Определение № 26496 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26496 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110108443 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са осъдителни искове по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от В. В. И., А. В. И. и В. Н. И. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за заплащане на всеки един ищец сумата 1306,64 евро (2555,57 лв.), ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за паричен заем №4601096, сключен между Д. К. И. и ответното дружество.

В искова молба са изложени твърдения, че ищците са наследници по закон на Д. К. И. – деца и съпруг. Поддържат, че претенцията им е надвнесена сума по договора за кредит, сключен по твърдения на ответника с наследодателя, наред с договор за поръчителство. Твърдят, че ответникът отказал да им предостави препис на договорите въпреки исканията, поради което навеждат, че не са сключвани, евентуално тези съглашения са нищожни поради липса на съгласие и форма. Твърдят, че договора за кредит е нищожен на осн. чл.

10, ал.1, чл. 11, ал.1,т.9,10 от ЗПК; претендираното възнаграждение за поръчител било скрита печалба и било разход по кредита. Твърдят, че общо платената сума над главницата от наследодателя била 3919,93 евро/7666,71 лв. по съобщения на насрещната страна.

Ответникът оспорва исковете по редовност, допустимост и основателност – поради липса на процесуална легитимация с довод, че към момента на откриване на наследството заемното правоотношение е било погасено; оспорва твърдението, че общо платената сума над главницата от наследодателя е 3919,93 евро. Сочи, че е сключен договор за паричен заем №4601096, с предмет сума в размер на 7000 лв. (3579,04 евро), по който общата сума, която е заемополучателят е платил над главницата е 340,20 евро. Договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а всяка страница от договора е подписана от заемополучателя; възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Твърденията за сключен договор за предоставяне на гаранция/поръчителство не го касаят, доколкото е сключен с трето лице, а ответникът бил само овластен да получи плащания по него.

1

Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за нередовност на искова молба и недопустимост на претенциите – необосновано е твърдението, че ответникът не е получил приложенията към искова молба, доколкото възражение за друго не е вписано в разписката към съобщението по чл. 131 от ГПК и съдът не дължи друго връчване; таксата по делото е платена; процесуалната легитимация на страните се определя от техните фактически твърдения, каквито са изложени, а конкретните доводи на ответника касаят материалната легитимация на ищците.

За да възникне правото на парично вземане по осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на наследодателя на ищците; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание или не е бил налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, както и наличието на договор за заем и договор за поръчителство, и тяхната нищожност. Съдът указва на ищците, че не сочат доказателства за обстоятелствата за наличието на договор за заем и договор за поръчителство като факти, които те въвеждат в предмета на спора. Ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал на наследодателя или наследниците, за които обстоятелства съдът указва, че не сочи доказателства.

Представените от ответника документи са допустими и относими, а искането за СТЕ на този е етап не е необходимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ответника документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК-СТЕ на ищците.

УКАЗВА на ищците, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочат оспорват ли извлечение от счетоводни записвания, представено от ответника, за преценка на съда за необходимостта от съдебна счетоводна експертиза по делото. При липса на изрично становище в срок – искането за съдебна счетоводна експертиза ще се отхвърли.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

2

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 година от 09,40 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговори на искова молба, с приложения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3