Редовната лихва се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита, за ползване на всяка сума по кредита на годишна база върху общия размер на вземанията. Страните определили размера на обезщетението в случай на забава в заплащането на дължими вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл.

4.5. от договора). Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху забавената главница, считано от деня на забавата до окончателното погасяване. Съгласно чл. 5.2. от договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., кредитът следвало да бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2018 г. до

15.02.2025 г. Съгласно чл. 5.1., във вр. с чл. 1 от договора, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита бил 15.02.2025 г. Б. изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор за кредит. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Кредитополучателят Г.Г.П. изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били заплатени месечни погасителни вноски с падежни дати: 15.09.2018 г.; 15.10.2018 г.; 15.11.2018 г.; 15.12.2018 г.; 15.01.2019 г.; 15.02.2019 г.; 15,03.2019 г.; 15.04.2019 г.; 15.05.2019 г.; 15.06.2019 г.;

15.07.2019 г., а неплащането представлявало противоправно неизпълнение и за него длъжникът отговарял. Съгласно чл. 8.1. от договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., просроченото плащане/неплащането на което и да е задължение по договора за повече от 31 (тридесет и един) дни от съответната дата на дължимо плащане, представлявало неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от същия, при неизпълнение, Б. имала право едностранно да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. С оглед на неизпълнението и в съответствие с изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията, обявена на същия с писма с изх. № ***** и изх. № *******, изпратени на постоянния и настоящия адрес на кредитополучателя. Видно от приложените обратни разписки, писмата достигнали до адресите на кредитополучателя, посочени в титулната част на договора, съответстващи на постоянния и настоящия адрес на длъжника по лична карта, като на основание чл.

11.8. от същия, се считали за надлежно получени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в договора имало силата на закон за страните. Б. изпратила волеизявлението си до задълженото лице чрез лицензиран пощенски оператор.

Изпълнени били изискванията на чл. 6.3 от общите правила за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

Удостоверяването в пощенската разписка представлявало официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързващ съда с материалната си доказателствена сила. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Б. по договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя Г.Г.П., била осчетоводена на

13.08.2019 г. (най-късната дата на връщане на обратната разписка и най-благоприятна за длъжника). Поради липса на изпълнение, счита, че в полза на ищеца са възникнали вземанията, предмет на настоящия иск. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на неустойката (обезщетение за забава/наказателна лихва) страните отнапред определили размера на обезщетението и вреди не следвало да бъдат доказвани.

Предсрочната изискуемост била санкция за неизправност на длъжника, последиците й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществувало и в какъвто вид се дължало при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава. След настъпването на изискуемостта на вземанията на ищеца по договора, до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, не постъпили от страна на кредитополучателя плащания на дължимите към Б. суми. Б. предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. На 21.10.2019 г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 1582/2019 г. по описа на Районен съд К..

Издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.Г.П. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „Р.Б.” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес управление:***, Е., със *****: Ц.П. и М.П.: сумата 4 860.56 лева (четири хиляди осемстотин и шестдесет лева петдесет и шест стотинки) - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., от която: 570.60 лева (петстотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща редовно падежирала главница за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2019 г. включително и 4 289.96 лева (четири хиляди двеста осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница, считано от 13.08.2019 г.; сумата 288.61 лева (двеста осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 12.08.2019 г. включително; сумата 188.59 лева (сто осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2019 г. включително; ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл.

410 от ГПК – 17.10.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 847 от 23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК по ЧГрД № 1582/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, предявава осъдителен иск срещу ответницата за същите суми.

Ответникът Г.Г.П. чрез назначения особен представител, оспорва иска. Ищцовото дружество представило договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД като кредитодател и ответницата Г.П. - като кредитополучател, по силата на който ищецът предоставил на ответницата кредит в размер на 5 157.50 лева с краен срок за погасяване -15.02.2025 г. В чл.9.2 от представения договор било посочено, че Б. има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионните, за предсрочно и незабавно изискуеми. Настоящото производство било инициирано с подаване от ищеца на заявление по реда па чл.410 от ГПК - на 22.10.2019г., и за да настъпи предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, дори при наличие на уговорка за автоматично такава, следвало кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил длъжника за това. Вземането предмет на заявлението по реда па чл.410 от ГПК, следвало да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежало на доказване именно в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.

422 от ГПК, тъй като за кредитора не съществувало задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдялата предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че Б. кредитор не уведомила надлежно ответницата за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като изявлението й за предсрочната изискуемост на кредита не достигнало до ответницата. До ответницата, от ищцовото дружество били изпратени на двата посочени нейни адреси в процесния договор, съобщения чрез пощенски оператор „Б.П.“ ЕАД с препоръчано писмо с обратна разписка, които обаче, не достигнали до ответницата, а били върнати с отбелязване „непотърсени“, едното с дата 12.08.2019 г., а другото с дата 13.08.2019 г. Предсрочната изискуемост на вземането настъпвало от датата на връчване на длъжника, на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи предсрочната изискуемост. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумирало недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не бил страна по договора между подателя и пощенския оператор.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, и се установява от представения договор за потребителски кредит № ********от 13.02.2018 г., че ищецът като кредитор се е задължил да предостави на ответницата като кредитополучател сума в размер на 5157.50 лева (пет хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки), като съгласно уговореното в чл. 1, сумата ще се ползва за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Страните са уговорили краен срок за погасяване 15.02.2025 г. В чл. 3 е уговорено, че сумата се отпуска по сметка на кредитополучателя в Б. и със заверяване на сметката с посочената сума, кредитът се счита усвоен. В чл. 4 (чл.4.1-4.3) от договора страните уговорили кредитополучателят да заплати лихва за отпуснатия кредит и начинът на изчисляването й. В чл. 4.4 е посочена общата дължима сума по кредита в размер на 6 918.07 лева и е посочен годишният процент на разходите (ГПР) 9.28%. В чл. 4.5. страните са уговорили обезщетение за забавено плащане, представляващо наказателна надбавка към лихвата, което се изчислява като сбор между размера на дължимата договорена лихва плюс 10

(десет) пункта годишно върху забавената главница, за времето на забавата до окончателното плащане. В чл. 5 страните са уговорили крайния срок (чл. 5.1) и начина на погасяване на кредита (чл.5.2), а именно на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2018 г. до 15.02.2025 г. В чл. 8 страните са уговорили кои са случаите на неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, включващи и забава в плащанията на която и да е вноска в продължение па повече от 31 дни (чл.